Спорен модел за демонополизация на здравната каса

Почти година след като министърът на здравеопазването обяви готовност за демонополизация на здравноосигурителния модел в България, проектът за това е факт. В документа, с който „Икономист“ разполага, фигурират условия към навлизането на частни фондове на пазара, които силно стесняват конкуренцията, а според някои експерти ще го обрекат на неуспех. Кирил Ананиев ще представи идеите си официално на 15 юли.

Проектът предвижда частните фондове да се конкурират с държавната здравна каса (НЗОК) и за основния пакет на лечение, който се покрива от задължителните осигурителни вноски. Прагът за да се влезе на този пазар обаче е много висок – един фонд трябва да събере минимум 1 млн. осигурени, за да бъде лицензиран. До данни на асоциацията на доброволните здравноосигурителни дружества, в момента в момента работещите българи в частния сектор, които плащат здравни осигуровки, са 1,6 – 1,7 млн. души. Държавата осигурява останалите около 4,5 млн. души, в които влизат държавните служители, работещите в министерствата на вътрешните работи и на отбраната, децата и студентите и пенсионерите. От проекта не става ясно дали тези категории българи също ще имат право да избират частен фонд или остават в държавната здравна каса. В него е записано единствено, че хората, които не изберат фонд, остават в НЗОК.

Изискването на 1 млн. души осигурени изглежда като много сериозна бариера, смятат бившият здравен министър и настоящ председател на браншовата асоциация Мими Виткова и членът на УС на Асоциацията на застрахователите Кирил Бошов. Въпросът е при това положение дали наистина и кога частните играчи могат да се включат в един такъв модел, коментира Бошов пред БНТ.

Според председателя на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев обаче състезанието за повече пациенти означава възможност за предлагане на повече услуги на пациентите. Хасърджиев оценява положително и възможността частните фондове сами да избират с кои болници да сключат договор, като изискването е да са представени в цялата страна, защото това им дава възможност да подбират качествените лечебни заведения.

Основна пречка пред всички идеи досега да се даде право на частните здравни фондове също да събират задължителните здравни осигуровки е липсата на реално остойностяване на предлаганите медицински услуги, което трябва да извърши министерството на здравеопазването. В тази посока експертите виждат в проекта на Ананиев шанс това да се извърши и да се види колко средства не достигат на здравната каса, за да покрие пълното лечение. В същото време обаче в проекта е записано, че сегашната здравна осигуровка остава без промяна – 8% от осигурителния доход, като ще се разпределя между евентуално повече играчи на пазара. Включена е и допълнителна потребителска такса или доплащане с цел контрол на пациента върху медицинските услуги, но не е конкретизирано дали тя ще остане в сегашните си размери - 2.90 лв. за извънболничен преглед и 5.80 лв. на ден за болниците, или ще се увеличи.

Очаквайте подробности в новия брой на сп. "Икономист"