Фискалното завещание на „Борисов-3“
ГЕРБ оставя на своите наследници изтънени резерви и несигурен дефицит
Текстът предстои да излезе в бр. 9 на сп. Business Global.
Независимо дали ще е редовно, или служебно, със сигурност следващото българско правителство ще трябва да управлява оперативно два проблема – ковид-кризата и произтичащите от нея непосредствени икономически ефекти върху бизнеса и домакинствата. Затова разговорът какъв фискален буфер оставя третият кабинет на Бойко Борисов на своите наследници, не е политическа дъвка, а ключов за възможностите за управленски действия.
Дни след като се появи информацията, че фискалният резерв на страната е паднал под 6 млрд. лв., от ГЕРБ опровергаха и гордо заявиха, че оставят 8 млрд. лв. буфер на следващите управляващи (до редакционното приключване на броя точно число на резерва не беше оповестено. Ясен е депозитът на правителството в БНБ – 7,2 млрд. лв. По традиция извън БНБ има още около половин милиард). Много или малко е това?
В търсене на отговор ще направим сравнение с друга подобна ситуация – с парламентарните избори през 2009 г., когато също имаше световна (финансова) криза. Управлявалото дотогава правителство на тройната коалиция остави на първия кабинет на Борисов 7,7 млрд. лв. фискален резерв – номинално ниво, съпоставимо със сегашния резерв. Но с една много съществена разлика – през изминалите 12 години от 2009 г. до сега брутният вътрешен продукт на България се удвои.
В приблизително същия темп нарасна и бюджетът. Това означава, че при непроменена номинална стойност фискалният буфер има двойно по-малка тежест и осигурява двойно по-малка гъвкавост на правителството, което застъпва.
Опожарена земя
Тактиката на „опожарената земя“ е редовна за ГЕРБ и се наблюдава при всяко сдаване на властта. През 2013 г., когато първият кабинет Борисов подаде оставка, фискалният резерв, който остави на служебното правителство на Марин Райков, беше едва 3,8 млн. лв., или със 700 млн. под минимално допустимия от закона размер.
Дотук се стигна заради политиката на ГЕРБ да робува на номинални, а не на качествени показатели за състоянието на икономиката. Ниското равнище на държавния дълг е нещо, с което Борисов винаги се е хвалел, макар то да беше постигнато от правителствата преди него – тези на Костов, Сакскобургготски и Станишев. Именно между 1997 и 2007 г. държавният дълг спадна до 30% спрямо брутния вътрешен продукт. В повечето случаи тази политика на ГЕРБ се проявява и чрез закъсняващо във времето теглене на заеми. Така миналото лято правителството изтегли облигационни кредити с общ номинал 5 млрд. лв. и срок на обслужване от 10 и 30 години, но едва след като беше отминал най-тежкият удар по икономиката, причинен от първия ковид-локдаун, и компенсациите за затворените фирми закъсняха (точно като плащанията за изпълнителите на обществени поръчки през есента на 2009 г.).
Не така стоят нещата, когато се стигне до харчене. Петте милиарда лева облигационни заеми, които кабинетът „Борисов-3“ изтегли, буквално бяха „издумкани“ само за няколко месеца в края на миналата година. През първото тримесечие на тази година вече има дефицит от 645 млн. лв. Сумата не е голяма – равна е на едва 0,5% от очаквания БВП за 2021-ва и ако се направи проста екстраполация, ще се окаже, че годината трябва да приключи с дефицит от 2 на сто. Този тип прогнозиране обаче е погрешен, защото в края на всяка година разходите на държавата скачат поне двойно в сравнение с тези през първите тримесечия. Това ще се случи и през 2021 г., сочат официалните прогнози – в бюджета е заложен годишен дефицит от 4,8 млрд. лв., което ясно показва, че плащанията предстои да се увеличат. Въпросът е дали разходите ще се развият по план, или потребностите са подценени, както и дали представянето на българската икономика се прогнозира правилно.
Финансовият министър Кирил Ананиев трябваше да хвърли светлина именно по тези въпроси на изслушването, за което бе призован от новия парламент на 16 април. Но недостойното поведение на парламентарната група на ГЕРБ в пленарната зала не позволи на министъра да се отчете пред Народното събрание.
Това, което може да се прогнозира с абсолютна сигурност, е, че до края на годината държавата ще се принуди да тегли поне един голям заем. Заложеният дефицит може да се покрие на 80% от наличностите във фискалния резерв, преди да се достигне онзи неснижаем остатък, който трябва да остане в резерва към края на годината. Или, с други думи, държавата ще се нуждае от поне 1 млрд. лв. заем. По време на предизборните дебати бившият министър на финансите от ГЕРБ Владислав Горанов сам посочи, че ще се наложи тегленето на нов заем, и то външен, което означава, че плановете на досегашните управляващи са били за поне 2 млрд. лв., защото за по-малка сума не се излиза на международните пазари. Този допълнителен милиард липсващ ресурс се формира с падежиращите главници по държавни ценни книжа, плащания по неизпълнени ангажименти за миналата година и евентуално допълнителни разходи, които към момента не са предвидени. Това ще се случи, ако проблемите на икономиката се окажат по-сериозни.
Как се тегли заем
Неписано правило сред инвеститорите в държавен дълг е да заемат средства на редовни правителства, които не са в оставка. Кабинет, който чака да бъде сменен, както и служебно правителство, също могат да получат външен заем, но при по-неизгодни условия.
В такава ситуация дилемата, пред която е изправена държавата, е да чака ли сформирането на редовно правителство, което може да се проточи и да наблюдава как фискалният резерв се топи, или да потърси средства чрез емисии на държавни ценни книжа, което означава да изтегли вътрешен заем. Ударното теглене на вътрешни заеми обаче също покачва цената на ресурса – последно това се наблюдаваше през миналата пролет.
Според експерти по публични финанси и управление на дълга правилното действие би било държавата да потърси заем в началото на годината и да осигури буфер за периода на политическа несигурност покрай парламентарните избори. Действие, което правителството „Борисов-3“, умишлено или не, не предприе и така най-малкото ограничи капацитета на следващите управляващи да провеждат своите политики.
Кой е по-по-най
На извънреден неделен брифинг, на 18 април, премиерът Борисов похвали партията си ГЕРБ, че винаги е завещавала стабилни публични финанси, а нейните противници са ги разклащали. Министър-председателят в оставка използва като сравнение за разликата името на Пламен Орешарски, без да уточни дали има предвид Орешарски като премиер през 2014 г., или когато отстъпи поста си на финансов министър на Симеон Дянков през август 2009 г.
За да преценим коректността на твърдението на Бойко Борисов, ще се обърнем към числата, които отсъстваха от неговото изявление. През юли 2009 г., последния месец на Пламен Орешарски като финансов министър, резервът беше 7,7 млрд. лв., или 12% от брутния вътрешен продукт за годината. През 2014 г., последния месец на Орешарски като премиер приключи с фискален резерв от 8,2 млрд. лв., което бе 10% от БВП за годината. На 31 март 2021 г., последния месец преди третият кабинет на ГЕРБ да подаде оставка, фискалният резерв бе 7,2 млрд. лв. на депозит в БНБ и навярно е включвал още 0,6 млрд. в банките. Така може да се прогнозира, че числото, което официално ще се обяви на 30 април, ще е около 7,8 – 8 млрд. лв., или 6% от очаквания БВП за тази година.
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...
.jpg)
.jpg)
