Когато лебедите пеят

Когато в края на седемгодишния си мандат – и в навечерието на избори – един главен прокурор реши да възложи проверка на офшорки, банкови сметки и имоти в чужбина на политическия елит и на високопоставени държавни чиновници, въпросът може да е само един: защо?

Тази акция би могла да се окаже пушката, която гърми в последно действие, или лебедовата песен на главния прокурор Сотир Цацаров, който ще си тръгне от държавното обвинение до края на годината. Без значение кое от двете ще се окаже, за публичния интерес няма да има никаква полза. Ако българските институции искат да работят за обществото, от чието име и в чиито интереси са сътворени, те имат достатъчно правомощия да действат за интересите на фиска, за намаляването на корупцията по високите етажи, за справянето с данъчните злоупотреби и нелоялната данъчна конкуренция на данъчните убежища.
Официалното съобщение е, че в началото на седмицата е имало работно съвещание, на което е било уточнено какво ще прави всяка ангажирана с проверките институция, как ще се обобщи информацията, как ще се систематизира от ДАНС, преди да бъде изпратена на прокуратурата. Неофициалната – че ще се дава на малки порции контролирана информация на „наши медии“, но от самите институции няма да изтичат имена и данни.

Ползите от акции като тази обаче ще изконсумират ограничен брой лица, а отново данъкоплатците ще платят разходите за действията на прокуратурата, ДАНС и нейната дирекция „Финансово разузнаване“, НАП и антикорупционната комисия КПКОНПИ. Ще платят същите тези, които са и жертвите на последствията от несвършената работа на гореспоменатите.


Изводът от настоящите акции е един – след като години наред не изпълняват функциите си, възложени им по закон, институциите вкупом се втурват като гончета по зададен сигнал. Като мине моментът, в случая изборите, гонката утихва. А събраната по повода информация се запазва – все някому за нещо ще притрябва. Доказателствата за това са много.

Какво стана с швейцарския диск
През март 2010 г. тогавашният шеф на НАП Красимир Стефанов се прибра от Германия с подарък – диск с имената на българи със сметки в швейцарската Credit Suisse. Германските власти платиха 2.5 млн. евро за информация за сметки на германски граждани – половината бяха от федералния бюджет, другата половина – от провинция Северен Рейн-Вестфалия. Но на българските данъчни тя бе предоставена безвъзмездно. Германия се надяваше да получи над 400 милиона евро приходи от изнеслите пари, без да платят данъци върху тях – и ги получи. НАП обеща да провери собствениците на сметките един по един. После историята потъна, но информацията от проверките със сигурност не. Фискът не спечели и една стотинка.
Швейцарската банка Credit Suisse, заедно с UBS, са свързани с 24 500 офшорни фирми, тъй като активно предлагат на клиентите си трансгранични данъчни схеми, според доклад от 2017 г., възложен от групите на Зелените/Европейски свободен алианс (EСА) в Европейския парламент.

През 2015 г. швейцарската медия Sonntagszeitung съобщи, позовавайки се на данни на Конфедеративната данъчна служба на Швейцария (ESTV), че България е на 68-о място в списъка на страните с данъчни бегълци със своите 74 души. Те са укрили суми за близо €300 милиона, като вложителят с най-голяма сметка притежава €150 милиона, а останалите са със сметки между 2 и 10 млн.

Нима е толкова трудно да се проверят тези няколко десетки българи? Според по-раншни обяснения на министъра на финансите Владислав Горанов доходите им от лихви по сметки в швейцарски банки подлежат на облагане с данък от страна на Швейцария, който после да се преведе на НАП.

През декември 2018 г. зам. главният прокурор Иван Гешев съобщи в национален ефир, че на задържания бизнесмен Николай Банев „са констатирани 1 млрд. лв. в една швейцарска банка“. Предвид размера на констатациите наистина буди недоумение защо прокуратурата се е разбудила толкова късно. Или може би размерът им е преувеличен?

Българската следа в Panama Papers
По идентичен начин се разви и историята с българската следа – или следи, в Panama Papers, Панамските досиета, публикувани през пролетта на 2016 г. Разкритията бяха определени като най-голямото изтичане на информация за офшорни сметки – 12.7 милиона документа с данни за офшорни компании, половината от които регистрирани в Британските Вирджински острови, както и техните собственици.

В Panama Papers фигурират поне 50 компании и 78 български граждани. Международният консорциум на разследващите журналисти огласи част от техните имена, сред които, наред с бизнесмените, имаше и бивши министри и високопоставени чиновници като директора на Българската банка за развитие Билян Балев. Името му се появи като собственик на Finco Grace с адрес на Британските Вирджински острови – офшорка, регистрирана заради покупка на яхта за $650 000.

През април същата година шефът на НАП Бойко Атанасов съобщи, че приходната агенция поискала официално да получи „цялата налична информация за българи и за български компании, за които има данни за офшорни сметки и за извършени операции”. НАП декларира и готовност да започне проверка, като получените данни ще бъдат използвани „единствено за упражняване на законоустановените правомощия на приходната администрация“. Крайният резултат е същият като при швейцарския диск – затихване на скандала, и следователно и на активността на НАП.

А в други държави институциите действат. През април т.г., три години след избухването на скандала с Panama Papers, страни, засегнати от разкритията, са успели да си върнат $1.2 млрд. - по данни на разследващия консорциум. На данъчните на Великобритания, Германия и Франция се пада половината от тази сума.
Българските власти са значително улеснени, ако искат да проследят и намерят къде политици и висши чиновници държат парите от корупция.

От 1 юли 2016 г. е в сила Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, към която преди четири години се присъедини и България, както и Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Това доведе и до промени в Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където в раздел IIIa e регламентиран редът за обмен на такава информация. Така че са създадени законодателно възможностите за борба срещу трансграничното укриване на данъци, отклонението от данъчно облагане и данъчните измами.

Нищо не пречи на ДАНС, НАП и КПКОНПИ, която се заема с имуществените декларации на публичните фигури и има право да ги проверява при съмнения за несъответствие, да получат информация по линия на обмена. А може би са получили и я държат „на трупчета“...

Къща в Барселона vs офшорка, свързана с КТБ
Тупурдията покрай офшорните сметки няма да отекне така силно в предизборната кампания, както Апартаментгейт и къщите за гости. Опредметеното богатство някак е по-видно от скритите милиони. Но въпреки това ГЕРБ и БСП си извадиха и по един off-shore скандал. Проправителствени медии публикуваха документи, уличаващи водача на листата на БСП за България Елена Йончева за офшорна фирма, свързана с фалиралата КТБ и Цветан Василев. Йончева и лидерът на БСП Корнелия Нинова от своя страна настояват прокуратурата да провери къщата в Барселона с адрес Carrer de Francesc Ribalta № 8, и по-скоро пътя на едни 1.7 млн. евро, постъпили по сметка на дружеството EMA BGS SL, регистрирано на същия адрес. Тези пари са предоставени от офшорката Palms Enterprises (Overseas) LTD , на която номинален собственик е кипърецът Никос Михайлидис, и според социалистите, която води към премиера Борисов.

Прокуратурата едва ли ще се активира по този сигнал. Но каквото и да върши главният прокурор Сотир Цацаров, вече се чува как лебедите пеят.


Текстът е публикуван в брой 20 /2019 г. на списание "Икономист" от 24 май, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя