Видим провал

Тежък провал в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Това е единственото определение на резултата от Апартаментгейт, който четвърта седмица залива общественото пространство с медийни разкрития за луксозни имоти на депутати, министри, магистрати и други висши чиновници, декларирали покупките си на по-ниски цени от пазарните или изобщо не ги декларирали, за да прикрият и средствата, с които са ги придобили.

Историята на един провал
Сагата с КПКОНПИ започна с комисия, създадена при управлението на тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС през 2005 г., за да се бори с корупцията и организираната престъпност. Тя стана известна като комисията "Кушлев" на името на тогавашния й председател Стоян Кушлев. През 2011 г. беше установено, че за 6 години комисията "Кушлев" е поискала запори върху имоти за общо над 500 млн. лв., а реално отнетите не надхвърлят 230 хил. лв. Тогава парламентът реши, че основният проблем е обвързването на конфискацията с доказването на престъпна дейност и влязла в сила присъда. Затова законът беше променен и се въведе понятие гражданска конфискация за имущество, придобито в последните 20 години, за което се установи разминаване между доходи и разходи над 150 хил. лв. Основната промяна беше, че делата, при които се установява подобно разминаване, се водят пред граждански съд, без да се чака приключване на наказателното производство. След промяната служителите на КОНПИ рязко се увеличиха до 310 човека.

През 2018 г. законът отново беше променен и в КОНПИ се вляха още три структури – БОРКОР, дирекция от Сметната палата и дирекция от ДАНС. Шефът на комисията Пламен Георгиев поиска още 104 бройки за борба с корупцията. В концепцията, с която Георгиев беше избран, бяха залегнали проверки за почтеност на служителите в този орган. Според последния доклад на комисията са наложени обезпечения за 2 млрд. лв., а отнетото имущество е за 6 – 7 млн. лв.От 2018 г. до сега законът е променян седем пъти.Разкрития, показващи пълната несъстоятелност на комисията, която по закон трябва да следи за разминавания в имуществените декларации на хората от висшите етажи на властта – Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Разкрития, в разгара на които в България пристигнаха представителите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка, по който правораздавателната система в страната ни се наблюдава от 12 години и който управляващите се надяваха да отпадне през тази. И в който механизъм именно критерият за борбата с корупцията по висшите етажи на властта беше останал неизпълнен.

Оплетен в имотни скандали се оказа и шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев, както и заместникът му Антон Славчев. След подкана от премиера Георгиев излезе в отпуск, докато трае прокурорската проверка на неговия случай. Но независимо дали той ще се върне, или друг ще го смени, проблемът с работата на комисията ще остане, защото е свързан с порочния начин, по който моделът за борба с корупцията по висшите етажи на властта в България беше измислен и структуриран.

Порочен зародиш
Първата пробойна, която сочат експертите, е начинът, по който се избира ръководството на КПКОНПИ. Председателят на комисията се назначава от парламента по предложение на министър-председателя. Останалите му членове също се избират от Народното събрание, в което най-голямо представителство има управляващата политическа сила, което предпоставя и политическият характер на решенията на тази комисия. Моделът е пълна противоположност на румънския (там същият орган е част от съдебната власт и шефът му се назначава от Висшия съдебен съвет), който въпреки критиките за пристрастност показа през годините реални резултати в борбата с корупцията по висшите етажи, довели до ефективни присъди за бивши и действащи министри, депутати и кметове.

Освен политически изборът на членовете на този орган се оказа и формален, без да се спази задължението по закон за проверка на имущественото им състояние. На фона на сегашните разкрития е добре да си спомним как бившият шеф на парламентарната правна комисия и настоящ министър на правосъдието Данаил Кирилов представи пред депутатите кандидатурата на Пламен Георгиев за председател на КПКОНПИ – като човек "с безукорни нравствени качества, в които никой не се съмнява".

Вторият и още по-съществен проблем е начинът на работа на този орган. Комисията действа едновременно по два кодекса – Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), които са коренно различни по своята философия. При ГПК има две равнопоставени страни и присъдите се издават въз основа само на документите, които двете страни представят, докато при НПК има обвинение и обвиняем. Обвинението действа с репресивни методи, а правото на втората страна е активно да се защитава. Смесването на двата кодекса в работата на КПКОНПИ води до следния парадокс: комисията води дела за гражданска конфискация по ГПК, използвайки обаче методи на наказателното производство, за които лицето, срещу което се води проверката, не знае и не може да се защитава активно, както е предвидено в НПК. Така излиза, че основният принцип в ГПК – равнопоставеността на страните в гражданския процес, е нарушен. Експертите дават пример, че комисията има право дори да използва СРС-та, въпреки че събраните сведения от тях не се признават за доказателство в съда при гражданската конфискация и единствено могат да послужат на прокуратурата, за да започне собствено разследване.

Третият голям проблем е липсата на ясна и публична методика, по която се изчислява имуществото на проверявания. Вместо това съществуват вътрешни стандарти, които по признания на бивши служители на комисията могат да се нагласят според както им хареса на проверяващите или на разпоредилите проверката. "Моите бивши колеги от КПКОНПИ разсъждават, че дори и стандартите да са нагласени, когато делото стигне до съда, той ще свърши истинската работа, като назначи реална експертиза, преди да постанови окончателно отнемане на имуществото", коментира успокоително пред "Икономист" бивш служител на комисията. От думите му обаче излиза истинският проблем – силата на този орган не е в отнемането на имуществото, до което рядко се стига в съда, а във възможността да се налагат запори. Защото те могат да продължат и по три-четири години, докато съдът се произнесе окончателно по делото, през което време човек може и да загуби бизнеса си или да претърпи сериозни финансови щети от това, че не може да се разпорежда с имуществото си.

Заради тази "тайна сила" правозащитни адвокати като Михаил Екимджиев водят дела в Съда на ЕС в Страсбург срещу решения на КПКОНПИ и очакват осъдителните присъди да отменят тази порочна практика. Екимджиев многократно алармира, включително и пред "Икономист", за изключително краткия срок – 48 часа, в които съдът е задължен да потвърди запорите на комисията и през който срок магистратите няма как да се запознаят задълбочено с материалите по искането. Което предпоставя и формални разрешения, основани единствено на изпълнението на техническите изисквания за попълване на искането за запор.

И в последния доклад на КПКОНПИ ясно се вижда, че този метод на работа е неефективен. "Обезпеченията, които комисията е наложила, са за над 2 млрд. лв., а реално отнетото имущество с потвърдителни присъди е за 6 – 7 млн. лв.", сравнява числата депутатът Крум Зарков от БСП.

Четвъртата слабост на закона е обхватът на лицата, които се проверяват. Вместо да се съсредоточи върху проверки на имуществото на хората от висшите избираеми държавни длъжности и на висши чиновници, които вземат решения за изразходване на публични средства, вкл. европейски, комисията е задължена да проверява всички държавни служители, които са над 121 хиляди. Това логично разводнява работата й.

Политически игри
В деня, в който в България пристигнаха представителите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка на страната, президентът Румен Радев свика Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС). На него Радев предложи да се приеме декларация, че политиците са се провалили в битката си с корупцията по висшите етажи на властта, а след отказа на управляващата коалиция и присъдружната им партия „Воля“ да я подкрепят, призова в обръщение българите за нетърпимост към корупцията и бездействието на властта.

Отказът на управляващите беше предизвестен – освен че налива вода в предизборната кампания на БСП за евровота, подобно признание за тях означава да покажат публично и че не са се справили със забележките от последния доклад на Европейската комисия по мониторинговия механизъм. Извън политическите игри на КСНС не бе постигнат дори минимален консенсус за посоката, в която законът за борба с корупцията, както и ресорната комисия, трябва да се променят.

Президентът Радев поиска нов закон за гражданската конфискация, а БСП извади на масата проекта си за нов закон за борба с корупцията. Левицата е против квазиструктурата, в която от година и половина се превърна КПКОНПИ, обединявайки старата комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, центъра за превенция на корупцията към Министерския съвет БОРКОР и две дирекции на ДАНС и на Сметната палата – първата се занимава с конфликт на интереси, а втората – с имуществени проверки. Според социалистите единственият ефект от тази мешавица е, че гражданската конфискация е поругана и в резултат се стига до абсурди като участието на КПКОНПИ в ареста на бившата кметица на столичния кв. "Младост" Десислава Иванчева по обвинение за подкуп, което си е чисто наказателно производство.

Предложението на БСП е комисията да се върне в стария си вид и да продължи да се занимава с гражданска конфискация, но да се създаде и една нова, малка агенция, която да действа като прокуратура и да се занимава с наказателни производства на лица от тесния кръг от висшите етажи на властта. В тази структура трябва да работят 15 – 20 агенти, а нейният началник да се избира от президента.

Последното даде повод на премиера Борисов да обяви след проваления КСНС: "Ето къде е заровено кучето", визирайки предложението шефът на новата структура да се избира от президента, а не от парламента по предложение на министър-председателя, както е сега. Със същия мотив – че единствената цел е смяната на властовото влияние върху КПКОНПИ, от ГЕРБ и "Обединени патриоти" отхвърлиха предложенията на левицата, но дадоха да се разбере, че мислят в посока на промяна на закона. Новият председател на парламентарната група на управляващата партия Даниела Дариткова обяви, че депутатите са склонни да направят оценка на въздействие на закона за гражданската конфискация и да нанесат промени в него.

Според експерти, с които "Икономист" разговаря, на всички е ясно, че моделът за борба с корупцията по висшите етажи на властта у нас не работи и трябва да се промени. Експертите критикуват и модела на БСП президентът да назначава шефа на новата разследваща структура, защото той също е обвързан политически, въпреки че по конституция се води надпартийна фигура. Затова според тях най-приемлив за нашите условия изглежда нещо средно между румънски и български вариант – Висшият съдебен съвет да предлага, а президентът да подписва указа по назначаването на шефа на структурата.

Още репресии вместо корекции
В разгара на скандала парламентът тръгна да променя за седми път закона за противодействие на корупцията, приет през януари 2018 г. Бившият шеф на правната комисия Данаил Кирилов и неговият заместник Хамид Хамид (ДПС) внесоха промени, с които се дава право на служителите на КПКОНПИ да извършват принудителни проверки, с качулки, както и да имат право принудително да водят лица в КПКОНПИ за справки. Това е залитане в превръщането на комисията в репресивен орган, коментира Атанас Славов, преподавател по конституционно право и експерт към Антикорупционния фонд, който заедно с радио Свободна Европа започна апартаментните разкрития. Това ще увеличи осъдителните присъди срещу България в Страсбург за начина, по който се извършва гражданската конфискация, смята Славов.

В проекта за промени, който вече е приет на първо четене от парламента, фигурира и изключването на общинските съветници от обсега на проверката на КПКОНПИ. Официалните мотиви са, че общинските съветници са 5400 на брой и проверката ще затрудни допълнително работата на комисията. Неофициалните са, че няма да има кандидати за тези постове, защото повечето от тях имат бизнес с общините и няма да са съгласни да бъдат проверявани по реда на този закон. След съпротива от страна на "Обединени патриоти" и по нареждане на премиера Борисов депутатите от ГЕРБ обещаха, че няма да изключват общинските съветници от обсега на проверките.

Междувременно от ГЕРБ внесоха и още едно предложение, да отпадне изискването за юридическо образование за шефа на КПКОНПИ, което депутати от опозицията изтълкуваха като подготовка за смяната на Пламен Георгиев.

"Истината е, че си даваме сметка, че законът не работи", коментира пред "Икономист" депутат от "Обединени патриоти", член на правната комисия. Според него се готви мащабна промяна на закона, но тя няма да се случи преди изборите за Европейски парламент. Тя ще включва премахване на изискването всички държавни служители да декларират имуществото си пред ДАНС и ще прецизира работата на комисията, но без да се засяга нейната основна функция – гражданската конфискация. Като причина да запазят комисията, въпреки лошите резултати, от управляващите сочат изискването на ЕК да има такъв специализиран орган.

Дъжд от оставки и проверки

Оставките в ГЕРБ, започнали с министъра на правосъдието Цецка Цачева, зам.-министрите на енергетиката Красимир Първанов и на спорта Ваня Колева и най-сериозната жертва – на Цветан Цветанов от поста председател на ПГ на ГЕРБ и от парламента, продължиха и през последната седмица.Депутатът от ГЕРБ Делян Добрев подаде за втори път оставка от парламента, този път окончателно, заради публикация на сайта "Биволъ" за имотни сделки на негови близки и роднини.

Според публикацията кумът на Добрев Евгени Консулов и братовчедка му Росица Гаргова са си купили апартаменти в ст. кв. "Манастирски ливади" по цени от 270 – 300 евро за кв. метър. Част от имотите след това са препродадени на майката на Добрев, вече на двойна цена, която отново е под пазарната оценка на жилищата в този район (около 1000 евро). Пред bTV в сряда Добрев заяви, че изнесените цени са единствено за придобитото право на строеж и са спестени последващите договори за заплащане, с които цената на апартаментите става 650 евро за кв. м, а последващата продажба към неговата майка е на цена 753 евро.В подобен имотен казус беше попаднал председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов след публикация на сайта "Правен сайт" за жилище в една от кооперациите на фирма "Артекс", купено от съпругата му още преди двамата да са се познавали.Първата оставка на Добрев в този парламент бе през 2017 г., след като БСП изнесе данни за роднински назначения в община Хасково.

ГЕРБ тогава застана зад депутата и след мощна кампания в негова подкрепа оставката му беше отхвърлена от мнозинството в пленарната зала.В началото на седмицата оставка подаде и зам.-областният управител на област София Томи Николов (ГЕРБ), отново след публикация на "Биволъ". В нея се твърди, че Николов и жената, с която живее – Ивелина Джартова (член на Столичния общински съвет от ГЕРБ), са построили незаконно къща върху земеделска земя в с. Сеславци в столичния район "Кремиковци", на който Николов е бил кмет от 1999 до 2007 г. Според действащия Общ устройствен план на Столичната община този терен е отреден за озеленяване и върху него не се допуска строителство. В окото на имотния скандал се оказа и зам.-председателят на КПКОНПИ Антон Славчев, който заедно със свои роднини си купил тераса от над 200 кв. м за по-малко от 40 000 лева, а към нея е декларирал и апартамент в столичния квартал "Хиподрума" срещу близо 19 000 лева. Сделките са сключени през 2010 и 2011 г., когато Славчев работи в ДАНС.

През март 2010 г. агентът от ДАНС придобива правото на строеж за 63 кв. м в сградата. През май 2018 г. Антон Славчев вече е заместник-шеф на антикорупционната комисия, а в имуществената си декларация обявява като собствен същия апартамент, но на цената, на която е купил само правото на строеж – 18 600 лева. Или по 151 евро за квадрат. До редакционното приключване на броя нямаше съобщение на прокуратурата дали започва проверка на изнесените данни за Славчев, така както направи за шефа му Пламен Георгиев. Обект на прокурорска проверка обаче са министърът на туризма Николина Ангелкова по сигнал на НФСБ, партията на воюващия с нея Валери Симеонов, както и депутатът от БСП Валери Жаблянов. Ангелкова се проверява за апартамент от 116 кв. м в кв. "Овча купел", за който НФСБ твърди, че е придобит на цени под пазарните. Нейните обяснения са, че жилището е дарение от родителите й и е купено на груб строеж през 2008 г. За депутата Жаблянов сайтът "Биволъ" разкри, че не е декларирал в публичната си декларация строежа на вила в кв. "Симеоново". Впоследствие сградата се декларира с обяснението, че парите за вилата са от заем и спестявания, но в предходните декларации на Жаблянов е вписан само един ипотечен заем от ДСК, за 67 хил. лв. за купуване на апартамент в кв. "Крива река". От сряда бившият вицепремиер Валери Симеонов също е обект на имотна проверка по нареждане на главния прокурор след сигнали за три сделки на нереално ниски цени на имоти, закупени от фирмата му "СКАТ" ООД. Две от тях са в курорта Слънчев бряг, а третата - в Бургас.

Обект на прокурорска проверка е и синът на шефа на Националната следствена служба Борислав Сарафов, който бе принуден също да излезе в отпуск. Боби Сарафов-младши е купил апартамент, ателие и гараж в луксозния комплекс "Еделвайс" в престижния квартал "Бояна". Сделките са в периода 2018 – 2019 г., когато той е на 21 години и за тях не е теглил кредит. Сумата, за която са закупени имотите, е 540 хил. лв. Баща му Борислав Сарафов не е декларирал пред Инспектората на ВСС доходи, достатъчни за закупуването на такива имоти.

Иван Брегов, ИПИ: Нов антикорупционен закон
В искането за нов антикорупционен закон има сериозни основания. В проекта, който БСП предлагаше преди приемането на закона в този му вид, бяха въвлечени повече институции, по доста приемлив начин – в комисията да има участие както изпълнителната власт, така и президентът и Народното събрание. Това е далеч по-добър вариант от сегашния.Има нужда и от преосмисляне на начина, по който работи комисията.

Когато се пристъпи към отнемане на имуществото, производството се развива пред гражданския съд, а мярката е репресивна. При гражданските дела обаче, за разлика от наказателните, трябва да има равнопоставеност на доказването. Но как може един човек да доказва със същата степен и сила като един държавен орган, на който се плащат заплати и разполага с ресурс, за да върши тази работа? Който е писал закона по този начин, или го е направил преднамерено, знаейки колко силна репресивна машина създава, или го е направил от неграмотност. Много е вредно, че няма методика, по която КПКОНПИ да извършва оценка на имуществото за проверявания период. Давам пример. Комисията проверява банковата ви сметка за 20-годишен период назад. Но ако в нея имате например 100 лв. от 25 години насам, тя спокойно може да каже, че липсва източник на тези доходи.

И още нещо – ако сте изтеглили 100 лв. от банковата си сметка, за да си платите тока, бележката от ЕРП-то не се признава за разход, а за още 100 лв. незаконно придобити, защото нямат произход. Защото КПКОНПИ не прави връзка между изтеглените пари и платения ток. Така по стандартите на комисията едни 100 лв., изтеглени от банката, могат да се превърнат в 200 или 300 лв. незаконно придобити средства. Това е абсурд.И още един проблем от работата на КПКОНПИ – те правят проверка на базата на публични източници, но не зад всеки наш харч има регистри, с които можем да докажем как сме получили парите. Например може за свършена работа да се вземат пари на ръка в рамките на допустимото и да се купи обзавеждане с тях. КПКОНПИ обаче третира този разход като незаконен.

Ние като физически лица не разполагаме с регистри за всички сключени договори с други физически лица. Ако има методика, а не стандарти, тя ще опише какви действия може да извършва КПКОНПИ. Тук опираме до големия въпрос – дали съществуването на КПКОНПИ е нормално за българската среда? Според мен е по-добре да се върнем към традицията за наказателно преследване, която разследва, установява какво се е случило и налага санкции. По-разумно е да оправим наказателното преследване, отколкото да създаваме квазиоргани, в които не се знае какво се случва. Ако пък се реши КПКОНПИ да остане, нека всички действия на комисията да бъдат атакуеми пред съда. Това е най-големият контрол.

Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията: Проблеми с елитите в Източна Европа
Най-големият проблем в борбата с корупцията по висшите етажи на властта е, че имаме една политическа или магистратска класа, която не се е научила да спазва правилата. Другият проблем е, че страните в Източна Европа с подобно на нашето развитие имат същите проблеми с елитите си.

Опитват се да създадат регулации като в Западна Европа, но проблемите са различни – ниски доходи и клиентелизъм. Затова и тези елити търсят как да се адаптират и да пробият системата. Това е основният проблем при написването на правила и вземането на практики от развитите страни. Трябва да се признае, че в борбата с корупцията на по-ниско ниво у нас има успехи. Намаляха драстично кражбите на коли, наркопазарът – също. Има успех при справянето с ДДС измамите. Наблюдава се и справяне с масовите подкупи в Пътна полиция.Но има сектори, които са незасегнати от борбата с корупцията, като здравеопазването, където е сложно да се справите с полицейски методи.

Много е трудно и преборването на корупцията в магистратските среди, както и с елитите на местно и национално ниво, които разпределят европейски фондове и обществени поръчки. Прогнозата ми е, че след скандалите с имотите на властта партиите ще трябва да създадат вътрешни механизми за контрол, както направиха с досиетата. А проблемът на КПКОНПИ е, че тази институция е политизирана и в момента, когато някоя политическа формация вземе властта, започва да напада опонентите си. Затова самите партии трябва да приемат факта, че тази комисия не трябва да се политизира.