С поглед на изток

Подобно на претенциозните туристи, и българските винопроизводители все по-често гледат към далечни и екзотични дестинации. Дългите разстояния съвсем не са случайни – те дават възможност на избите да излязат на многолюдни пазари с бързоразвиващи се икономики, като позиционират качествените си вина в средния и високия ценови диапазон. Затова в последните няколко години целите са Китай, Япония, Сингапур, Корея, както и САЩ. В Европа новият желан пазар за всички средиземноморски производители се оказват скандинавските страни.

Изтичащата 2017-а се оказва добра за българския експорт. Ако изнесеното вино през 2016 г. е малко над 60 млн. литра по официални данни, като увеличението в сравнение с предходната е с около 2 млн. л, то през тази година ще бъдат изнесени около 63,5 млн. литра.

Загубеният руски пазар

Пазарът, на който българското вино се представя най-лошо, по ирония на съдбата е най-силната ни експортна дестинация само допреди десетилетие – Русия. „Виното не е част от забранителния списък на Русия за внос на стоки от ЕС, но самият факт, че съществува забранителен списък, води до това дистрибуторите да избягват България”, коментира пред „Икономист” Радослав Радев, шеф на Националната лозаро-винарска камара. Според него другата основна причина е обезценяването на руската рубла и намаляването на покупателната способност на руснаците. Към това се добавя и протекционистичната политика на Москва, довела до появата през последните години на много местни изби за червени вина, които бяха основната част от българския износ за руския пазар.

Бариера пред европейските и българските вина е и заповедта на президента Владимир Путин за повишаване на акциза за вносните вина от ЕС, издадена на 5 май т.г. До този момент вината със запазено географско означение на пазара на ЕС плащаха по-нисък акциз. След заповедта акцизната ставка за всички чужди вина се повиши с над 10 рубли.

От въвеждане на руското ембарго за стоки от ЕС до момента експортът на руски вина намаля с 60%, казва Радев. Според статистиката за 2016 г. той възлиза на 6 млн. литра. Шефката на Българската асоциация на износителите на вина Галина Нифору пък добавя, че в момента на руския пазар се предлагат само най-евтините български вина.

По данни на Националната лозаро-винарска камара най-големият заместител на загубения руски пазар е българският. Местните изби задоволяват на 90% търсенето на вино, а пазарът бележи ръст от 8 – 10% в последната година, обяснява Радев.

Другата работеща алтернатива се казва Полша. Това е най-големият европейски пазар за експорт на българско вино, за който през 2016 г. сме изнесли 22 млн. литра по данни на Министерството на земеделието. “През последните години, с леки колебания нагоре-надолу, българското вино се представя много добре на полския пазар. Характерно за него е, че за разлика от другите пазари, където се търси предимно червено вино от България, там добре се продават и белите вина, и розетата”, казва Радослав Радев.

БГ вино към Страната

на изгряващото слънце

С 1,5 млн. лв. подкрепа от ЕС от година и половина българските изби реализират промоционална програма за популяризиране на вината си в Китай, Япония и САЩ. Но се оказва, че европейските изисквания създават и проблеми на износителите. „Правилата на Европейската комисия при изпълнението на промоционалните програми не позволяват да рекламираме България. Може да се изписва единствено „Вина от ЕС“. Забранява се и рекламирането на конкретни марки вина. Ако нашата асоциация не се казваше Асоциация на износителите на български вина, хората въобще нямаше да научат, че това всъщност са български вина“, обяснява Галина Нифору.

В тази връзка от асоциацията настояват българската държава да ги подкрепи при създаването на общ бранд „Български вина“ (Wines of Bulgaria) или „Балкански вина“. Освен това да се настоява пред Брюксел тези общи брандове да могат да се изписват по време на промоционалните програми.

В същото време традиционните български сортове се радвали на голям интерес по време на промоциите. Вече има и първи податки за спецификите на тези пазари – китайците например предпочитали вино от „мискет“ и „траминер“, казва Нифору.

По програмата се представят предимно вина със защитено географско указание, които са с патент за качество на пазара на ЕС. „Българското вино не е непознато в Китай. Страната е много голям консуматор на червено вино и този факт изкривява статистиката, защото ако изключим консумацията там, със сигурност в света се пие повече бяло вино”, коментира Радослав Радев. Петър Илиев от избата Four Friends обаче сочи и някои проблеми при търговията с Китай – непредвидимост на дистрибуторите, които често се отказват от поръчки, договорени преди часове, или просто изчезват. Друга особеност, която износителите за Китай трябва да имат предвид, е, че за местните потребители колкото по-хубава е опаковката, толкова за по-хубаво и по-скъпо го приемат.

Китай, Япония, Виетнам, Тайван са държави, в които консумацията на вино на глава от населението все още е сравнително малка, което дава възможност за добро позициониране, е стратегията на New Bloom Winery. Такива са и някои пазари в Близкия изток като ОАЕ, Израел и Египет. От винарната в Съединение смятат още, че на тези пазари могат да се продават вина в средния и над средния ценови клас.

Япония също е целеви пазар за българските винопроизводители. Вината с марка „Вила Ямбол” например вече се предлагат в 500 магазина в Страната на изгряващото слънце.

Скандинавските

страни

Скандинавските страни са новата желана дестинация не само за българските винопроизводители, но и за колегите им от други европейски държави. Важната подробност е, че контролните органи на Швеция, Норвегия и Финландия правят щателни проверки с дълга и тромава процедура за качеството на вината, за да ги допуснат на пазара си, в унисон с предпочитанията на скандинавците към отлежало червено вино. На този фон България трябва да се пребори и със славата си на износител на некачествено вино, придобита през 90-те години на миналия век, когато питиета със спорно качество се предлагаха незаконно под утвърдени на пазара марки.

„През последните 2 – 3 години клиентите ни в Европа проявяват засилен интерес към качествени и по-скъпи български вина, които обаче се продават в малки обеми. Можем да кажем, че европейските потребители преоткриват България като производител на качествено вино, но процесът едва сега започва“, коментира Евгени Харамлийски от „Домейн Бойар”.

Текстът е част от специално приложение "Винен сектор", публикувано в брой 45/2017 г. на списание "Икономист" от 10 ноември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.