Мадрид наля масло в огъня на независимостта

Евгений Дончев

На 1 октомври в Каталуния се проля кръв. Близо 900 души бяха ранени в избирателни секции и извън тях от полицията и Гражданската гвардия, които се опитаха да предотвратят гласуването в референдума за независимост. Хората изпитваха страх, но гласуваха. По социалните мрежи, свидетелства „ИЮ Обзървър“, се обменяха информации за пристигането на части за борба с безредиците, някои от които се оказаха фалшиви новини. В някои от секциите избиратели бяха пренощували, за да са сигурни, че няма да им попречат. По телевизиите бяха показани доста брутални сцени, сякаш силите на реда – изпратени от Мадрид да заменят смятаните за неблагонадеждни каталунски полицаи, атакуваха терористи.

А можеше да не се стигне дотам. На предишното допитване от 2014 г., наречено „консултация“ и също обявено за незаконно от Конституционния съд, нямаше насилие. Тогава 37% от каталунските избиратели подадоха бюлетини, като 80% от тях поискаха пълна независимост от Испания. Преди 1 октомври тази година властите в Мадрид всячески се опитаха да попречат на провеждането на референдума, като арестуваха някои лидери (но не посмяха да посегнат на председателя на каталунското правителство Карлес Пучдемон), конфискуваха бюлетини, а в деня на вота дори използваха гумени куршуми и влачеха жени за косите извън избирателните секции. Организаторите съветваха хората, ако се появи полиция, всички да сядат на земята и да образуват човешки щит, за да спечелят време за укриване на бюлетините. Но въпреки всички тези екстремни и малко съзаклятнически условия лозунгът бе „Вотарем!“ (Ще гласуваме!). И гласуваха 42,3% от избирателите, като над 90% казаха „да“ на независимостта. Прекомерната употреба на сила от полицията само ожесточи сепаратистките настроения. На 3 октомври каталунците излязоха в масова стачка в знак на протест срещу полицейщината, в която се включи и футболният отбор на „Барселона“, който демонстративно прекрати тренировките си. В самата Барселона стачкуваха над 300 000 служители на обществения транспорт, имаше и масови митинги срещу репресиите. Издигнати бяха и пътни блокади, на една от която имаше надпис „Вън окупационните сили!“. В първото си интервю след вота Пучдемон заяви на 4 октомври, че правителството ще обяви до края на същата седмица или в началото на следващата независимостта на Каталуния. Той посочи, че с репресиите „Испания написа срамна страница в историята на отношенията си с Каталуния“.

Премиерът на Испания Мариано Рахой посочи в телевизионно обръщение вечерта на 1 октомври, че „днес нямаше референдум“, и призова каталунските сепаратисти да се откажат от нови стъпки, „които не водят доникъде“. „Голямото мнозинство от народа на Каталуния отказа да участва в предизвикателството на отцепниците и конституцията възтържествува“, добави Рахой, който е лидер и на управляващата Народна партия. Според него „изпълнихме нашето задължение да защитим правовата държава. Действахме в рамките на закона и единствено в рамките на закона“.

Друг е въпросът, че освен че противоречи на конституцията, референдумът се състоя без избирателни списъци и независима избирателна комисия. Но да кажеш, че е нямало референдум, е все едно като щрауса да си заровиш главата в пясъка.

Реакцията на Европейската комисия на 2 октомври бе очаквана: „Съгласно испанската конституция вчерашният вот в Каталуния не бе законен. За Европейската комисия, както подчерта председателят ѝ Жан-Клод Юнкер, това е вътрешен проблем на Испания, който трябва да бъде разрешен в съответствие с конституционния ред в Испания“. В декларацията, качена на сайта на ЕК, се добавя, че при организиран законен референдум в Испания територията, която излиза от страната, ще се окаже и извън Европейския съюз. Подобна позиция изрази и френският президент Еманюел Макрон, както и други лидери от ЕС.

Декларацията на Еврокомисията предизвика гнева на каталунския представител в ЕС Амадеу Алтаваж, защото в нея се съдържа и изречението, че „насилието никога не може да бъде инструмент в политиката“. Но ЕК не уточнява кой е извършил това насилие, поради което, заяви той, доверието в комисията и репутацията ѝ вече са подкопани, заяви той.

В коментар за референдума Роджър Коен от „Ню Йорк Таймс“ отбелязва, че Мариано Рахой е направил много грешки. Поведението му бе „конфронтационно и отхвърлящо каталунското движение за независимост, което само го подсили и ограничи потенциалното пространство за преговори“.

Карлес Пучдемон, продължава авторът, се хвърли към вота въпреки липсата на адекватна подготовка и в знак на предизвикателство „не само към правителството в Мадрид и съдебното решение, но и към многобройните каталунци – около 50% от населението според допитванията, които не искат независимост. Така че резултатът при тези обстоятелства е доста безсмислен, тъй като пренебрегна мнението на мълчаливата половина от Каталуния“. Коментаторът добавя, че бунтът е за самоопределението на Каталуния, но е съзвучен и с бунта срещу елитите и установените партии, който подкопава в последните години либералния ред в Европа.

Защо Косово може, а Каталуния – не?
Сръбският президент Александър Вучич използва случая, за да обвини ЕС в двойни стандарти. „Защо проведеният вчера в испанската североизточна автономия референдум бе обявен от Европейската комисия за незаконен, а когато през 2008 г. Косово едностранно се отдели от нашата държава, това бе посрещнато с фанфари от почти всички членки на ЕС? Това е ярко доказателство, че в Брюксел мерят с двоен аршин”, коментира той изявлението на официалния представител на ЕК Маргаритас Схинас. В отговора на Схинас се посочва, че не може да се прави паралел между най-младата балканска държава и събитията в Каталуния. „В Косово имаше доказани случаи на нарушения на международните правни норми и в ООН бяха приети ред резолюции, призоваващи Белград да прекрати насилието над албанците в областта. Властите в Испания никога не са нарушавали правата на населението в Каталуния”, посочи той.

Е, може и така да е било преди 1 октомври. Впрочем Белград правилно насочи критиката си към Брюксел, а не към Мадрид. Защото Испания, заедно с Румъния, Гърция, Кипър и Словакия не е признала Косово. Каталуния, както и Страната на баските, която в продължение на десетилетия използваше терористични средства в борбата си за независимост, са причината да не бъде признато Косово.

Икономическият залог
Брутният вътрешен продукт на Каталуния представлява близо 25% от този на Испания. На територията ѝ се произвежда и 25% от продукцията, която се изнася. Областта внася в държавната хазна много повече данък от постъпленията, които получава обратно. Над 20% от налозите идват именно от Каталуния. В случай на отделяне дефицитът на Каталуния би се превърнал в излишък, коментират икономисти. Това е и една от причините за разрастването на сепаратистките настроения през последните години.

Близо 30% от чуждестранните инвестиции в Испания са съсредоточени в Каталуния. Сред най-знаковите са заводите на Nіѕѕаn и Vоlkѕwаgеn край Барселона.

Текстът е публикуван в брой 40/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.