Първата половина на годината е приключила с бюджетен излишък от 1.7 милиарда лева, съобщи миналата седмица Министерството на финансите. Новината оправдано не предизвика кой знае какви реакции, като за това си има редица причини. Общо взето времето, когато изпълнението на бюджета показваше състоянието на икономиката, не е отминало. Растежът може да се види и през данните за постъпленията от корпоративен данък, и през събраното от физическите лица за личните им доходи. Новият програмен период, през който се усвояват европейски средства е практически в началото си, заради което при европейските разчети в момента има дефицит.
Това, което отчетът за бюджета не ни показва, е пълната сметка за държавните финанси с всички произтичащи от това последствия.
Като например националната програма за енергийна ефективност, по която безплатно се санират жилищни сгради в цялата страна (виж стр. 28). Тази програма е най-чист пример за трансфер на богатство – от всички данъкоплатци към собствениците на апартаменти в панелки. Няма значение дали са бедни, богати или от средната класа, те получават средства. Ползата от трансфера трябва да се изразява в по-ниски разходи за отопление, повече ликвидност за домакинствата и повече пари и заетост в строителния сектор.
Подобна програма може да бъде нещо много добро, защото е от малкото мерки, които ако се приложат правилно, директно адресират доходите на средната класа, а не създават бизнес за една или друга олигархична група. За да бъде изпълнено това условие обаче трябва се изпълнят редица други, които в момента увисват. Като например да се знае точно колко пари се дават и за какво точно се дават, да е сигурно, че се дават толкова, колкото трябва и нищо повече. Добре би било да се измери не само заетостта, която програмата създава основно в строителния сектор, но и ефекта й върху икономиката на регионите, в които се реализира. За да стане ясно дали не може да се прецизира по региони с по-висока безработица и по-ниски доходи.
Всичко това се пропуска като възможност. Нещо повече – отказът на водещото Министерство на регионалното развитие и благоустройството да съобщи точни данни за цените, по които се извършва санирането, подклажда допълнително съмненията в ефективността и коректността на процедурите. Съмнения, породени както от спорадичните информации за цените, подавани до момента, така и от наличието на фирми – отличници по брой спечелени проекти, с ясни политически обвързаности.
Освен това, възлагайки платежните отговорности на Българската банка за развитие, правителството прехвърля осчетоводяването на разходите за санирането за бъдещи периоди. Тогава, когато държавата реши да плати на ББР и когато на власт може да бъде нов кабинет. Така, първо, се изкривява реалната картина за състоянието на бюджета и второ, цената се прехвърля в бъдещето. Също както през 2009 година Бойко Борисов се оплакваше, че трябвало да плаща „пенсиите на Станишев“ (увеличените преди изборите плащания за възрастните), след някоя година следващият премиер ще може да каже, че плаща санирането на ГЕРБ.
От финансова гледна точка има и по-важен проблем – дори парите за санирането да се отпускат за изпълнители, спечелили обществени поръчки, фактът че ББР като търговско дружество прави плащанията, а не директно бюджета, може да бъде предпоставка за занижен контрол и злоупотреби. Точно както преди повече от десетилетие един финансов министър пожела да вкара приходите от спортния тотализатор в бюджета, но му бе казано, че така ще въведе отчетност и контрол, които ще нарушаат интересите на влиятелни лобита в спортните кръгове.
Основните пътища за манипулиране на държавните финанси, за да изглеждат в перфектно състояние, най-общо са два - понякога управляващите манипулират приходите, друг път разходите. Днес сме свидетели на второто, и то при положение, че няма макроикономически проблеми за криене.
Излиза, че заекът е скрит другаде. Къде, може само да се предполага. Има ли лоши практики и какви точно са те обикновено се разкрива след смяната на караула в изпълнителната власт. По традиция наследниците говорят за лошите практики на предшествениците си, особено когато са от двата полюса на политическия спектър. Българската практика до момента обаче е показала, че „разкритията“ се изчерпват с медийни пушилки, а там, където има потърсена отговорност, няма ефективно наложена. И причините са както състоянието на правосъдната система, така и възможностите да се извършват безобразия по законен начин, използвайки създадените законови пролуки. При втория случай контрата остава единствено в данъкоплатците. Лош сценарий, но логичен.
Текстът е публикуван в брой 32/2017 г. на списание "Икономист" от 11 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.