Агресията като външна политика

Това в никакъв случай не е език на дипломацията и още по-малко приляга на държавен глава. Турският президент Реджеп Ердоган публично нарича всички, които пречат на замислите му, „фашисти“ и „нацисти“. Германски градове първи забраниха митинги с участието на негови министри, настояващи да агитират за подкрепа на референдума на 16 април за промени в конституцията, които биха му дали абсолютна изпълнителна власт в страната.

"Сегашните действия на Германия не се различават от тези на нацистите", отсече Ердоган. След това Австрия и Швейцария забраниха подобни митинги, за да се стигне до взрива в отношенията между Холандия и Турция.

Скандалът започна с искането на турския външен министър Мевлют Чавушоглу да участва в митинг в Ротердам на 11 март, въпреки че холандското правителство го бе предупредило изрично да не го прави поради опасения за реда и сигурността. Докато във въпросната вечер още са се водели разговорите с Чавушоглу, президентът Ердоган е заплашил Холандия със санкции, ако попречи на външния министър да говори на митинга. "Това бе последната капка", заяви холандският външен министър Берт Кьондерс. И на Чавушоглу бе отказано да кацне в страната.

Междувременно министърът за семейната политика Фатма Кая бе проникнала в Холандия с кола от Германия, след като й е било отказано участие в същия митинг. Тя бе експулсирана обратно.

Тълпата пред турското консулство в Ротердам е осведомена за развитията и започва да замерва с предмети полицейските сили. Полицейски кучета и конни полицаи тръгнаха срещу протестиращите.

Реакциите на турската страна бяха очаквани. Ердоган, Чавушоглу и Кая използват епитетите "фашисти" и "нацисти" срещу холандците – окупирани от нацистка Германия, дали 200 000 жертви през войната. Ердоган добави и обидата „бананова република“ за Холандия, макар че тя е кралство и повече й подхождат портокалите поради националния оранжев цвят. На контрамитинг пред холандското консулство в Истанбул мъж се качи на покрива му, свали холандското знаме и издигна турския полумесец. Посланикът в Анкара бе посъветван "да не се връща за известно време", Турция затвори небето си за холандски дипломати. Накрая Ердоган хвърли на Холандия и вината за клането в Сребреница през 1995 г., когато босненски сърби избиха около 8000 мюсюлмански мъже и момчета в периметъра на холандския контингент от мироопазващи сили на ООН. Холандският премиер Марк Рюте нарече това "отвратителна фалшификация на историята".

Защо взривът на агресивната турска външна политика избухна именно в Холандия? На15 март там имаше парламентарни избори (след редакционното приключване на броя). Чавушоглу призова турските избиратели в Холандия да гласуват масово срещу двете съперничещи си сили – антиислямистите на Герт Вилдерс и десноцентристите на Марк Рюте.

Въпреки предишни призиви на Австрия за общ европейски отпор срещу намеренията на Турция да използва 4,6-милионното си малцинство в Европа за вътрешнопартийна агитация, такъв не се очертава. Чавушоглу отправи нацистките си нападки от град Мец, където турският митинг не бе забранен от френските власти. Холандски политици поискаха да бъде прекратен договорът за асоциация на Турция с ЕС и да й се спрат предприсъединителните помощи, но няма отговор от Брюксел.

Както се случваше често през последната година след подписването на сделката между ЕС и Турция за спиране на нелегалните близкоизточни имигранти, Анкара отново заплаши, че ще я преразгледа.

Висшият член на управляващия в Германия консервативен блок на канцлера Ангела Меркел, Ханс Михелбах, може би даде най-точното определение на европейската политика към Турция: "Няма далечна перспектива за влизане на Турция в ЕС. Предприсъединителните програми са загуба на пари на данъкоплатците. Време е ЕС да спре да се държи в дипломацията като хартиен тигър към Анкара".

Текстът е публикуван в брой 11/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.