Е-платформа за обществените поръчки от 1 юли

"Обществените поръчки в България винаги са били нагласени. Дори съм мислил да заверя нотариално информация с предизвестения победител на някой от търговете и да стана първият нотариално заверен пророк в България.” Думите са на Явор Божанков, председател на Асоциацията на рециклиращата индустрия. А надеждата за повече прозрачност е в единната национална електронна платформа за обществените поръчки, която трябва да заработи от 1 юли т.г. и ще се използва от всички възложители.

"Чрез платформата поетапно ще се автоматизират процесите по подаване на оферти, оценка, класиране, сключване на договор, фактуриране и разплащане”, заяви председателят на Сметната палата Цветан Цветков на форума "Пътна карта на бизнеса 2017".

Създаването й е залегнало в новия Закон за обществените поръчки, приет миналата година. Пак с него обаче от графата "административни нарушения" са отпаднали определени чиновнически действия (или бездействия). Затова от 320 акта за установяване на административни нарушения Сметната палата е наложила санкции само за 66 от тях, или в 20% от случаите, каза Цветков.

Електронизирането на поръчките е залегнало в предизборните платформи на всички основни партии, стана ясно на дискусията, организирана от сп. "Икономист" и БСК. От ДПС предлагат още представители на бизнеса да участват в комисиите по оценка на офертите, както и да се разкъса връзката между възложителя и този, който решава за победителите при търговете. В тази насока бе и тезата на БСП за създаване на централизиран орган за възлагане на поръчките. В момента такъв съществува към Министерството на финансите, с ограничени правомощия само за изпълнителната власт – за доставка на канцеларски материали, гориво, самолетни билети и услуги за почистване на сградите.

Най-сериозните нарушения при миналогодишните проверки на бюджетни ведомства Сметната палата е установила в община Рудозем. Те са предадени на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Пробивите в обществените поръчки в община Левски са стигнали до българската прокуратура.

Жельо Бойчев (БСП) и Петър Чобанов (ДПС) обаче не подкрепиха идеята на общинския съветник от Габрово Пепа Сомлева бюджетът да не плаща финансовите санкции, наложени на общините за нарушения в обществени поръчки по европроекти. Финансовите корекции на кметствата надхвърлят 330 млн. лв. На 30 октомври м.г. кабинетът "Борисов 2" реши бюджетът да ги изплати с мотива, че иначе кметствата ще фалират.

"Въпросът е деликатен. Той не трябва да се ползва за саниране на вината и отговорността. В същото време това натоварване не може да се понесе от бюджетите на общини. Но категорично трябва да се търси отговорност за злоупотребата докрай", коментира бившият финансов министър Петър Чобанов. Преди няколко месеца вече бившият министър по еврофондовете Томислав Дончев определи тези нарушения на кметствата като "стари корекции, в голямата част от стария програмен период, при които е абсолютно невъзможно да се индивидуализира вината - каква е на бенефициента, каква е на управляващия орган и каква, например, е на несинхронизирано навреме законодателство". И

Вратички в закона
Законовата възможност 100% държавни дружества да преотдават дейност на подизпълнители, без да правят обществени поръчки, се използва за източване на обществен ресурс към частни компании. Това обяви Жельо Бойчев (БСП) и обеща да инициира законодателна промяна в новия парламент. Той отново даде за пример 100-те млн. лв. за рехабилитация на магистралите "Тракия" и "Хемус", отпуснати на държавната фирма "Автомагистрали" чрез договаряне без обявление, която след това отдала изпълнението на отсечките, както и голямата част от средствата, на частни подизпълнители.

Текстът е публикуван в брой 9/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.