Одити на Сметната палата се пращат в прокуратурата, за да „потънат“

Днес отстраненият от поста от предишното народно събрание председател на Сметната палата Цветан Цветков не беше допуснат от охраната на ведомството да се върне на своето работно място. На 22 юни Конституционният съд постанови, че освобождаването му е било незаконно. Междувременно на 7 юли парламентът служебно определи за председател на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева до избора на нов ръководител на институцията.

Публикуваме интервюто с Цветан Цветков, което излезе в последния брой на сп. Business Global.

Интервю на Цветелина Соколова*
Цветан Цветков е бивш председател на Сметната палата, избран от Народното събрание на 26 март 2015 г. Той бе освободен от поста на 20 януари 2023 г. изненадващо, в един от последните работни дни на 48-ото Народно събрание, с мотив недоволството на ГЕРБ, ДПС и БСП от изслушването му в бюджетната комисия предния ден по казуса с даренията за „Да, България“ от служители на криптобанката Nexo. Депутати от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ внесоха жалба в Конституционния съд срещу отстраняването на Цветков. 

Цветан Цветков е магистър по счетоводна отчетност от УНСС. Почти цялата му кариера от 1988 г. до 2001 г. е свързана с Държавния финансов контрол. От финансов ревизор той стига до директор на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Ръководи преговорите по хармонизиране на националното законодателство с европейските регулации в областта на финансовия контрол. От 2006 г. до 2011 г. работи като ръководител на вътрешния одит в Сметната палата, а от 2011 до 2014 г. е зам.-председател. 

Цветков притежава сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“ на Министерството на финансите, международен сертификат за вътрешен одитор CIA (Certified Internal Auditor), международен сертификат за одитор в публичния сектор CGAP и международен сертификат CRMA (Certification in Risk Management Assurance), издавани от Международния институт на вътрешните одитори.


Г-н Цветков, бяхте освободен изненадващо и в спешен порядък в последните дни от работата на предходното Народно събрание. Въпреки че мандатът Ви беше изтекъл, смятате ли, че в случая има намеса върху независимостта на Сметната палата?

Да, считам, че има намеса, дори бих квалифицирал този акт на Народното събрание като грубо посегателство върху независимостта на Сметната палата. 

Искам да припомня следните факти. Мандатът ми като председател на палатата изтече на 27 март 2022 г., а този на зам.-председателите – на 9 април 2022 г. Народното събрание обаче не изпълни законовото си задължение да проведе публична процедура за избор на нов председател три месеца преди изтичането на мандата. Самата публична процедура продължава около 3 месеца, характеризира се с прозрачност и гарантира независимостта на Сметната палата. 

Вместо това, на 20 януари 2023 г. в рамките на няколко часа, с решение на парламента, без правно основание бях освободен и за нов председател на Сметната палата беше определена зам.-председателят Горица Грънчарова-Кожарева, също с изтекъл мандат. 

Аз твърдя, че освобождаването ми като председател на Палатата е противоконституционно и незаконосъобразно, то е в грубо нарушение на международните стандарти и нормите на европейското законодателство. Освобождаването ми противоречи и на целта на правовата държава за поддържане на независимостта на Сметната палата като върховна контролна институция и оказва смразяващ ефект върху одиторите при изпълнение на служебните им задължения. Този акт е реална заплаха към ръководството на институцията в сегашния момент поради възможността да бъдат предприети подобни мерки спрямо тях, ако евентуално не бъдат изпълнени очакванията на определени лица, отговорни за разходването на публичните ресурси.

Това звучи много сериозно. Искате да кажете, че работейки под заплахата да бъде освободено във всеки един момент, ръководството на Палатата може да работи под натиск, така ли?

Точно така. Незаконосъобразното и противоконституционно решение на Народното събрание поставя под съмнение цялата дейност на одитната институция да изпълнява отговорно функциите си, без заплахи от неочаквани последици и намеса в нейната работа. Това засяга възможността на Сметната палата свободно да решава какво и кога да одитира, както и обективно да представя констатациите и заключенията си в одитните доклади.

Имайте предвид, че Сметната палата е член на Международната организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ, която определи независимостта на тези институции като основополагащ принцип и гарант за ефективността на външния одит в публичния сектор. Това изискване е задължително за българската Сметна палата. 

Как палатата може да бъде по-защитена срещу подобни „покушения“, за които говорите? Как да се гарантира независимостта ѝ и предпазването ѝ от политическа намеса по конкретни одити? 

Модерната Сметна палата трябва да дава увереност на гражданите, че изпълнителната власт използва техните данъци и управлява публичните активи по разумен начин. Независимостта на Сметната палата е предпоставка за доверието на обществото в нея, в държавата, в демокрацията и във върховенството на закона.

Но конкретно на вашия въпрос – основните аспекти на независимостта според международните стандарти са организационна, функционална и финансова независимост.

Организационната независимост включва гаранции за независимост на ръководството на Палатата, за да може то да работи без външна намеса, както и да не се допуска възможността за произволни уволнения на ръководството. Функционалната независимост предполага, че одитните правомощия на Сметната палата са заложени в конституцията, поне в общи линии. В това отношение палатата трябва да е свободна да създаде собствена програма за одитна дейност, да изготвя без намеса одитните доклади, както и да ги оповестява. Финансовата независимост изисква Сметната палата да има на разположение необходимите финансови ресурси и да не се допуска изпълнителната власт да контролира достъпа до тях. Сметната палата трябва да има възможност да управлява самостоятелно бюджета си и да го разпределя по подходящ начин. Сега Палатата няма самостоятелен бюджет, поради което няма финансова независимост от изпълнителната власт.

Наскоро бе повдигната темата с изпращането на редица одитни доклади на Сметната палата и доклади на Агенцията за държавна финансова инспекция до прокуратурата, при което тези документи биват засекретявани. Нормално ли е половината доклади на финансовата инспекция да потъват в прокуратурата и да не виждат бял свят?

Не е нормално в една демократична държава прокуратурата да възлага проверки на органи на изпълнителната власт. Това е нарушение на принципа на разделение на властите. Прокуратурата е единственият държавен орган, който може директно да възлага инспекции на Агенцията за държавна финансова инспекция  (АДФИ). Те са задължителни за изпълнение по силата на Закона за съдебната власт и при неизпълнение може да се потърси отговорност от ръководителите на Агенцията. Затова и над 50% от инспекциите на АДФИ са по възлагане на прокуратурата. На практика Агенцията работи като орган на прокуратурата, а не на Министерството на финансите, т.е. на изпълнителната власт.

Смятам, че това е ретрограден модел на взаимодийствие между прокуратурата и органите на държавния финансов контрол, въведен в края на 50-те години на миналия век по съветски образец. Такъв модел няма в нито една страна, членка на ЕС.

А това, че с години прокуратурата не уведомява Сметната палата и АДФИ за резултатите от прокурорските проверки – прекратени ли са, или са образувани досъдебни производства, и по този начин одитните доклади не могат да бъдат публикувани на официалния ни сайт, оказва деморализиращ ефект върху обществото и създава чувство за безнаказаност у тези, които управляват публични ресурси.

Каква е целта на подобно покриване на одитите? Да се скрият нарушенията от обществото?

Да, а също и да се държат определени държавни служители в зависимост и подчинение поради опасността във всеки един момент разкритите нередности да бъдат извадени на бял свят.

Емблематичен сред засекретените одити е този за държавната компания „Монтажи“. Колко мащабни са нарушенията там?

Съизмерни с тези нарушения са и констатираните при одитите на „Автомагистрали“ ЕАД и Агенция „Пътна инфраструктура“. Значителен публичен ресурс се предоставя на публично предприятие, което следва да извърши определени обществени дейности като строителство, ремонт, реконструкция и др. Но вместо да изпълни своите законови и договорни задължения, публичното предприятие в нарушение на Закона за обществени поръчки (ЗОП) възлага тези дейности на частни фирми, които извършват дейностите некачествено и на по-висока цена. Според одитния доклад „Монтажи“ ЕАД е разходвало над 1 милиард лева с ДДС за ремонти на язовири и строителство на правителствен комплекс и авариен водопровод. Дейностите са превъзлагани на определени фирми в нарушение на ЗОП, като са правени до 100% авансови плащания, преди да са сключени договори за проектиране и да са изготвени технически проекти. Някои от ремонтите на язовирите са незаконни, защото са без одобрени проекти, други са представяни като „текущ ремонт“, а не като „основен ремонт“, както изисква решението на Министерския съвет за предоставяне на тези средства.

Сметната палата откри проблем и с тол системата, който обаче беше заметен. Ще разкажете ли за какво става въпрос?

Председателят на Управителния съвет на АПИ е провел процедура „договаряне без предварително обявление“ за възлагане на обществена поръчка за мониторинг, експлоатационна поддръжка и изграждане на нови функционалности на тол системата, без да са налице условията в ЗОП. Нарушението беше безспорно установено и следваше да се санкционира незаконосъобразно възложената обществена поръчка за приблизително 118 млн. лв. Съставен беше акт за установяване на административно нарушение и бяха събрани достатъчни и надеждни доказателства за обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Становището на „Правна дирекция“ на Сметната палата бе, че следва да се наложи глоба в максималния размер от 10 000 лв. Дори беше подготвено наказателно постановление, което щях да издам в края на месец януари, ако не бях освободен така скорострелно. Научих от медийни публикации, че г-жа Грънчарова-Кожарева е прекратила административнонаказателната преписка, като по този начин е пресечена възможността за търсене на административнонаказателна отговорност от нарушителя.

Кога очаквате да се финализира одитът на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), който надзирава синдиците на КТБ? Какви разкрития очаквате?

Одитният доклад трябваше да се приеме в началото на март, защото становищата на настоящия и бившия председател на ФГВБ Матей Матев и Радослав Миленков са представени в края на февруари. Изготвянето на заключението по тези становища отнема обичайно от 7 до 10 дни, след което в тридневен срок окончателният одитен доклад се внася за приемане на заседание на Сметната палата. Това тримесечно забавяне поражда много въпроси и може би е един от отговорите за моето изненадващо освобождаване.

Предстоят местни избори. Има ли ключови одити на общини, от които да се очакват разкрития?

Има ключови одити на общини, но съм скептичен те да установят съществени нарушения точно преди местните избори. Преди месец бяха прекратени одитите на десетина общини, за да няма информация как са управлявани общинските финанси и имоти. Имам информация, че един одитен доклад на община е изпратен съвсем преднамерено на прокуратурата именно за да не бъде публично достъпна информацията за установените безспорни нарушения, включително и свързани с конфликт на интереси. Тези действия поставят под съмнение независимостта на Сметната палата в нейната работа и това е проблем за българското общество.

Как е възможно да се прекратяват одити? Това нормално ли е и оповестява ли се публично?

Нито е нормално, нито е законосъобразно. Прекратените одити са на финална фаза, когато вече е изготвен проект на доклад и е трябвало той да се връчи на одитираните лица. По някои от тях са констатирани административни нарушения и са съставени актове, а по други има данни за извършени престъпления.

Разкритията Ви за натиска върху Сметната палата звучат много сериозно. Смятате ли, че трябва да се създаде анкетна комисия в парламента по темата и ще сигнализирате ли за проблемите Народното събрание?

Смятам, че Бюджетната комисия в парламента трябва да разгледа не само тези случаи, но и масовото освобождаване на служители на ръководни позиции в Сметната палата. 

Какви биха били първите Ви решения, ако бъдете възстановен като председател на Палатата?

Ще предприема действия за конституционно уреждане мандата на Сметната палата. Мисля, че моментът е подходящ. Народните представители ясно заявиха намеренията си за конституционна реформа.

Как точно може да се засили капацитетът на Сметната палата, така че да е още по-силен орган за контрол върху харченето на държавни пари?

Правната рамка, относима към Сметната палата, в момента не осигурява в достатъчна степен нейната независимост, поради което е необходимо да бъде допълнена разпоредбата от конституцията, уреждаща статута на Сметната палата. В основния закон следва да бъдат изрично уредени структурата, мандатът и изискванията за избор на членовете на Сметната палата. Необходимо е да бъде очертан и обхватът на одитната дейност, тъй като единствено по този начин ще се намали възможността за възлагане на несвойствени правомощия на палатата, както и ще се избегне рискът от преждевременно прекратяване на мандата на ръководството.

Както казах, в момента Сметната палата няма финансова независимост от изпълнителната власт. За да се случи това, мисля, че е необходимо допълнение в конституцията и в Закона за публичните финанси.

---

*Интервюто е взето на 13 юни 2023 г., преди произнасянето на Конституционния съд за отстраняването на Цветан Цветков.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!