Разделението в Турция разделя и Германия

Автор: Янош Делкер, „Политико“

Политическата гражданска война в Турция се разпростира и в най-голямата държава на Европа. Разделението вътре в турското общество, експонирано и увеличено от провалилото се надигане на военните на 15 юли и последвалите репресии грубо се отразиха сред трите милиона етнически турци, които живеят в Германия. Това се изразява във все по-разгорещени полемики между германски политици, някои от които от турски произход, и сред обществото като цяло – увеличавайки опасенията, че някаква част от политическото насилие в Турция може да бъде изнесена в Германия. В неделя десетки хиляди турски германци се събраха в Кьолн, за да осъдят опита за преврат и да изразят подкрепата си за президента Реджеп Тайип Ердоган. Полицията определи броят им на 40 000. Демонстрантите скандираха „Турция“ и държаха лозунги, подкрепящи президента - „Оставете Ердоган на мира!“ пишеше на един от тях.

„Ние сме тук, защото нашите сънародници в Германия се надигнаха в името на демокрацията и против опита за военен преврат в Турция", заяви министърът на спорта на Турция Акиф Чагатай Килич, който беше на митинга. „Вие...доказахте, че живеете за демокрацията и я обичате.“

Демонстрацията за Ердоган в Кьолн не събра очаквания брой посетители

Анкара отзова посланика си в Берлин заради шествието в Кьолн

Часове преди събитието германският конституционен съд отхвърли искането за показване на живо на речи на политици от Турция, включително на Ердоган. Решението предизвика гняв в Турция, като говорителят на президента нарече решението неприемливо и „нарушаващо свободата на изразяване и правото на свободно събиране“. През последните две седмици турският президент, който дойде на власт през 2002 г. с обещанието да модернизира икономиката и политиката на страната и който от тогава става все по-авторитарен, хвърли в затвора хиляди свои опоненти, затвори хиляди училища и сложи намордник на свободната преса. В Турция е обявено извънредно положение за три месеца.

Въпреки че репресиите в Турция предизвикаха критики от лидери на ЕС, Ердоган остава популярен сред мнозинството турци в Германия. По време на последните парламентарни избори през ноември 2015 г. почти 60% гласуваха за Партията на справедливостта и развитието на президента. Размерът на митинга в Кьолн показа, че подкрепата за турския лидер остава силна, въпреки че критиките срещу Ердоган доминират в основните германски медии.

Преди протеста в неделя германски политици изразиха своята загриженост от придвижването на север на разединяващата политика на Турция. В статия във вестник заместник-министърът на финансите Йенс Шпан посъветва „тези, чиито сърца бият за Ердоган и които мислят, че той трябва отново да направи Турция велика и горда“ да изразят своята подкрепа „в Турция – не в Кьолн“.

Шпан не е единственият, който се опасява, че турски проблеми ще бъдат изнесени в Западна Европа. В съседна Австрия на жителите на гр. Винер Нойщадт беше казано да не излагат на прозорци и балкони турски знамена поради опасение от подбуждане към насилие.

Най-изявеният политик от турски произход в Германия – Джем Йоздемир, издигна обвинение срещу Ердоган. Председателят на Партията на зелените каза пред „Билд ам Зонтаг“, че Ердоган „не трябва да упражнява никакво влияние в Берлин, Щутгарт или Мюнхен“ и призова Германия да наложи икономически санкции срещу Турция.

Йоздемир беше една от движещите сили на успешния вот в германския парламент по-рано тази година, който определи като геноцид масовото избиване на арменците от отоманските турци през Първата световна война, постъпка, която предизвика гнява в Анкара.

Но възгледите на Йоздемир са далече от тези на турците, както в Турция, така и в Германия. "Проблемът е, че в много от важните части на турското общество хората се чувстват по отношение на Европа като във фразите „те не ни искат; те никога не са ни искали ", каза Кристоф Рам, който преподава турски изследвания в Университета в Берн. "Този вид психика под обсада е много разпространен също и сред привържениците Ердоган в Германия."

Превод: БГНЕС