Милиардерите все по-често решават да дарят спечеленото за благотворителност, вместо да оставят средствата на децата си, пише руското онлайн-издание „Лента“. Наистина ли те се ръководят от филантропски пориви или просто смятат, че наследниците им няма да успеят да управляват правилно парите си?
Основателят на „Алфа груп“ Михаил Фридман обеща да даде почти цялото си състояние – което според оценката на „Форбс“ възлиза на 13,3 млрд. долара – за благотворителност, като поясни, че да даде на децата си такава огромна сума би било най-лошото нещо, което може да направи за тях. Бизнесменът се надява, че децата му самостоятелно ще постигнат професионални и кариерни успехи в живота си, също като баща си. Освен това той не иска да станат обект на вниманието на хора, преследващи неблагородни цели.
Това не е първият руски олигарх, който решава да не обременява наследниците си с голям капитал. През 2010 г. директорът на „Интеррос“ Владимир Потанин също обяви, че ще даде голяма част от състоянието си за благотворителност.
В Запада това е тенденция. През 2010 г. американският милиардер Уорън Бъфет основа филантропската кампания „Клетва за дарение“ (The Giving Pledge), като съобщи, че ще предаде 99% от състоянието си на пет благотворителни фондации и призова и други богаташи да последват примера му. Бил и Мелинда Гейтс обещаха да отпуснат 95% от личните си средства за благотворителност. През 2007 г. те вече дариха 28 млрд. долара.
Също през 2010 г. Дейвид Рокфелер-старши официално се присъедини към „Клетва за дарение“. През 2012 г. клетва положи и Илон Мъск, основател и генерален директор на „Тесла моторс“. Той и без това е известен като филантроп, инвестиращ в проекти, които според него определят бъдещето. Мъск е и член на съвета на настоятелите на фонда X-Prize, който подпомага разработките в сферата на възобновяемата енергия и финансира инициативи за развиване на иновационното инженерно образование.
Юрий Милнер / Евгений Дудин / "Коммерсантъ"
През 2013 г. руският инвеститор и основател на фондация DST Global Юрий Милнер също подкрепи „Клетва за дарение“. „Присъединяването ми към The Giving Pledge означава не просто някакво желание да „подарявам“, а е опит да осмисля жизнения опит, за да може благотворителността да стане ефективна. Тук съм, за да инвестирам в нашето съвместно бъдеще и най-добрите ни умове“, обясни Милнер.
Зло и благо
Прав ли е Михаил Фридман, който смята, че голямото наследство е по-скоро зло, отколкото благо за децата? Отговорът на този въпрос не е толкова лесен. Разговорите за това, че в Русия се оформя нова аристокрация от децата на местните олигарси се водят отдавна. Вярно е, че много от тези деца са се родили, израснали и получили образование не в Русия и имат чуждестранно или двойно гражданство. Рано или късно – макар и не на всички – ще им остане наследственият капитал на родителите им, а това не са само къщи и спортни клубове, но и водещи руски предприятия, включително и стратегически.
От „Форбс“ са изчислили, че в момента в Русия има 77 доларови милиардери, които имат 243 деца. В 20-те избрани от изданието най-богати семейства (с общо 47 деца), на всеки наследник се пада капитал от минимум 1,82 млрд. долара.
Разбира се, не всички деца на много богати родители прекарват живота си в прахосване на парите на „предците си“. Макар и да има такива – да вземем за пример гонката с полицаи, в която участваше Руслан Шамсуаров, синът на вицепрезидента на „Лукойл“, управлявал автомобил Mercedes Gelandewagen.
Много от децата на олигарсите успешно работят и се опитват, ако не да надминат, то поне да не разочароват родителите си, като намерят собственото си място в живота. Не всички искат да останат в страната, в която са пораснали и получили образование – в САЩ или Европа. „Трудно е да намериш мястото си в чужбина. Там е друг свят. А те са свикнали да живеят по своему. Дори когато са в Лондон или в Ню Йорк, продължават да живеят в своя си свят. Разбира се, случва се родителите да купуват на децата си някакъв вид бизнес на запад – автомобилен завод или спортен отбор. И тогава им се налага да пътуват дотам по работа. Но в повечето случаи няма истинска интеграция“, разказва в интервю за „Лента“ Марина Мелия, професор по психология и генерален директор на консултантската компания „ММ-Класс“.
По думите ѝ повечето младежи от богати семейства сега гледат на Русия като на място за потребление. „Тук има добри клубове, не лоши ресторанти. Има повече светлина. Появиха се пешеходни улици“, продължава експертът. „Както казват, в момента в Русия е яко“, добавя тя.
И връщайки се, не всички наследници се стремят да продължат делото на баща си, да инвестират в бизнеса му. Предпочитат модерните професии – дизайнер, изкуствовед, политолог, юрист. Но тук също има проблем. „Родителите им вече са направили блестящи кариери и на новото поколение е трудно да повтори този успех. Още по-малко и да го надмине. И това силно потиска младежите. Те си мислят: какво ли трябва да направим, за да надминем собствените си бащи? И стигат до извода, че е най-добре да не правят нищо, отколкото да правят нещо и да претърпят провал“, разсъждава експертът.
Владимир Потанин със сина си Иван / Антон Денисов / РИА Новости
По думите на Марина Мелия сега все повече родители осъзнават, че уж порасналите им деца всъщност са много инфантилни. „Трябва да им се помогне да пораснат. И това трябва да се прави внимателно, а не както един мой клиент каза: Край, от утре на моя нищо няма да му давам. Нека се поблъска както мен навремето!“, разказва Мелия. Тя е уверена, че в идеалния случай родителят трябва сам, без помощта на армия от психолози, да намери подход към детето си и да го научи да живее не само в името на себе си, но и на другите. И трябва да започнат да ги учат на това веднага.
Ако детето от малко се възпитава в лукс и излишък, то изведнъж да го лишиш от всичко това и да го накараш да си изкарва прехраната от нищото е прекалено жестоко, смята Сергей Варламов, партньор в компанията „Делови фарватер“ и член на независимия експертен център „Обществена дума“. В света това не се практикува. На наследниците се откриват тръстови фондове или просто сметки с големи суми, купуват им или им прехвърлят бизнес (част от бизнес). „Тоест раздробяват състоянието си. След това, след смъртта на собственика на капитала, част от състоянието наистина отива за благотворителност, но децата му към този момент вече са обезпечени и подсигурени“, казва експертът.
За това че от децата, разполагащи с достъп до големи суми пари, често не излиза нищо в професионален план, обикновено са виновни богатите им родители, смята генералният директор на „Мани Фани Александър Шустов. Заради доброта или лични комплекси (когато не са получавали нещо в детството си) те искат да радват децата си всеки ден. „Затова, ако човек осъзнава, че не е могъл да даде на близките си нищо друго освен пари, то един от вариантите да разреши проблема на чисто психологично ниво е като ги накара да се поставят на негово място. Тоест да ги остави без наследство и да ги изпрати да работят или да се оправят както могат. Но според мен това не е най-правилният вариант“, казва експертът. По думите му подбудите на олигарха, вземащ такова решение, са разбираеми – просто да докаже на децата и близките си, че щастието не е в парите и да им даде възможност да се научат да мислят самостоятелно. Но свикналите на друг живот хора най-вероятно няма да разберат това. Този подход – от начало всичко, после нищо – нанася психологическа травма. Важно е децата да израснат със съзнанието, че това богатство не е тяхно собствено, а на баща им и като цяло е временно и нестабилно. Нужно е бащата да се занимава с всестранното развитие на децата, да ги подготвя за това, че в бъдеще ще им се наложи сами да прокарват пътя си, било то с лобиране от страна на бащата по едни или други въпроси. Един такъв подход формира самостоятелна бизнес единица, смята експертът.
Проблемът с наследниците е актуален не само в Русия, подчертава експертът. В книгата „Съседът ви е милионер“ (The Millionaire next door) се дава следната информация: около 75% от всички днешни милионери в САЩ не са получили никакво наследство или им е било дадено много малко наследство, а капитала си са спечелили сами. Децата на богати родители, които са получили голямо наследство, постигат по-малки успехи в живота.
Именно затова например в Япония има големи данъци върху наследството: до 60%. Това е своеобразна застраховка от младите неопитни богати граждани, разказва анализаторът на „Алор Брокер“ Кирил Яковенко. Експертът не изключва някое от децата на Фридман след време да оглави една от компаниите му, но съдейки по думите на банкера, пътят към акционерите за тях ще бъда закрит.
Също така, лишавайки децата си от наследство Фридман сваля от тях политическите рискове, свързани с гражданството на собствениците на руски компании.
В добри ръце
Въпросът с бъдещето на руските компании, собственост на днешните олигарси, не е маловажен: все пак наследникът може да се окаже гражданин на друга страна. Шансовете наследници да оглавят компании, принадлежащи на родителите им, са много високи. „Ако към момента на смъртта си бащата не е банкрутирал бизнеса си или не го е продал, то има 99% вероятност бизнесът да бъде прехвърлен на децата и те ще го оглавят“, казва експертът.
Михаил Фридман, както и всеки друг руски гражданин, има правото, както морално, така и законно, да се разпорежда с имуществото по своя преценка – включително и да взема решение кой да го наследи, подчертава Диана Агасиева от Люберецка адвокатска колегия. „Вероятно останалите богати предприемачи също ще се ориентират по въпросите за наследство според собствените си ценности и възгледи за възпитаването на деца, и никой не може да предвиди решенията им, макар и в Русия и страните от ОНД да е прието наследниците да бъдат подготвяни за продължаване на семейното дело:, отбелязва юристът. Тъй освен това припомня, че Гражданският кодекс на Русия приравнява чуждестранните граждани по право на наследство (както по завещание, така и по закон) с руските граждани, независимо от това дали чужденците живеят на територията на Русия или не. По този начин децата на олигарсите са пълноправни наследници без значение от това чии граждани са.
Според Александра Шустова децата на олигарсите основно са с двойно гражданство и съответно при прехвърлянето на активи към тях не би следвало да има трудности с управлението на предприятията. Ако някой няма руско гражданство, то наследникът може да получи доходи от бизнеса, като наеме руснак за управител. „Разбира се, бизнес общността ще разбира, че основният собственик е поданик на вероятно дори и неприятелска страна, но от друга гледна точка предприятието е на територията на Русия и плаща данъци към бюджета на Русия, като осигурява работни места за руски граждани, така че от международна юридическа гледна точка тук няма проблем“, обяснява експертът.
В същото време законът налага ограничение върху това чужденци да притежават дялове от руски предприятие, в зависимост от отрасъла, припомня Сергей Варламов. Но към момента, в който някои милиардери ще трябва да прехвърлят бизнес на децата си, законите в страната можа да са се променили, или децата да вземат руско гражданство. Така че преминаването на стратегически предприятия в ръцете на чуждестранни граждани е малко вероятно.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
