Президентът на Русия Владимир Путин е дълбоко обезпокоен от съобщенията за възобновяване на бойните действия по линията на съприкосновение в Нагорни Карабах, заяви прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.
Президентът Путин призовава страните в конфликта незабавно да прекратят огъня и да проявят сдържаност, се казва в изявлението на Песков, цитирано от ТАСС. Това предаде БГНЕС.
Съобщение на сайта на министерството на отбраната на непризнатата Нагорно-Карабахска република (НКР) съобщи за започнали настъпателни действия в няколко направления в зоната на нагорно-карабахския конфликт. Действията са започнали през нощта на 2 април от въоръжените сили на Азербайджан. Според информацията азербайджанската страна е използвала артилерия, бронирана техника и авиация по линията на съприкосновение в няколко направления. Арменските въоръжени сили отблъснали азербайджанските части и свалили хеликопер на ВВС на Азербайджан. Армения потвърди данните за настъпление на Азербайджан на границата на Нагорно-Карабах.
В декларации министерствата на отбраната на страните в нагорно-карабахския конфликт - Армения и Азербайджан - взаимно се обвиняват в нарушаване на примирието по линията на съприкосновение и хвърлят отговорността за изостряне на ситуацията върху противниковата страна.
Въоръженият конфликт между Армения и Азербайджан за Нагорно-Карабах - населена преобладаващо с етнически арменци азербайджанска област - се разгоря в началото на 90-те години. Активни бойни действия през 1991-1994 доведоха до много жертви и разрушения, а един милион жители на района станаха бежанци. През май 1994 с посредничеството на Русия и на Междупарламентарната асамблея на ОНД бе сключено споразумение за прекратяване на огъня.
Спешни преговори с колегите си от двете страни проведе министърът на отбраната Сергей Шойгу, допълва "Дневник". Пред Закир Гасанов и Сейран Оганян той е призовал към "мерки за незабавно стабилизиране на ситуацията в зоната на конфликта" и че ведомството му постоянно следи с внимание случващото се. В Армения има руска военна база, а и двете страни са членки на Организацията на Договора за колективна сигурност, обединяващ отбранителните възможности на множество бивши съветски републики и Русия. Същите телефонни разговори проведе и министърът на външните работи Сергей Лавров с колегите си от двете страни. Той също е призовал към незабавно спиране на боевете и сдържаност. Външното министерство е започнало консултации със съпредседателите на Минската група на ОССЕ, добави говорителката Мария Захарова. Путин "съжалява, че ситуацията пак се плъзна към военно противопоставяне", казва още Песков. Той припомни, че напоследък е бил активиран процесът за уреждане на продължаващият повече от 20 години конфликт чрез тристранната комисия Русия-Армения-Азербайдан и чрез Минската група на ОССЕ за Нагорни Карабах. В сряда във Вашингтон държавният секретар Джон Кери призова азербайджанския президент Илхам Алиев да се намери трайно решение на конфликта. На среща между двамата той каза: "Искаме да видим едно заключително решение на замразения конфлит в Нагорни Карабах, което трябва да се постигне чрез преговори и с течение на времето да се реализира. Алиев обаче отвърна, че прекратяване на конфликта е възможно единствено през резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, призоваваща за "незабавно и безусловно изтегляне на арменските войски" от Азербайджан. Той добави, че както този, така и всички конфликти в постсъветското пространство и по света трябва да се уреждат на основата на териториалния интегритет на държавите. Какво се случва в Нагорни Карабах В Ереван обвиняват за експлозията на насилие военните на Азербайджан и твърдят, че те са открили стрела с танкове, артилерия и авиация и са опитали да напреднат отвъд разграничителната линия между двете страни в Нагорни Карабах. По цялата линия на контакт са в ход бойни действия и има жертви от двете страни, заяви говорителят на министъра на отбраната Арцрув Ованисян. Външното министерство на Азербайджан директно нарича Армения "страна-агресор и страна-окупатор" и съобщава за загинали цивилни и разрушения. Говорителят Хикмет Гаджиев заяви, че цялата отговорност носи Ереван и че сблъсъкът съвпада с годишнината от "окупацията на Келбаджарски район на Азербайджан на 2 април 1993 г.", когато бе приета първата от четирите резолюции на Съвета за сигурност на ООН за конфликта. Министерството на отбраната говори за "престъпния режим в Армения", опитал да извърши диверсия. Версията на ведомството е, че гранични позиции на Азербайджан, както и населени места са били подложени на обстрел с едрокалибрено оръжие, минохвъргачки и артилерия. Регистрираните близо 130 подобни инцидента предизвикали отговора на азербайджанската армия.
.jpg)
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
