Чудатостите на един народ или къде наричат жените ”горили” и поздравяват с ”Ядохте ли вече?”

Хората в Малайзия вместо да кажат „здравей“ питат „ядохте ли вече?“ и наричат момичетата „горили“.  Какви въобще са малайзийците? Не винаги е ясно на пръв поглед. Основата на нацията са три напълно различни етноса – малайци, китайци и индуси, като всеки от тях ревностно пази своите обичаи и вяра. Общите пристрастия и навици помагат на този пъстър народ да живее задружно. Много от тези привички обаче са меко казано чудновати.

Обръщат се един към друг с „бос“

снимка: moya-planeta.ru

Бос, сметката моля. Бос, може ли да паркирам тука? Благодаря, бос“. Това обръщение е неофициално и се използва при разговор с хора, които работят в сферата на услугите. По този начин малайзийците проявяват уважение към хората, които заемат някои не дотам престижни позиции в социалната йерархия. Същата роля има и вдигнатата във въздуха дясна ръка. Шофьорите често използват този жест, за да поздравят охранителите на паркингите и жилищните комплекси.

Могат да нарекат жена „горила“

снимка: moya-planeta.ru

„Обядваме в ресторант с горилата ми“, казва индусът по телефона. „Горила ли ме нарече!?“, възмущава се седналата до него чужденка. Дамата не е наясно, че жителите на Малайзия общуват помежду си на английски, примесен с местните диалекти – „манглиш“. Езикът включва много думи от малайзийски, китайски и индийски. Разнообразните звуци могат да доведат до объркване. „Гори“ на хинди значи „бяла жена“, а „ла“ е универсално окончание за различни думи, което се използва масово не само в Малайзия, но и в Сингапур.

Не различават годишните времена

снимка: moya-planeta.ru

При общуване с местните бъдете готови, в случай че ви помолят, да обясните каква е разликата между есента и пролетта. В страната им цари безкрайно лято и малайзийците бъркат традиционните за нас сезони, а се ориентират във времето не по природния календар, а по празничния. Индийският празник Дивали при тях се асоциира с есента, китайската Нова година с пролетта, ислямския Рамадан с лятото, а световната Нова година със зимата.

Обичат да гледат самоизтезания

снимка: moya-planeta.ru

Тайпусам е индийски ден на благодарността и наказанията, посветен на бог Муруган.Три дена подред улиците в Куала Лумпур биват затваряни, за да могат вярващите да минат по „пътя на мъчениците“ от храма Шри Мариаман в центъра на града, до свещените пещери Бату. Самите индуси обясняват, че мъченията са нужни, за да се благодари по този начин на бога. В ритуалите влиза бръснене на глава, носене на тежки конструкции, пробиване на телесни части с остри предмети. Въпреки всичкия драматизъм всяка година на празника се събират огромни тълпи – участниците изпадат в транс, не изпитват болка и не кървят.

Правят цели задръствания заради храна

снимка: moya-planeta.ru

Ако в неделя сутринта в Куала Лумпур попаднете в задръстване, значи някъде има фестивал на храната. Чревоугодничеството  е любимото хоби на малайзийците. Страстта към кухнята в Малайзия не е случайна – придошлите китайци и индийци са донесли най-различни рецепти. В момента Малайзия се счита за кулинарния център на Азия и рай за вегетарианците – месото и рибата от соя са по-вкусни и евтини от истинските.

Постоянно говорят за храна

снимка: moya-planeta.ru

Още едно странно проявление на култа към храненето в Малайзия е фактът, че местните жители разчупват леда при запознанство с разговор на тема храна. Напълно нормално е първата реплика към вас от страна на някой, с когото тъкмо сте се запознали, да е „Ядохте ли вече?“. Ако отговорите с „да“, разговорът плавно ще премине през описанието на любимите храни и заведения и няма и да забележите как изведнъж с човека до вас ще станете приятели на основата на общата ви любов към някой вид спагети, който приготвят в петък в някой си ресторант. Ако отговорите с „не“, то автоматично ще получите покана за обяд – малайзийците не пропускат възможност да споделят любимите си рецепти и заведения.

Не оставят бакшиши

снимка: moya-planeta.ru

В Малайзия таксата за обслужване е 10% и винаги влиза в сметката на всеки ресторант. Тук никой не оставя бакшиши, освен разсеяните туристи. Кутии за бакшиши има в глобалните вериги за хранене, но това е по-скоро влияние на западната мода, отколкото опит на сервитьорите да припечелят допълнително.