Как да бъде предотвратена ”водна война” в Азия?

Тъкмо когато азиатците посвикнаха с китайската заплаха над океаните на Югоизточна Азия, сега си имат друг проблем. Правителството в Пекин контролира водата на шест големи южно и югоизточноазиатски реки, които поддържат живота в региона. Всички те извират от Тибетското плато. Китайците продължават с интензивната си програма за строеж на язовири по горните течения на Брахмапутра, което ще им даде контрол над водните артерии за превоз на стоки и напояване на посеви.

Ледовете на хиляди ледници се топят, преповтаряйки древния и постоянен цикъл на метеорологични промени. Тибетското езеро Намцо, свещено място, по чиито брегове са обичайно място за молитва на множество поклонници, е увеличило площта си с над 50 кв. км. между 2000 и 2014 г. Тибетските ледници са се смалили с 15 процента за последните 30 години. Ако топенето продължи със сегашните си темпове, по-високите температури ще заличат две трети от ледиковото плато до 2050 г., а това ще засегне по множество начини 2 млрд. души в Китай, Индия, Пакистан, Бангладеш, Бутан, Бурма, Тайланд, Лаос, Камбоджа и Виетнам.

Най-големият риск се крие в китайския план за отклоняване на Брахмапутра от горните ѝ течения, което ще лиши части от Тибет и Индия от водите ѝ. Брахмапутра е един от малкото източници, поддържащи живота в най-крайните и бедни североизточни региони на Индия.

В Тайланд, Лаос, Виетнам и Камбоджа се носят постоянни притеснения около изграждането на осем язовира по горните течения на р. Меконг. Бирманската военна хунта отмени изграждането на язовир в Мианмар, наричан преди Бурма, с което бе сложен край на един от китайските проекти за изграждане на хидроелектрически централи.

Китайските планове за изграждане на язовири на всяка важна за Тибет река ще доведе до природен дисбаланс, катаклизми, икономически срив и най-вече прекъсване на животоспасяващ водоизточник. Китайската програма е с колосален диапазон – Пекин е започнал строеж на 20 язовира на осем от големите тибетски реки, а планира изграждането на още три дузини.

Далай Лама изтъква очевидното – строителната кампания на Китай ще доведе до конфликт. Той предупреждава, че употребата на тибетска вода в Индия е „нещо много, много важно“:

„Понеже милиони индийци разчитат на вода от хималайските ледници, мисля, че Индия трябва да изрази истинската си загриженост по въпроса. Това няма нищо общо с политиката. Говорим за интересите на всички, включително и на китайския народ“.

Китайската програма за строеж по Брахмапутра е един от проблемите, усложняващи взаимоотношенията между Ню Делхи и Пекин. Споровете за границите по Хималаите, датиращи отпреди повече от век, не изглежда да са на път да бъдат разрешени, а водата е един от основните проблеми.

Въпреки това, Китай остава търговски партньор №1 за Индия. Индия изнася предимно суровини, а внася най-вече електроника и други стоки от Китай. Икономическите взаимоотношения често са гаранция, че политическите проблеми ще бъдат изгладени, но невинаги. Поддържането на мира между азиатските гиганти трябва да е приоритет на американското правителство. Една „водна война“ не би била в интерес никому.