редакционна статия на британският вестник "Индипендънт"
Пет години след недалновидно наречената Арабска пролет, арабският свят не стана свидетел на разцъфването на демокрацията, справедливостта и толерантността. Много от хората на Запад, вероятно наивно, се надяваха, че това ще се случи, макар и шансът да беше минимален. Британското онлайн издание "Индипендънт" представя кратък преглед на ситуацията в региона 5 години след началото на размириците.
Регионът от Мароко до Оман е отровна амалгама от автокрация, потъпкани човешки права, пропаднали държави, граждански войни и теократични монархии. Въвличането на милионите араби, които заслужават по-добър живот, в този сценарий, се оказа напразно и злощастно. Последствията от Арабската пролет могат да бъдат почувствани много по-далеч от арабския свят.
Жестоката гражданска война в Сирия внесе анархия в държавата и в съседката ѝ Ирак. Това беше и причината за отключването на почти библейското преселение от отчаяни мигранти към Европа през 2015 г. Въпреки че потокът от бежанци намаля, със сигурност няма да спре и тази година.
Положението в Ивицата Газа е не по-добро. Всяко действие на Израел е като „масло в огъня” за огорчения палестински народ. Няма и следа от опити за подобряване на отношенията между двете страни, въпреки неистовите усилия на държавния секретар на САЩ Джон Кери. В Северна Африка политическата нестабилност е перманентното състояние на някои държави – като местната доминираща сила Египет. Докато Либия, след свалянето на режима на Кадафи, почти е изгубила суверенитета си и е източник на насилие и тероризъм. Същото се отнася за Йемен, вероятно най-пренебрегваната от всички съвременни провалени държави в арабския свят, която в момента се управлява от военни и фанатици.
Междувременно монархиите от Персийския залив представляват непривлекателна смесица от жестоки репресии, експлоатация на труда и нетърпимост спрямо малцинствата – независимо дали сексуални, политически, етнически или някакви други. През изминалата седмица правителството на Саудитска Арабия изстреля поредния куршум във войната срещу шиитското малцинство в страната, което възпламени отношенията ѝ с Иран и унищожи всяка надежда за помирение между шиити и сунити. Саудитска Арабия вероятно е последната надежда за постигане на стабилност в региона, тъй като тя е основният противник на ислямистите: ситуацията е мрачна.
Що се отнася до монархиите от Персийския залив, където сривът на петролните пазари може да се окаже причина за размирици, Обединените Арабски емирства са печално известни с ужасните условия на труд, които предлагат на своите работници, особено Абу Даби. Тайните затвори, мъченията, чрез които изтръгват неверни самопризнания и ужасяващата нетолерантност към всеки, който е „неудобен” на правителството, са запазена марка на региона.
Единствено в Мароко, на западния бряг на описания регион, има надежда, че мирът и демокрацията ще възтържествуват. Неоспоримо е, че за такъв широк спектър от проблеми и конфликти, решенията са различни и ще дадат сравнително бавен резултат. Приоритетите на западните политици са все още лесно обозрими.
В Сирия целта е да бъде победена „Ислямска държава”. Действията са оставени в ръцете на местните бунтовници, които разчитат на военната подкрепа на Запада. Единственият шанс за затопляне на отношенията между Израел и Палестина е двустранното подновяване на дипломатическите усилия в тази насока. В държави като Либия и Египет, всички усилия трябва да бъдат съсредоточени към стабилизиране на правителствата. Колкото до монархиите от Персийския залив, сътрудничеството и търговията със Запада и чуждестранните инвестиции трябва да бъдат използвани в борбата за човешки права и справедливото отношение към работниците и малцинствата.
В нашия свят има толкова неща, които приемаме за даденост, които в арабския свят засега са само мечта. Стабилни правителства; толерантност и търпимост към различните малцинства, основани на зачитането на човека като индивид. Арабската пролет е израз на копнежа за свобода и просперитет на хората, живеещи отдавна в тирания. Не бива да забравяме стремежите и надеждите на изстрадалите хора от този регион.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
