Сирия налага данък на дюнерите, заради големите си военни разходи

Сирийското правителство въведе нов данък за шавармата, което е поредната мярка за пълнене на военната хазна, изтощена от четиригодишната гражданска война. Това предаде британското издание „Гардиън“.

Шавармата е популярно ястие в Близкия изток, наподобяващо познатите ни дюнери, което се приготвя с печено пикантно месо, нарязано на тънко и увито в тесто.

Сирийската лира претърпя голям спад, а с това намаляха и приходите, особено след санкциите, забраняващи на правителството износа на петрол, припомня „Гардиън“.

„Миналата седмица трябваше да платя 220 сирийски лири (1 щатски долар) за шавармата си, вместо обичайните 200, а от ресторанта ми казаха, че било заради новия 10-процентен данък за сандвичи“, оплаква се 50-годишен жител на Дамаск в интервю за агенция „Франс прес“, цитирано от британския вестник.

Министерството на туризма е започнало да облага ресторантите с нови данъци, в зависимост от броя  посетители, които могат да приемат наведнъж. Сред другите мерки са орязване на субсидиите за хляб, чиято цена е трикратно по-висока в сравнение с 2014 г., и повишаване цените на водата и тока.

Сирийската държавна телекомуникационна компания, която държи монопола над стационарните линии, също е удвоила месечните такси за своите 4,5 млн. потребители.

Това теоретично би трябвало да влее в хазната около 10,8 млрд. сирийски лири (308 млн. щатски долара), но електронното икономическо списание „Сирия репорт“ отбелязва, че броят на потребителите на компанията е намалял значително, защото около 40 процента от мрежата ѝ е в неизправност.

Всички обществени администрации следват наредба за намаляване на консумацията си на електроенергия с 30 процента и за прекратяването на хиляди временни договори за работа, пояснява „Гардиън“.

Въпреки усилията на режима, сирийската икономика и правителствени финанси ги очаква „мрачно бъдеще“, твърди Джихад Язиги, заместник-редактор на „Сирия репорт“.

„Държавата ще бъде принудена да ореже харчовете си дори още повече. И понеже няма как да намали военните си разходи, ще продължи да удря обществения сектор с нови мерки, а хората ще обедняват все повече и повече. Ще бъдат принудени да набутат всичките си спестявания или да емигрират“.

Икономиката на страната бе силно разклатена от конфликта, започнал през март 2011 г. и отнел 250 000 живота, оставяйки над 4 милиона без покрив.

След започването на бунтовете срещу Башар Асад, губернаторът на Централната сирийска банка обяви, че страната разполага с резерв от 18 млрд. долара, припомня „Гардиън“.

Много експерти обаче са на мнение, че голяма част от тези средства вече е била изразходвана, и че е невъзможно да знаем точните размери на останалата сума.

„Режимът разполага с все по-малко и по-малко чужда валута, а потоците на приходи пресъхват един по един“, твърди Язиги.

От март 2011 г. насам Иран увеличи кредита на Сирия до 5,5 млрд. долара, но през ноември миналата година Русия реши да не отпуска на страната заем в размер на 1 млрд. долара.

Правителството отбелязва директни и индиректни загуби от забраната за износ на петрол и газ в размер на 58 млрд. долара.

След като „Ислямска държава“ пое контрол над повечето петролни полета в Източна Сирия, правителството успява да произвежда само 9 688 барела дневно, което е огромен спад в сравнение с продукцията от 380 000 барела на ден преди войната.

Бюджетът за 2016 г. предвижда дефицит от 31 процента, подобен на този от 2015 г., което притиска правителството да пести все повече и да налага нови данъци, пише „Гардиън“.