Във всяка страна има хора, които изпъкват на фона на тълпата – по външност, интереси и светоглед. Японските лолити, конгоанските дендита, венецуелските Барби-маниаци с мустаци, американските клоуни – ето някои от най-любопитните национални субкултури.
Япония: гяру
Субкултурата гяру отправя предизвикателство към традиционните японски ценности и начин на живот. Смята се, че тя се е зародила през 70-те и се е развивала чрез списанията, пропагандиращи западните ценности и сексуалността на жените, а самото име е дошло от марката дънки Gals с мото „Не мога да живея без мъж“. Този лозунг отразява поведението на много гяру: момичетата използват своя сексапил, за да получат от мъжете определени блага, включително пари и модни вещи. Подрастващите момичета, които подражават на стила гяру, се наричат когяру.
Най-мразената жена в Китай? Запознайте се с държанката, която отказа да си мълчиОбществото има негативно отношение към тази субкултура: момичетата гяру се смятат за поколение на лоши майки и се определят като „дегенеративни ученички“ и „повод за родителите да плачат“. Нуждата да се справят с обществените нападки с времето е превърнала гяру в още по-големи екстремисти.
Представителите на субкултурата са започнали да се държат грубо и обидно. Появяват се нови течения като гангуро, за които е характерен изключително тъмния тен, коса в бели или сребристи тонове, обилни украшения и ярки цветове. Най-радикалното движение е „мамба“ – в сравнение с него гангуро са лека категория. Гяру имат собствен жаргон и нарочно изкривяват езика, като добавят суфикси, въпреки правилата в японския.
САЩ – джагало
През 90-те години в Детройт възниква групата Insane Clown Poss („Безумните клопуни“). Нейните основатели идвали от бедни семейства, имали са слаби оценки в училище и проблеми със закона. Мрачните и депресивни текстове на песните им намират отклик у жителите на града, който преживявал не особено розов период. Появили се фенове на групата, които започнали да се наричат джагало (от juggler – „жонгльор“) след каламбур по време на изпълнението на песента The Juggla. Феновете започнали да се гримират като „Безумните клоуни“ и да посещават концертите на групата, както и ежегодния фестивал The Gathering of the Juggalos.
Стилът им на поведение е повече от свободен: на фестивала те могат да се събличат голи, да се напиват и преяждат, като се поливат едни други с бира и се съвкупляват. Лидерите на групата говорят за джагало като за християни евангелисти, но не всички американци гледат с добро око на тях, а ФБР дори ги подозира в наркомании и престъпления.
Венецуела: Барби-маниаци
Във Венецуела, родина на много кралици на красотата, процъфтява културата „Барби“. При това в играта с популярните кукли участват дори мъже. Те се състезават по измислянето на уникални дрехи, прически и украшения за своите кукли Барби, а след това съпровождат модела си на куклените конкурси за красота „Мис Барби Венецуела“, който се провежда ежегодно в страната. На конкурса всичко е както си трябва: участничките се гримират, сресват, обуват, слагат се аксесоари и се излиза на ревю. За куклата си всеки собственик измисля име и професия и отговаря на въпросите на съдиите. Колкото и да е странно, тази субкултура привлича именно възрастни хора, като особено сериозно към въпроса подхождат мъжете.
Конго: денди
Сещате ли се за „като денди лондонски облечен“ на Пушкин? Стилът на Евгени Онегин и европейския денди от 19 в. до ден-днешен живее на воля в Конго. След като страната постига независимост от Франция там се заражда субкултурата SAPE – „общество на елегантните хора“ (Societe des ambianceurs et des personnes elegantes). Неин родоначалник е неграмотният общ работник Кристиан Лубаки, който работил у френски аристократи в Париж: господарите му давали дрехите си, а той се пременял в тях за завист на останалите чернокожи. През 1978 г. Лубаки се върнал в Конго и отворил моден магазин в Бразавил, като удивил съгражданите си с цветовата гама ма саката. Скоро шарено облечените клиенти на Лубаки запълнили района Банконго в столицата, а след това и останалите райони на Конго. Днес в страната, където повечето хора живеят под линията на бедността, дендитата създават с облика си илюзия на излишък, като за себе си и околните градят паралелна реалност с ретро оттенък.
Япония: лолити
Субкултурата се е зародила през 90-те, а представителите ѝ са основно момичета от 20 до 30-годишна възраст. Името на субкултурата идва от едноименния роман на Владимир Набоков „Лолита“ и има известни паралели с главната героиня от книгата: момичетата често подчертават детското в себе си и инфантилността си.
В самата субкултура има различни направления с определени особености. Например сладката лолита представя темата за детството с помощта на жизнерадостни мотиви, ярки цветове и момичешки аксесоари. Готическата лолита предпочита черните цветове и грим в стил „мрачната вещица“. Класическата се придържа към елегантния стил и естествения грим, а пънкарките смесват ретро с агресивен пънк, а нещата не са минали и без британската дизайнерка Вивиан Уестууд. Има и не толкова разпространени лолити: невинната жертва или счупената кукла (бинтове, рани, кръв и др.), принцеси химе (пандели, яки, буен розов цвят) и др. Колкото и да е странно, в субкултурата има и мъже: те носят викториански дрехи и се наричат одзи, което означава „принц“.
Вивиан Уестууд създаде „най-сексапилната” униформа за стюардеси
Мексико: гуарачеро
Неотдавна в Мексико се появиха мъжки обувки с изключително дълги носове, които понякога се наричат гуарачеро. Първите подобни обувки са били обути от посетителите на нощни клубове в град Матеуала в щата Сан Луис Потоси през 2009 г. Първоначално носовете на ботушите били само малко по-дълги от обичайното, но с времето започнали да се появяват обувки с все по-дълги „израстъци“. Те намерили почитатели и в други части на Мексико и дори в мексиканските семейства в САЩ. Гуарачеро се обуват по повод – за изпълняването на групов мъжки танц под ритмите на електронна музика в стил trival (смесица между мексикански фолклор, африкански мотиви и индиански ритми). Гуарачеро се превежда като „шут“, „веселяк“. Остроносите ботуши се обуват заради комичния ефект и за да се изрази ирония. Сред любителите на обувките гуарачеро дори се провеждат състезания. Наградите са различни: от бутилка уиски до 100 – 500 долара.
ЮАР: ижикотан (африкански тарикати)
Ижикотан е субкултура сред чернокожите младежи в бедните населени места в ЮАР. Това са момчета и мъже на възраст от 12 до 25 г., които живеят показно и очевидно не по джоба си: те купуват скъпи дизайнерски дрехи, марков алкохол и устройства, а след това организират танцови състезания и се конкурират по богатство и стил. В съревнованията не е забранено да се чупят телефони, да се горят пари и унищожават продукти, като по този начин се показва, че можеш да си позволиш още повече неща. Танците на ижикотан се провеждат на публични места и зрителите решават кой отбор най-добре е демонстрирал благосъстоянието и шика си. При това ижикотан-ите по правило са безработни и печелят пари по незаконен начин или живеят със средства на родителите си, които често не ги разбират и осъждат.
Субкултурата се е зародила неотдавна – в началото на 21 век в района на Йоханесбург и става популярна едва през последните пет години, като се разпространява и в други области на Южна Африка. Общността на африканските тарикати имат своя група във „Фейсбук“, в която се хвалят с покупките си и начина си на живот. За краен лукс сред ижикотан-ите се смята покупката на два чифта обувки в различен цвят, като притежателят обува по една от всеки чифт, за да видят всички колко се е охарчил.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
