Учени ще борят затлъстяването с помощта на хормон

Преди няколко десетилетия учените изясниха, че определени условия при развитието на плода в матката могат да „програмират” детето и да го предразположат към различни заболявания, пише руското издание „Вести”.

Например, съществуват данни, че децата, заченати във военно и следвоенно време на глад, впоследствие значително по-често страдат от сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак и други.

Скорошни изследвания върху животни показват, че недохранването провокира промени в проявяването на гените, които могат да се предават от поколение на поколение.

Но днес учените са далеч по-притеснени от обратния проблем. Пищните жени по правило раждат по-големи деца с повече подкожна мазнина.

Така в развитите Съединени американски щати днес две трети от бременните страдат от наднормено тегло или затлъстяване. Заради това те често са предразположени към диабет, преждевременно раждане и една от късните форми на токсикоза – преесклампсия, която се проявява с рязко повишаване на кръвното налягане.

При децата им често се развива така нареченият метаболитен синдром, който включва цял комплекс отклонения, включително наднормено тегло, повишено съдържание на захар в кръвта и понижаване на чувствителността на периферните тъкани към инсулин. В резултат това може да доведе до захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания още в детска възраст. Поради тези причини вече причисляват затлъстяването към епидемиите.

За да изучат проблема в дълбочина, учени от Университета в Колорадо изследваха плацентата. Тя се намира между плода и стената на матката. Кръвоносните съдове, намиращи се в пъпа, се разклоняват в плацентата и се съединяват с кръвоносните съдове на майката. Така ембрионът се снабдява с кислород и хранителни вещества. Освен това плацентата изпълнява функцията на ендокринна жлеза и има имунни свойства.

Дълго време се смяташе, че плацентата е пасивен орган, който просто служи за връзка между майката и детето, но последните данни сочат, че това не е точно така. Процесът на снабдяване с хранителни вещества частично зависи от активността на инсулина, хормон, който съобщава на мастните и мускулните клетки за необходимостта от приемане на глюкоза и други хранителни вещества.

По време на бременността клетките на майката става по-възприемчиви към тези сигнали заради това, че към плода постъпва по-голямо количество глюкоза, мазнини и други вещества. Заедно с тях инсулинът увеличава активността на транспортните белтъци, които също участват в процеса по снабдяването на детето с хранителни вещества.

В организма на жената, която има проблем с наднорменото тегло, транспортираето на хранителни вещества през плацентата може да се извършва много бързо. Водещият автор на новото изследване Ървинг Ай и колегите му решили да потърсят начин да контролират този  процес.

Като основен способ бил избран друг хормон – адипонектин, който се синтезира и секретира от мастните тъкани. Обикновено при хората с наднормено тегло активността и количеството му в кръвта са по-малки. Учените предположили, че адипонектинът може да промени активността на инсулина по два начина. Първо, той прави мускулните клетки по-чувствителни към инсулина, понижавайки нивото на захар в кръвта, и второ, той понижава активността на инсулина в плацентата, възпрепятствайки преноса на хранителни вещества към плода.

В хода на експериментите изследователите инжектирали адипонектин на мишки с наднормено тегло през последните 4 дни от бременността им (бременността при мишките трае около 3 седмици). В този период растежът на плода е най-интензивен. Обикновено мишлетата на охранените майки се раждат с 30% по-голяма телесна маса от останалите. Но след инжектирането на хормона страдащите от затлъстяване женски раждали мишлета с нормално тегло.

„Този хормон и неговият аналог могат да повлияят и при хората”, споделя очакванията си ръководителят на изследването Томас Янсон в прессъбщение на университета. „Ние заложихме основите, за да може в крайна сметка да се развали порочният кръг на епидемията от затлъстяване в обществото ни”.

Първата стъпка е направена и сега учените ще проследят дългосрочните последици от хормоналната терапия върху мишките. По-конкретно трябва да се убедят, че намаляването на теглото след хормоналната терапия се случва именно за сметка на намаляване на подкожната мазнина, а не за сметка на мускулна дистрофия.

Резултатите от изследването на учените от Колорадо са публикувани в списание PNAS.