Свинският скандал с Дейвид Камерън, или на какво всъщност се смеят британците?

Дали е вярно или не, но в интернет набра популярност твърдението, че британският премиер Дейвид Камерън е сложил интимните си части в устата на мъртво прасе, докато бил студент в Оксфорд. Това заяви бившият зам.-председател на Консервативната партия лорд Майкъл Ашкрофт и бившият редактор на политическия раздел на „Сънди таймс“ Изабел Оукшот. Историята бе публикувана в „Дейли мейл“, благодарение на което вестникът влезе във висшата лига на унищожителите на репутация в британската политика.

Според „Дейли мейл“ целта на Ашкрофт е била отмъщение. Преди Камерън да стане премиер през 2010 г. този заобикалящ данъците милиардер дарил на Консервативната партия над 8 млн. британски лири и я измъкнал от дълговата яма след катастрофалното поражение на изборите през 2005 г. По време на Камерън Ашкрофт работи като касиер, а по-късно – като зам.-председател на партията, като ѝ помагал да възстанови репутацията си и успешно да се представи на изборите. Ашкрофт се надявал, че в замяна на това той ще получи висок пост, но когато се стигнало до този момент Камерън отказал да се отплати. Изглежда, че Ашкрофт е посветил последните пет години на написването на книгата си „Наричайте ме Дейв“, в която разказва скандалната история с прасето и някои други убийствени обвинения по адрес на британския премиер.

Незапознатите с британските културни особености хора съсредоточиха вниманието си върху централния детайл – че лидерът на една от страните от Г-8 е обладал мъртво прасе – защото това е забавно. Но самите британци се изсмяха на историята за човек, който е извършил отвратителна постъпка и са го хванали. И тук става въпрос не за злорадство, а за нещо доста по-дълбоко. Цялата работа е в класата.

Докато Камерън учи в Оксфорд, той членува в няколко тайни общества, в които влизат богати младежи. Най-известното от тях е „Булингдън клуб“, по чийто образ и подобие е бил създаден скандално известният клуб на Йейл „Череп и кости“. Целта на „Булингдън клуб“ на пръв поглед изглежда е членовете да обличат чудати костюми, да се напиват като мотики в скъпи ресторанти и частни трапезарии, а след това да ги разгромяват. И всичко защото момчетата могат да платят всички щети – и не трябва да работят нито един ден за това. Говори се, че сред обредите за посвещаване в клуба има и ето такъв: изгарят банкнота от 50 лири точно пред очите на бездомник.

Дейвид Камерън и Борис Джонсън - „Булингдън клуб“ / thesun.co.uk

Но „Булингдън клуб“ (и подобните му) имат и друга страна: създаването на екипи и трениране на взаимодействие между представители на висшите слоеве на обществото от дясното крило. Дружбата и съюзите, които се формират в процеса на пиянство в тайните общества на влиятелните и богати дечица, определя кариерата им. И всички тези млади хора влизат във висшата класа на британското общество. Членове на подобни общества са били трима видни членове на министерския кабинет на Камерън, а много други са ръководили банки, които през 2008-ма сринаха икономиката, и медийни империи, които пък ги защитаваха.

Да гориш пари пред бездомник е не просто отвратителен майтап. Това е тренировка за чувствата на момчетата от „Булингдън“, която им помага да гледат на останалите хора от високо. Не можем да наречем случайност съвпадението, че с това са се занимавали Дейвид Камерън и съюзникът му Джордж Осбърн, както и Борис Джонсън, при които броят на бездомниците в Лондон и цяла Великобритания рязко се увеличи. Депутатът, който разказал на лорд Ашкрофт подробности от историята с прасето, е присъствал на една от срещите на този скъп клуб, но я напуснал отвратен, тъй като „всичко там било пропито с презрение към бедните хора“.

Защо британците с готовност повярваха на разказа на лорд Ашкрофт, макар и той самият да е представител на върхушката в страната, прославил се с абсурдно приятелските по отношение на ищците закони за клевета? Защото обществото и без това е добре запознато с идеологическата подготовка на Камерън. В една такава биография няма нищо привлекателно, особено когато управляващата класа води война срещу бедните и инвалидите, която би накарала дори самата Тачър да се изчерви.

Затова, когато британците чуят, че младежът от самия връх на тази пирамида е бил накаран от връстниците си да пъхне члена си в устата на свиня, заплашен в противен случай да не бъде допуснат в клуба на гнусните и привилегировани хора, те не просто ще се засмеят, а дори ще почувстват удовлетворение. Ужасният човек се превръща в смехотворен и това превръщане е като от привиденията в „Хари Потър“, които приемат формата на най-страшните ви кошмари, а след това, когато произнесете заклинанието, ви се струват нелепи.

Свинският скандал, заради който целият свят се смее на Камерън, не е от „Булингдън“, а от по-малко известното (до тази седмица) тайно общество „Пиърс Гаверстън“, в което се извършват доста странни сексуални ритуали и обреди за посвещаване. Ако момчетата от „Булингдън“ строят братството си върху основата на ценности като ненавистта към бедните, то в обществото „Пиърс Гаверстън“ основното е сексуалното унижение и създаването на общи тайни. Структурната му функция е договорка за взаимно гарантирано унищожение между бъдещите управляващи: ти знаеш моята тайна, аз знам твоята и затова нека бъдем от един отбор“.

Това създава един от основните механизми на британската управляваща класа – защо да се разказват нечии малки мръсни тайни, когато може да си държиш езика зад зъбите и да управляваш всички? Така се формулира основната система на „камшиците“ в парламента, в която основният камшик във всяка партия трябва да разполага с арсенал от мръсотии, скрити под ключ в кабинета му. Когато дойде време, партийният лидер може да „бичува“ разбунтувалите се депутати от задните редове, като ги заплаши да оповести подробности, чието изтичане въобще не им би било от полза.

В тази култура на елита не цялата корупция е финансова. Ако става дума за самия връх на британската политика, то твърдият характер и чистата репутация далеч не правят всеки достоен. Ще ви е трудно да се изкачите до върха, ако властимащите не се убедят, че сте мерзавец, и не скрият целия факт от публиката.

Интересен пример за това е как Маргарет Тачър е помогнала на някои членове от правителството си да се изкачат по стълбицата на успеха. В хода на разразилия се парламентарен скандал за развращаването на деца зазвучаха твърдения, че Тачър си е „затваряла очите” за педофилите, които е издигнала по служба и произвела в рицарско звание, като Джими Севил и Сайрил Смит. Дори нейният министър на вътрешните работи, вече покойният Леон Британ, и до днес е под лупата на следствието.

Сега се говори, че във всеки един от случаите спецслужбите предупреждавали Тачър за отклоненията на тези хора, но тя упорито ги игнорирала. Тъй като става дума за запазване на тайни и за властта на елита, не е изключено Тачър, знаейки за педофилията на тези хора, да е искала да има с какво да ги „държи”. Лансирайки ги, тя укрепвала собствената си власт като премиер.

Парламентарният скандал, свързан с педофилията, е достатъчно ужасен сам по себе си, но той също така подрива и доверието на обществото към Уестминстър, който и без това е презрян от всички за откъсването му от действителността и неподотчетността след всички тези финансови кризи и скандали с разходи, след които, според избирателите, не са полетели достатъчно глави.

Що се отнася до дребния казус с Камерън, обществото просто е уморено от своята антипатия към методите на Уестминстър, превърнал се в гнездо на интригите сред елита. Нека нашите политици правят секс с деца – но онези, които ни помагат да разберем за това, правят всичко възможно такива истории да не излизат наяве. Когато такова поведение стане норма, не бива обществото да бъде обвинявано, че вярва в историята за премиера, който пъхнал щика си в устата на мъртва свиня, за да се присъедини към тайно общество. Може би за тях подобна постъпка е нормална.

Много членове на британската управляваща класа се заблуждават, като твърдят, че омразата към клуба "Булингдън" се обяснява с елементарна завист. Повечето образовани мъже, учили в частни училища и днес управляващи страната, действително смятат, че всички искат да бъдат такива, каквито са, а затова всяка критика по адрес на елита е преди всичко проява на завист.

В много отношения това е предизвикано от факта, че на седем процента от учениците, посещаващи британските частни училища, се внушават идеите на меритокрацията, които гласят, че човек се изгражда като личност чрез своите способности. И независимо от това, че повечето хора нямат финансова възможност да изучат децата си в платени училища, и че завършилите ученици след това лесно се издигат в обществото. Това са една трета от членовете на парламента, почти половината от всички наблюдатели в медиите, по-голямата част от камарата на лордовете, дипломатите и високопоставените държавни служители, както и 70% от съдиите на високи инстанции. На всички отдавна е ясно, че системата на „старите кучета” се грижи сама за себе си.

Това не им пречи да говорят, колко е справедлива класата им. Възпитаникът на Итън и бивш член на "Булингдън" Борис Джонсън заяви в своя реч в Центъра за политически изследвания, че хората с най-високо IQ са на най-високите длъжности, защото са най-умни. Това е много далеч от истината. След изказването Джонсън се провали на тест за интелигентност в телевизионния ефир, но продължи да твърди, че децата в частните училища се учат добре, защото са най-способни. Джонсън е бил и министър, медиен наблюдател и редактор на списание. Всички тези длъжности той е получил благодарение на връзките си с влиятелни хора, с които е учил.

Министърът на финансите на Великобритания Джордж Осбърн, също от клуба "Булингдън", беше разкритикуван от благотворителни организации, представляващи бедни хора и инвалиди, чиято икономическа и битова сигурност е разрушена от неговите реформи. Осбърн ги нарече „противници на бизнеса” и за да балансира „справедливостта”, отпусна данъчни облекчения за милионери (половината от които също са учили в частни училища).

Самият Дейвид Камерън също не говори за съществуването на меритократична система във Великобритания. Той също е учил в Итън, където става член на клуба "Булингдън" и обществото на Пиърс Гаверстън. От консерваторите той най-гръмко отстоява идеологията на меритокрацията, разказвайки на бедняците и националните малцинства, че не се издигат по социалната стълбица само заради липсата на „стремеж”. Той казва още, че „свободният” пазар може „да ви направи по-добри”.

Но каквото и да каже той, правителството му ще засили съществено неравенството и ще ограничи социалната мобилност, заради което тези, които не влизат в привилегирования му кръг от хора още по-трудно ще се възползват от същите меритократични ценности, които той редовно прокламира.

Раната от такова лицемерие започна да гноясва още преди лорд Ашкрофт да накаже Камерън за нарушението на правилата на ритуала, които гласят: ти трябва да се подчиняваш на хората, които те направиха такъв, иначе ще бъдеш унижен. И тук не става дума за младежка глупост, както казват някои. Не, тайните произвеждат влиятелни хора, които да управляват други влиятелни хора. Това е система, пряко противоположна на демокрацията.

Това също така е пряка противоположност на меритокрацията, която те „изповядват”. Не просто защото богатите момченца без проблем са достигнали върха, но и защото малкият и мерзък скандал с Дейвид Камерън потвърждава подозренията на мнозина – че в британското общество министър-председател се става не благодарение на талант и упорита работа, дори не и на богатство. Такъв пост можеш да получиш, тормозейки бездомни или животни. Този ритуал ти дава власт, защото така демонстрираш пълно и раболепно подчинение на своите събратя-олигарси. Ето защо се смеят британците.