Книгите са мъртви: вече имаме ”Викинги” и ”Игра на тронове”

Тези, които преди 20 години мечтаеха да бъдат писатели, се отнасяха към телевизията с пренебрежение. Същото беше и с режисьорите и актьорите, които искаха да намерят пътя си към славата, забравяйки за кутията, пълна с популярни сюжети, които нямат много общо с истинското изкуство.  

Успехът на ”Игра на тронове” се дължи на ”беззъбия” Холивуд

Днес обаче писателите, режисьорите и актьорите полагат големи усилия, за да могат имената им да се появят по телевизията, особено след като сериалът „Семейство Сопрано” през 1999 година постави началото на една нова ера. След това се появиха много други качествени сериали като „Наркомрежа”, „В обувките на Сатаната” и „Истински детектив”. Стигна се до там, че каналът History Channel, който никога не беше допускал литературна интерпретация на историческите събития, реши да предприеме тази крачка. Пионер в това отношение стана Майкъл Хърст, който предложи сценарий за сериал, основан върху легендите за Рагнар Лодброк, знаменития крал на викингите, живял през IX век. Резултатът се превърна в завладяваща история, пълна с приключения и борба за власт, напомнящ на „Игра на тронове”, но доста по-достоверен от историческа гледна точка.  

Захари Бахаров с роля в новия сезон на ”Игра на тронове”

Животът на Хърст се е променил след срещата му с независимия режисьор Николас Роуг, който му помогнал да осъзнае, че написването на сценарий за филм може да се превърне в не по-малко удоволствие от написването на книга. „Започнах с филми, но сериалите ми се сториха по-интересни. Колко книги продава един писател? 3 000 или 5 000? Моят сериал „Викинги” се гледа от милиони зрители в 132 страни. А това е което ни трябва на нас, литераторите и творците: аудитория. Не е ли така? Освен това сега вече не се плащат хонорари за книги”, казва той.

На 62 години Хърст написва сценария на историческата драма „Династията на Тюдорите” и става продуцент на историческия сериал „Борджиите”, като и двете продукции са изключително успешни.

Режисьорът Майкъл Хърст и звездата от сериала "Викинги" Травис Фимел

Бледото лице и вялата походка на Хърст го карат да изглежда като истински британец. Вкусът му също определено е британски: например интервюто с него протече в частен клуб, което в други страни би изглеждало странно, но за Лондон е съвсем нормално. Трябва да признаем, че той не ни покани в някакъв случаен клуб, а в Two Bridges, единствения по рода си, който, според експертите, наистина си струва да се посети, понеже сред членовете му има много известни представители на интелигенцията. Повечето други клубове са се превърнали в места за прекарване на свободното време за хора, които искат да изглеждат богати и популярни. „Когато съм в Лондон, обичам да посещавам това място”, казва той, поръчвайки си чаша кафе.

Хърст дойде с влак от Оксфорд, където живее със съпругата и децата си. Мястото не иглежда като нещо особено: вътре прилича на средностатистически ресторант, който обаче си има собствени традиции. Сервитьорите познават Хърст лично и го поздравяват с усмивка.

Той веднага минава по същество: „Вече никой няма нужда от книги. Този формат е отживелица. Той принадлежи на XIX век и отразява нравите и обичаите на тогавашното общество. Тогава е имало прекрасни писатели, а хората са четяли книги, за да разберат света около себе си, любовта, трагедията, както и да придадат значение са собственото си съществуване, но сега, когато светът е станал по-малък, ни е достатъчно да имаме интернет и видео. Последният велик роман беше „Сто години самота”, а Гарсия Маркес е последният велик романист. Знам, че това звучи остро, но нищо не може да се направи – жанрът е в упадък”.

Това го казва един противоречив човек, който защитава докторска дисертация за творчеството на Хенри Джеймс, а сега казва, че сериалите са най-доброто място за писателя на XXI век. Той обаче признава, че не гледа сериали, направени от друг: „Не искам да се влияя и после да ме обвиняват в плагиатство”.

„Викинги” е любим сериал на много зрители в цял свят, включително жени и то най-вече заради факта, че за времето си викингското общество е споделяло доста прогресивни възгледи по отношение на равенството на половете.

„Опитах да премахна всички предразсъдъци около викингите. Те изобщо не са били диваци, унищожаващи всичко, до което стигнат, а точно обратното. Например отношението им към жените през IX век е било доста по-напредничаво, отколкото това на саксонците. Те са имали правото да се развеждат и отново да се омъжват, можели да са притежават частна собственост. Жените са участвали и в битки. Лагерта, първата жена на Рагнар, има безброй фенове (става дума за героиня от сериала) в цял свят. Защо ли? Тя е майка, жена и войн, и има собствено мнение”, пояснява Хърст.  

Актрисата Катрин Уиник в ролята на Лагерта

„Огромното предимство на малкия екран е, че сериалите дават възможност за изграждане на герой в развитие, както Дикенс е правил в книгите си. Преди са се организирали литературни групи, а сега хората обсъждат любимите си герои във форумите. В един филм това е невъзможно – времето не е достатъчно. Например в сериала „Викинги” успяхме доста добре да покажем същината на езичеството. Смятам, че религиозните възгледи на викингите са един от ключовете за разбирaнето на бита им. Дълбок е и образът на католическия монах, вдъхновен от реален човек, написал мемоари. Той гледа с нашите очи, изпитва шок и остава изключително изненадан да разбере, че викингите са били много привързани към семействата си, въпреки че са били изключително жестоки по време на набезите си”, подчертава Хърст.

Според Хърст обаче, истината е следната: „Въпреки че „Викинги” е исторически сериал, той привлича зрителите най-вече заради факта, че главните герои са мъже и жени, които се сблъскват със същите проблеми, пред които са изправени и съвременните хора. Те се влюбват, разделят се, защитават децата си и са принудени да се борят за мястото си в обществото." От друга страна той е на мнение, че дори исторически сериали, като например „Игра на тронове”, които са чиста измислица, помагат на хората да разберат постоянно променящия се съвременен свят.

„Дали можем да включим образа на Путин в „Игра на тронове” или във „Викинги”? Мисля, че да. И Дейвид Камерън също. Смятам, че обществото се променя, както и някои ценности, учим се да се справяме по-добре, строим ракети и мостове, но самите хора не се променят, а продължават да правят същите грешки. Историята го доказва”, обобщава Хърст.