Всеки филм, всяко представление е твой връх, защото е тук и сега

Текстът е публикуван в бр. 2 (42) на сп. Business Global

Интервюто взе Гергана Димитрова

Мак Маринов се превръща в новата звезда актьор след участието си като Милен в телевизионния сериал „Алея на славата“”. Но той вече има множество роли в театъра, най-вече на сцената на Малък градски театър „Зад канала“”. Играе и в сръбския филм „Южен вятър”“. Кандидатства в НАТФИЗ сравнително късно, след като учи 2 години ф„Философия”. Син е на актрисата Жорета Николова и на продуцента Валентин Маринов, по-известен като един от добрите преводачи на висока литература от френски. Харесва простичък живот, да ходи за риба, да се вижда с приятели, да слуша музика от 60-те, чете много, обича поезия. Не затваря очи пред несправедливостите и реагира спонтанно.

Американските актьори заемат обществена и гражданска позиция, застават зад каузи. Преди 2 години Джейн Фонда беше арестувана за пореден път на протест. Българските им колеги обаче сякаш смятат, че тяхната обществена роля се изчерпва само с това, което показват на сцената. Защо е така?  

Не знам защо е така. Това, което мога да допусна, е, че поради трудностите в тази професия в нашата държава, един път постигнал относителен успех, артистът може би предпочита да си го пази, защото в България има едно такова заболяване -– всяко изразяване на мнение се счита за рисково. Разбира се, има и актьори, които имат позиция по много въпроси, но тук представителите на културния сектор не се търсят за мнения по наболели въпроси, или ако се търсят, то е рядко и в някакво тяхно качество на развлекателни коментатори, а не на същински авторитети.

А не се ли случва така, защото те не заявяват позиция?

Не знам каква е първопричината. Не мога да се сетя за казуси, за които искам да чуя мнението на актьори. Като изключим културния протест, който направихме, и който реално беше незначителен, но ме зарадва, че имаше много хора и общ тон, зад който всички застанаха. Смятам, че става дума за някакво живеене в удобство. Защото всяко изказване и заявяване на позиция има голям отзвук и според някои е риск. Ние генерално като общество сме много търпеливи и докато не опре ножа до кокала, не ни пука особено.

Казахте, че на актьорите в България им е трудно. Смятате ли, че на американските актьори им е по-лесно, защото сме слушали как някои с години са работили на каса в магазин, а други дори след успеха не успяват да го задържат и пак свършват на каса в магазин?

Те имат своите трудности. Но заради мащаба на пазара имат много повече възможности. Ако измерваме успеха само с участието в холивудски продукции, да, трудно е и не на всеки се случва, но там има много телевизионни продукции, и в малки, регионални телевизии, и могат да се хранят. Тук пазарът е много по-малък, да не говорим за финансовите възможности.

Трябва ли непременно актьорътите да се интересуват от това, което се случва в обществото, това не стеснява ли пространството му, разбирането му за света и отношенията между хората. Това пречи ли му да се справя с ролите си?

Той че може да се справи – може, но не се знае какво ще стане с тези роли, защото ресурсът, който се използва с тази професия, е личен – ресурс на собствените ти интереси, на собствените ти разбирания, на собствения ти морал, и колкото по-голям е този ресурс, колкото е по-задълбочен, толкова повече можеш да дадеш на ролята си. Често се случва да се налага да играеш нещо, по отношение на което нямаш позиция, и тогава рисуваш на бял лист и измисляш осакатен образ. За разлика от моментите, когато темата ти е близка или те вълнува какво този герой иска, какво го занимава. Тогава ти използваш този багаж, за който говорим, и създаваш по-плътен, по-интересен, по-богат образ.

Актьорската професия се свързва тясно с литературата, но мнозина от Ввашите колеги не четат книги, не гледат филми...

Така е. Наблюдавал съм, че те не само не четат книги, а са и неграмотни. Потиска ме човек, който се нарича актьор, а е неграмотен. В Театралната академия трябва да се включи и изискване за грамотност при приема. Защото езикът и познаването на езика е нещото, на което ние стъпваме, за да правим каквото и да е. После те влизат в Академията, учителите им говорят за тази или онази литература, попрочитат някои неща, но ако то не е предшествано от подготовка през детството, не можеш да наваксаш. Създава се пропаст, която е още по-вредна – и резултатът е псевдоинтелектуалничене, псевдоначетеност, псевдоразбиране от книги и филми. За един истински образован човек това личи.

Знаем за режисьори, които първо са учили философия, и те казват, че това им помага в работата. Но Ввие май сте първият актьор, който първо е учил философия... На Ввас това помага ли вВи?

Помага, доколкото си натрупал познания и версии за това как може да се разглежда светът. И с нищо друго. Това е само някаква култура, която добиваш. Аз например обичам процеса на първоначално обсъждане и анализ на текста на някоя пиеса, откривам много асоциации, тогава изграждам света, в който после ще съществувам на сцената. За режисьорите, предполагам, е още по-полезно – сценичните решения се обличат във философска плът.

Сега сте актьор, пишете и стихове, какво ще бъде следващото?

Гледам на писането на стихове само като възможност да се изразявам, и нищо повече. Тъй като отношението ми към поезията е сериозно, внимавам много с тези определения. Не съм поет, позволявам си, когато имам нужда или настроение, да се изразявам по този начин. Но пък много харесвам този поглед към света. А кога мога да се нарека актьор, не знам, защото в едни моменти съм чувствал, че е така, а в други съм се съмнявал. Това ми харесва, защото има накъде да се върви. Има моменти, когато се усещат постижения. Хубаво е да се стигне до една точка, в която можеш да кажеш, че си актьор, но къде е тя – не знам. 

Казвате, че сте се лутали в изборите си. Но в крайна сметка може би не е нужно да се спираме само на едно нещо?

Да, даже е много добре да опитваме различни неща. Аз се бях поддал на това очакване в обществото, че има един начертан път, по който трябва да минеш, да спреш на всичките му светофари, да вземеш всички завои и да стигнеш до една определена точка. Което е изключително ограничаващо. Но целият натиск от обществото, от приятели, от близки е голям и е много трудно да се освободиш, да опитваш, да грешиш, но това е нашият живот, той е в нашите ръце и можем да правим, каквото решим. Аз не съжалявам за нищо, което съм правил. Някои избори може да не са били толкова добри за мен, от други добри съм се отказал – това е кошницата, в която ние събираме плодовете от живота си. 

Бих се занимавал с режисура в един момент, това ме интересува и мисля, че бих могъл да го правя. Малко се колебая как да подходя. Но каквото ми стане интересно, започвам да се занимавам с него. И гледам да го докарвам до високо ниво.

Какъв е върхът, който може да достигне един актьор в България?

Да може да избира в какво да участва, да може благосъстоянието му да не зависи от телевизионни формати, а само от неговата работа и да не трябва да влиза в противоречия с морала си. Всеки един филм, в който участваш, всяко представление е твой връх, защото моментът, в който се случва това, е върховен, защото той е тук и сега. Понякога е по-хубаво, понякога е по-лошо, но винаги е върхово като преживяване.

Какви са възможностите за един български актьор извън страната ни? Вече имате опит с участие в сръбски филм...

Този мой опит до момента най-много ме е развълнувал, защото си казваш, че от теб става нещо, защото си отишъл в независима среда и са те оценили. В нашата среда има много куртоазия и никога не можеш да разчиташ на мнението на другите, защото не си сигурен кое е откровено и кое – не. Когато отидеш в чужбина, веднага става ясно. Възможности има, винаги давам за пример успехите на Захари Бахаров, защото са истински. Не знам как може да се отвори този пазар и да зачестят тези наши изяви, защото имаме актьори на много високо ниво, които могат да участват на цялата карта на световното кино.

Но Бахаров мина през компромиса – участва в телевизионен формат.

Успехите му нямат нищо общо с тези изяви. Хората в чужбина не се интересуват в кой формат е участвал.

Променя ли се културната среда през последните години?

Да, защото се променя некултурната среда. Битовата действителност се подобрява и това води до някаква не дотам осъзнавана свобода, която би трябвало да генерира отношение към културата и повече консумация на култура – смятам, че това се случва. Не съм сигурен колко е качествен този път, но се случва.

Наскоро се извиха опашки пред Националната галерия за изложба на Златю Бояджиев, театрите се пълнят, повиши се отношението към литературата,, вероятно заради „Букъра“” на Георги Господинов, гледа се и повече българско кино...

Всичко това много ме радва, защото това е пътят към качествена промяна. Няма значение дали аз харесвам Георги Господинов, има значение, че той се появява на световната карта, и не само той. Започва да се чува за тази страна – започват да канят режисьори да поставят на чужди сцени, актьори – също. Колко сме били в тинята, това е ясно, но се започва поемане на въздух.

Кое е културното събитие на 2023-та?

„Орфей” на Йерней Лоренци в Народния театър. И на миналата, и на по-миналата.

А некултурно? Миналата година стана ясно, че бюджетът за култура е намален.

Беше ясно, че са пълни глупости тези приказки, че бюджетът за култура ще стигне 1%, че и повече. Имаше хора, които дълбоко уважавам, но се подлъгаха. Спомням си много ясно едни заснети заседания как всички читалища ще цъфнат, страхотни неща ще се случат. Беше ясно, че са глупости – това не стана, даже още по-надолу паднахме. Сред хората в културата се смята, че тази новодошла политическа порода е задължително по-добра и каквото и да става, се приема за добро. Няма значение, че са говорили едно, а се е случило обратното. Оказва се, че е важно какви милиони са дадени за култура, а не за какво са дадени, как се усвояват и какъв е крайният продукт. Тази липса на връзка води до абсурди – това какви цифри пише в някакви документи, не значи каква култура се произвежда.

Твърдите, че културната среда се подобрява, но живеем в свят, в който има войни. Доколко културата може да ни помогне да осмислим тези трагедии?

До голяма степен. Знаем, че в исторически план най-големият подем на културата се случва след подобни събития. Тогава най-добре се преосмисля човешкото съществуване и се започва връщане към това, което ни отличава от животните – към духа. Културата е реакция към действителността – каквато действителност генерираш, такава и култура ще създаваш. 

Моят морал е оформен от 60-те години – такава музика слушам, такова ми е отношението към света. Културата на 60-те е реакция на действителността – тогава са били против да се избиват хора заради петрол, територии... В момента нищо такова не се случва. Реакциите са само делене на „анти“ и „про“ руснаци, ако си против Путин, си добър, ако си за Путин, пак си добър. Нищо не следва от това. Нищо не се променя. Хората имат категорична нагласа и не я променят, каквото и да се случи.

Какъв е идеалният вариант за съществуване, в което можеш да се развиваш най-добре днес?

Спокойствие в личен план, сродни души, с които да общуваш, достойно да е заплатен трудът ти, физическа дисциплина и почивка от време на време.

Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!