Дефицит на опитни овчари и трактористи в страната

Нашата статистика може да отчита двуцифрен процент на безработицата (10,6 на сто), но в аграрния сектор са се видели в чудо кой ще гледа животните и ще бере градините. Не достига нискоквалифицирана работна ръка, но по-големият проблем е острият дефицит на обучени технически кадри. Например да намериш добър механизатор вече е мисия невъзможна.

"Без успех повече от 2 г. търся опитен тракторист, такива кадри не се хващат и на 1000 лева при 865 лв. средна заплата за страната (към декември 2014 г.). Голяма част от механизаторите напуснаха България", разказа пред "Преса" Слави Трифонов, председател на Съюза на градинарите в България. Той има 120 дка черешова градина, 30 дка лозя и около 100 дка със зърнени култури между Сливен и Нова Загора. Според Националния статистически институт средното възнаграждение в селското, горското и рибното стопанство е 737 лв. за декември м.г. Статистиката отчита само легалните доходи, получавани по договори. А в селското стопанство има много нерегламентирани плащания.

"Ако взема някое необучено момче, поемам голям риск да изкорени фиданките или лозичките. Тогава каква е файдата, че ще му плащам по-малко", чуди се Трифонов. В неговия бранш заплатите на агрономи с опит вървят между 1200 и 1500 лв., но специалисти трудно се намират.

Поне 500 лв. е месечната заплата на пастир, каза Димитър Вършилов, който има ферма със 700 овце край Пловдив. И тук работниците са дефицит, въпреки че им осигурява квартира и се поемат разходите за ток и вода.

Най-често за пастири и доячи се наемат семейства от двама души, които общо получават около 1200 лв., ползват безплатно квартира, имат на разположение мляко и храна. Проблемът е, че на тази работа се съгласяват най-неграмотните, а пък в този занаят си има тънкости, с които не може да се справи всеки. Големите ферми с над 1000 животни назначават зооинженер и ветеринарен доктор, чиито заплати са минимум по 1000 лв. Тези ферми са много малко, разказа Бисер Чилингиров, председател на Националната овцевъдна асоциация.

И в свинефермите трудно се намират работници, които знаят как да гледат животните и разбират от фуражи. Още по-невъзможно е да откриеш добри зооинженери, ветеринарни лекари и техници. "Ние изобщо не усещаме, че в страната има безработица", каза д-р Румен Караманов, който има свинеферма край Ахелой. В този сектор заплатите на животновъдите са от порядъка на 700- 800 лева. Около 1000 лв. е средното месечно възнаграждение на зооинженерите и ветеринарните доктори.

Пускаме обяви в сайтове, но няма желаещи да работят в животновъдните ферми, допълва Караманов. Според него трябва да се преосмисли цялата система за социално подпомагане. "Няма логика при свободни работни места да се раздават помощи на безработни. Много хора започват работа за известно време с едничката цел след това да се наредят пред бюрата по труда.

Да се дават помощи само ако в определения район не се предлага място, което отговаря на съответната квалификация", предлагат от агробизнеса.

Едва 11% от заетите плащат осигуровки

В аграрния сектор едва 11,1% от заетите внасят социални осигуровки, сочат данните на земеделската федерация на КНСБ. В този отрасъл по последна информация са заети 656 200 души. От тях 568 600 са семейна работна ръка. 40% от хората, които се занимават със земеделие, са пенсионери, а 225 000 се занимават със селско стопанство, за да изкарат допълнителен доход. Малко над 58 000 са официално наетите с договор, още 35 000 са самоосигуряващите се. Над 35% е нелегалната работна ръка, смята Светла Василева, председател на федерацията. Социалното министерство се надява, че ако идеята за почасовите ваучери се реализира, секторът ще изсветлее.

Ваучери за наемане на временни кадри ще спасяват реколтата

Мария КОСТОВА

Социалното министерство подготвя ваучерна система за почасово наемане на работници в селското стопанство, обяви вицепремиерът Ивайло Калфин. Целта е чрез ценните книги кадрите да получат възможност да се трудят определен брой дни (минимум 1 ден), за да бъде прибрана реколтата.

Това ще даде възможност за повече гъвкавост на работодателите, тъй като те ще могат да си наемат хора само за толкова време, колкото имат нужда. Сега законът повелява те да сключват с тружениците месечни трудови договори поне за половин работен ден, които се регистрират в Националната агенция за приходите. По новата система на наетите ще вървят осигуровки и стаж и няма да се трудят нелегално в сивата икономика, въпреки че нямат месечни договори.

За да може шефовете да се възползват от новата услуга, те ще трябва да си купят кочана с ваучерите на определена стойност за брой дни. Цената на практика е равна на предплатените осигуровки и плоския данък. Обмисля се бюрата по труда и кметовете да съдействат за намирането на нужната работна ръка. Не е задължително кадрите да се набират само сред хората на помощи или сред регистрираните безработни, но ще има и такава възможност.

От ценната книга ще се късат три отрязъка. Единият ще отива на отчет в НАП до пето число на следващия месец, вторият остава у работника, а третият - в работодателя. След приключване на работата, човек си получава заработката от шефа. Сумата, осигуровките, данъците ще бъдат записани на ваучера. Той ще е вид ордер и разходен документ за работодателя.

За целта ще бъде променен Кодексът на труда. Намеренията са това да стане до юни, за да се приложи още през това лято, след което да се въведе и за други сектори. Освен на безработните ще се помага и на общините, в които няма частни работодатели.

Кметовете приветстват идеята

Кметове приветстват идеята за почасово наемане с ваучери и се надяват по този начин да се помогне при осигуряването на заетост за безработните.

"Радвам се, че се мисли по този много важен за общините проблем", коментира за "Преса" зам.-кметът на Харманли Минка Стоянова. В града има над 500 регистрирани по програмата за помощи срещу общественополезен труд. "Добре е, че ще можем да създадем трудови навици на тези хора. Общините нямат ресурси да ги контролират през целия ден и да им осигурят достатъчно работа", каза Стоянова. Тя препоръчва в проекта с ваучерите да бъдат включени и бежанците.

"Приветствам идеята на социалното министерство. Частният бизнес е този, който създава работни места, и ако има преференции, каквито са ваучерите, е правилно те да отидат при бизнеса", заяви Тошко Тодоров, кмет на Хайредин - една от най-бедните общини в България. По официални данни безработицата там е 76%, а наетите по различни програми са стигали до 750 души. "Важното е да се гарантира трудова заетост на останалите без препитание, която ще доведе след себе си и други положителни промени", смята Тодоров.

"Знаете ли колко народ чака? На много места може да се намери почасова работа с ваучер, ако се даде такава възможност. Имам остра нужда от социални асистенти, които са точно за почасова работа. В озеленяването също. Дори в самата общинска администрация мога да ангажирам двама-трима." Това коментира кметицата на община Смядово Иванка Петрова.

"Примитивно е да се мисли, че наетите от кметовете по програмите за заетост после гласуват на изборите за тях. Де да беше така. Негативите, които трупаме от тези програми, са по-големи от активите, но за хиляди хора по селата програмите са единствената възможност за хляб", каза кметът на община Каолиново Нида Ахмедов.