С наближаването на 2017 г., когато формално (заради първия звукозапис, направен от Original Dixieland Jazz Band) трябва да се отбележи едновековната история на джаза, всяка година има своето особено значение. Такава е и настоящата година. За американците и целия останал свят тя е свързана с годишнините от смъртта на двете най-значими фигури от епохата на суинга - великия Дюк Елингтън, отишъл си от този свят през 1974 г., и неповторимия Каунт Бейзи, приел да ръководи небесен биг бенд през 1984 г.
Споменът за тези личности и особено за творчеството им е особено актуален и днес, когато се наблюдава завръщане на суинговата музика, на биг бендовете, певците с кадифени гласове и цялата битова и културна мода около Втората световна война.
Но през 2014 г. се отбелязва и 60-годишнината от провеждането на първия голям джаз фестивал в градчето Нюпорт в Лонг Айлънд, яхтено пристанище на богатия Ню Йорк. Историята на този форум, дълго време считан за най-авторитетната институция на джазовото изкуство по света, съдържа и едно българско участие - на "Бели, зелени и червени" от Пловдив. Две десетилетия по-късно пак този състав бе инициатор и двигател на подготовката и провеждането на първия международен джазов фестивал в България. Това се случи в самото начало на март 1974 г. в Ямбол при голям ентусиазъм и небивал за друго културно събитие интерес от страна на печатните медии. Ямбол не успя да стигне до втори подобен фестивал, но поне подготви почвата за националния фестивал в София (1977 г.). Него пък го изтриха от дневния ред на живота онези "герои на новото време", които приеха пазара като панацея за демократично развитие. Нишката върза Варна още през 1992 г., за да превърне своя международен джазов фестивал "Варненско лято" в най-чувствителния сеизмограф за процесите в българския джаз - на диаспората и метрополията. Ролята на фестивалните прояви у нас продължава да расте, защото освен с концентрацията и разнообразието на програмите, тя изпълнява ролята и на своеобразна компенсация за липсващата концертна практика (в момента се забелязват наченки на възраждането й). Това личи и от увеличаващия се брой на фестивалите в страната, който започва да прониква и в селища без традиции в джаза. В този смисъл първопроходството на Варна в един особено труден за културата ни (и джаза в частност) преходен период е с голямо практическо и символно значение, което трябва да се има предвид и непрекъснато да се изтъква при обсъждане на допуснатите до състезание кандидатури за Европейска столица на културата през 2019 година.
Владимир Гаджев
Програма на 23-ят Джаз Фестивал „Варненско лято”
31 юли - 3 август
Двора на Археологически музей
31 юли
Димитър Льолев квинтет
Димитър Льолев саксофон
Антони Дончев пиано
Борислав Петров барабани
Борис Таслев бас китара
Кочетов квинтет
Макс Кочетов саксофон
Петър Кристалек контрабас
Александър Светкович барабани
Ксения Кочетова вокал
Аса Пейсич пиано
01 август
Пламен Карадонев трио
Пламен Карадонев пиано
Христо Йоцов ударни
Димитър Карамфилов акустичен бас
Със специалното участие на
Елена Колева вокал
New Bone квинтет Полша
Томаш Кудик тромпет, флюхерхорн
Бартоломиеж Прукнал алт саксофон
Павел Качмарчик пиано
Мачей Адамчак контрабас
Давид Фотуна ударни
02 август
Мирослав Иванов квартет
Мирослав Иванов китара
Димитър Семов ударни
Милен Кукошаров пиано
Радослав Славчев бас
Акуафоника - Италия, Англия, Холандия,България,Словения
Федерика Коланджело пиано, композиции
Джоао Дрийсен сопран саксофон
Матайс Таун акустична китара
(носител на 1ва награда от конкурса Роб Акда 2009, Холандия)
Михаил Иванов контрабас
(носител на наградата за най-добър солист на конкурса Dutch Jazz Competition 2008 в Ротердам,
Кристиян Крайнчан барабани
(полуфиналист на Thelonious Monk Jazz Competition 2012 във Вашингтон, САЩ)
Федерика Коланджелое е италианска пианистка и композиторка, а Акуафоника е неин авторски проект. След обучението си по класическо пиано в Лондонския Royal School of Music' тя започва работа в една от най-големите италиански филмови компании Fandango productions. През 2004 заминава за Холандия, където след бакалавърската си степен по джаз пиано е поканена да продължи обучението си в магистърската програма по класическа композиция в Консерваторията в Утрехт. Там, благодарение и на тясното си сътрудничество с Йерун де Хоу, Ото Кетинг, Нед Макгоуън и Амина Фигарова, Федерика се научава да прекрачва с лекота границата между джаза и класическа музика, между импровизирана и нотирана музика. Дебютният албум на Акуафоника Private Enemy излиза през 2012 в Холандия и Италия. След множество концерти в Холандия, Германия, Полша, България Акуафоника идва във Варна в оригиналния си състав.
03 август
FKP трио - Украйна
Виталий Фесенко контрабас
Тарас Кузнецов пиано
Мирослав Пятников тромпет
Vapirov No-net-
България – Турция – Литва - Русия - Германия
Йълдъз Ибрахимова вокал
Владимир Тарасов ударни
Виталий Владимиров тромбон
Асхат Сайфулин акустичен бас
Матиас Шрифъл тромпет
Антони Дончев пиано
Стоян Янкулов перкусии
Христо Йоцов маримба, вибрафон
Анатолий Вапиров саксофони
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
