Текстът е публикуван в бр. 8 (36) на сп. Business Global. Снимки: Виктор Викторов/МДФ „Д-р Емил Илиев“ и АрхивКазват, че децата на известни родители трудно излизат от тяхната сянка. Други пък се шегуват, че когато става дума за талант, „природата си почива през поколение“. Нито едното, нито другото твърдение е валидно за братята Александър и Константин Владигерови. Внуци на Панчо Владигеров (1899 – 1978) и синове на Александър Владигеров (1933 – 1993), те са продължители на всичко, което е кодирано в гените им – виртуозно музициране, създаване на красиви композиции, сливане на класика с джаз и фолклор, весел темперамент, който блика от жизнерадостните им изпълнения на всяка сцена тук и по света.
Растат сред музика, но характерите им са далеч от този на дисциплинираните деца гении. Напротив, заради пакостите им (винаги по две!) веселите хлапета беладжии често са наричани от близките им Макс и Мориц. И сега, като ги гледаш на сцената, имаш усещането, че всеки миг могат да сторят нещо необичайно, за да разсмеят публиката. А когато ги слушаш в непринуден разговор, откриваш как допълват репликите си и досущ като „дядо Панчо“ са готови да разчупят сериозното с виц или самоирония.
Боровец вече е и място за джаз
Шест вечери – от 4 до 9 август, продължи Международният джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“, който се проведе за втора година в курорта Боровец. И ако създаденият още преди 26 години от лекаря меломан музикален форум превърна Банско в „столица на джаза“ и любимо място за летен отдих, сега неговите наследници правят същото, но вече на новата локация сред боровите гори над Самоков.
Неизброими са вече градовете, в които се организират джаз фестивали у нас – от A to JazZ в София, „Джаз в Бургас“ и „Пловдив джаз фест лято“, през „Цветовете на джаза“ в Стара Загора, до „Джаз арт еко фест“ в Троян и „Кракра джаз“ в Перник. Много са и кандидатите за „столица на джаза“, но сериозната „млада“ кандидатура тази година наистина беше в Боровец. Вдовицата на д-р Емил Илиев и директор на джаз феста, носещ неговото име – д-р Татяна Вълова-Илиева, следва идеята на своя съпруг чрез добрата музика да се помогне за развитието на летния туризъм в традиционно зимния курорт. А кметът на Самоков Владимир Георгиев е убеден, че форумът „от мероприятие се превърна в събитие“.
В програмата имаше за всекиго по нещо – от по-лека, танцувална музика до джаз за ценители. Незабравими ще останат концертите на кубинския виртуоз Роберто Фонсека и неговия бенд, на веселяците в жълто „Джайв Ейсис“, на британската група „Мат Бианко“ и разбира се, на незалязващия Васил Петров. Висока класа на музициране показаха изпълнителите във „вечерта на братята“ – германците „Братя Васерфур“ и бендът на Братя Владигерови (България/Австрия). На изключително ниво бяха също Михаил Йосифов със своите студенти в проекта „Новините в джаза“ и септетът „Пресечни точки“, създаден по идея на известната виолончелистка Линда Манчева (живее в Германия и неотдавна акомпанира в бароковия концерт на Соня Йончева в зала „България“, б.р.). Буря, но не планинска, а музикална, предизвикаха изпълненията на младата рокбанда „Калибърти“ – в тях се влюбиха и млади, и по-опитни меломани.
Тази година форумът в Боровец за пръв път беше под егидата на Министерството на културата, а част от участниците станаха носители на новоучредения приз на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“. Сред тях са Бигбенд „Благоевград“ по повод 30-ия рожден ден на оркестъра, Жаклин Таракчи – за дебют, Роберто Фонсека – за популяризирането на българския фолклор по света, „Джайв Ейсис“ – за дългогодишното си артистично партньорство с д-р Емил Илиев и уважението към неговото дело. Със същия приз бяха удостоени писателят Георги Господинов и преводачката Анджела Родел по време на литературната среща от съпътстващата програма на фестивала.Косьо и Сашко (така се обръщат един към друг) са близнаци, също като своя дядо Панчо и неговия брат Любен. Родени са на 17 август 1978 г. И ако сравним днешна тяхна снимка с черно-бяла фотография на дядовците, ще открием поразителна прилика. Не само визуална обаче е тя. Талантливите им предци печелят стипендия, усъвършенстват музикалните си умения в Берлин, след което Любен става именит цигулар, а Панчо се превръща в най-влиятелния композитор в историята на българската музика, незабравим педагог, изпълнител и диригент. А неговите внуци учат в Музикално училище и в Консерваторията в София и към края на 90-те години на ХХ век заминават да следват в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Косьо избира специалността „Джаз саксофон и пиано“, а Сашко – „Джаз тромпет“. Тогава там вече е и по-голямата им със седем години сестра Екатерина, дипломиран хоров диригент. Тя ги води по пътя на професионалния артист – образование, дисциплина и труд, но близнаците и досега не изменят на шеговития нрав на рода Владигерови.
Виена – градът, в който музиката звучи отвсякъде, а за културния живот няма почивен ден – е тяхното голямо вдъхновение, извор на творчески идеи. Повече от двайсет години тримата продължават да живеят и да работят там. Преди да станат обаче виртуозните братя Владигерови, момчетата свирят по барове и хотели, понякога дори и на улицата. Докато са студенти, за да се препитават, почасово разнасят и лепят плакати, случва се да работят по строежи, а Александър прави и професионални масажи. Следват обаче духа на предците си. От космополита „дядо Панчо“ им е заветът: „Винаги посягайте към българската народна песен“. Той е примерът как с майсторство могат да се преплитат западната музика и различни етно ритми. А от родителите си (майка им е актрисата от Младежкия театър Величка Чобанова-Владигерова) попиват интереса към джаза и предаността към сцената и изкуството. Твърдят, че баща им е „сериозен класически музикант, но джазмен по душа, свирещ прекрасно Гершуин“. Именно Александър Владигеров ги учи, че „първият джазмен в музиката е… Йохан Себастиан Бах“, но за да можеш да си играеш с музикалните стилове, трябват знания и можене.
Също като дядовците си близнаци Панчо и Любен, младите братя Владигерови обичат да създават музика заедно, но всеки има и самостоятелна кариера. Никой на никого не завижда, но пък спорят за тоналности, за мелодии: „Не се караме, по-скоро е творческо споделяне. Ако единият предложи нещо и другият не го приема, в хода на времето то само си намира мястото и двамата много бързо се съгласяваме“, казва Косьо, а Сашко допълва: „Наистина, когато той предложи нещо много хубаво, как да го откажеш“.
Може би затова днес всичко, което те правят като артисти, изглежда леко, весело и повдигащо духа, но зад това стоят естественото порастване в атмосфера на разнообразни ритми и звуци, здравата музикална подготовка и неизчерпаемото желание за самоусъвършенстване. Имат издадени седем албума (първият е „Влюбеният скитник“/Wanderer In Love, 2007), последните два от които („Магия“ и „Веселите Владигерови“) са съвместно със сестрата Екатерина.
Когато в началото на август излязоха на сцената на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“ в Боровец, настроението им бързо се предаде и на публиката. В концерта на Константин, Александър и Екатерина (в две от изпълненията) участваха още Стоян Янкулов – Стунджи (перкусии), и Васил Хаджигрудев (контрабас). Още с първото си изпълнение тримата Владигерови почетоха паметта на именития си баща, роден точно преди 90 години. А след това увлякоха публиката в своя характерен свят на музика, ритми и шеги.
„Много е мило, че получихме покана за джаз феста, носещ името на покойния д-р Илиев. Решихме да поканим и изпълнителката на български фолклор Дарина Златкова (солистка на ансамбъл „Филип Кутев“, б.а.), с която случайно се запознахме в Швейцария. Там също бяхме на фестивал под открито небе, беше голяма тръпка да сме на една сцена и решихме, че тук, отново в планината, ще бъде интересно да свирим и пеем заедно“, сподели Косьо часове преди началото на концерта. А Сашко допълни: „Аз съм особено щастлив, защото бях гост още в първото издание на фестивала, който д-р Илиев създаде през 90-те години в Банско. Тогава свирих с бигбенда на Георги Борисов, валя дъжд, нотите се намокриха, но въпреки това беше невероятно. Симеон Щерев, бог да го прости, беше солист. Сега вече свирим в наш си собствен стил, стил „Братя Владигерови“. Както се казва, просто улавяме момента и от там нататък за нас всичко е като магия“.
„Магия“ (Magie) се казва и албумът по стихове на Райнер Мария Рилке, част от който те представиха в Боровец. Създаван по време на ковид пандемията и издаден в края на 2022 г. от реномирания френски лейбъл Aparté/Little Tribeca, дискът все още набира популярност, но вече е номиниран за престижната награда „Ехо джаз“ (едно от отличията, присъждани ежегодно от „Фоно академия“ в Берлин). Дали ще спечелят мечтаната от много музиканти статуетка, ще стане ясно в началото на ноември. А дотогава тримата внуци Владигерови обещават специален концерт презентация в Ямбол на 1 октомври, Световния ден на музиката. Имат покана да представят албума и в Литературния музей в Залцбург, а след това и във Виена.
Най-новото им творение – дискът „Веселите Владигерови“, вече получи бурни аплодисменти от меломаните. Премиерата му в България беше в края на май в рамките на тазгодишните Софийски музикални седмици. „Най-ценното, което правим в този албум, е мостът, създаван от музиката ни през поколенията – споделиха още Косьо и Сашко. – Тя по нищо не отстъпва на закачливия шарж на обложката. На него са нашите дядовци, нарисувани от Александър Добринов, а в книжното тяло към диска сме прибавили и част от прекрасни вицове, които дядо Панчо артистично разказваше. Включили сме и архивни снимки, а за страхотния дизайн се погрижи Венцеслав Дянков. Там всеки ще разберете защо в музиката на „Веселите Владигерови“ има и лека меланхолична нотка. Много ни се иска да разказваме чрез музика нашата история“…
Всяка фестивална вечер в Боровец включваше по три концерта на различни изпълнители и затова на близнаците им се наложи да съкратят списъка с предвидените от тях композиции. Въпреки това да слушаш и наблюдаваш на живо как, сменяйки няколко инструмента, виртуозите Владигерови превръщат музиката в очарователна игра, е вдъхновяващо. Идва от тяхната душевност, от техните предци, чието наследство внуците се стараят да поддържат свежо през годините. Или както каза Стунджи, който свири в шест от седемте им албума: „Щастие е да свиря с музиканти, които харесвам, обичам и ценя много. Това е музика, която ме издига духовно“. Каква е тяхната запазена марка? Класика, джаз и етно ритми, обединени от общата тръпка да създават музика на живо.
