Лошото време си има любими локации

Ужасни наводнения, нетърпим студ или пък жега „облагодетелстват“ различни части на Северното полукълбо. Според ново проучване тези явления са в резултат на силните атмосферни фронтове, който донасят лошото време на същите места отново и отново.

Не харесвате студените зими? Стойте надалеч от Североизточните американски щати. Мразите наводнения? Не ходете в Азия. Не харесвате обилните валежи? Тогава Централна северна Америка, Европа и Централна Азия не са за вас. Не понасяте жеги? Откажете се да ходите в Северозападните части на САЩ или Централна Азия.

Атмосферните фронтове, контролиращи лошото време, се движат на около 5 км. от повърхността на Земята, а „вълните“ им напомнят извивките на река. Фронтовете имат и вълни с вертикално налягане, които варират като плитчините и дълбочините в една река. Те допринасят за спада или покачването на атмосферното налягане.

Тези атмосферни вълни изсмукват горещ въздух от тропиците и студен от Арктика. Наистина лошото време идва, когато фронтовете спрат да се движат и започнат да предизвикват бури, непоносими жеги или студ на едно и също място в продължение на седмици.

„Не казваме, че екстремните метеорологични явления стават по-чести“, казва авторът на проучването Джеймс Скрийн. „Фронтовете ‘предпочитат‘ определени локации, така че е много по-вероятно да попадате на лошо време на точно определени места“.

Много метеоролози обаче, отбелязват, че са забелязали скок в случаите на екстремни метеорологични условия в последните десетилетия. Това кара някои учени да винят глобалното затопляне за промяната във въздушните течения, което води до застояването на фронтове над определени области.

Според новото проучване, фронтовете засядат на едни и същи места отново и отново. Тези „предпочитани локации“ се влияят от топографските характеристики на района, като планински масиви и водни басейни.

Въздушните течения, изучванаи от Скрийн и екипа му се движат на по-малка височина от най-известното струйно течение, което се движи на около 10 км. над земята. „По-ниските течения обаче, също играят важна роля“, казва Скрийн.

След като районите от Северното полукълбо, където фронтовете се застояват най-често, са били идентифицирани, следващата стъпка е да се помисли какво ще стане, ако въздушните вълни станат по-големи, което явно е възможно под въздействието на глобалното затопляне.