В Индия е пълно с канибали, които срещат държавна подкрепа

В Индия дошлата на власт партията „Бхаратия Джаната” (БД) много внимателно се вслушва в мнението на представители от всички направления на индуизма. Отстояването на интересите им е приоритет за ръководството на партията. В същото време, сред тези, за които БД е толкова загрижена, има хора, които практикуват крайно екзотични ритуали. Включително и канибализъм. Преди няколко дни в Пакистан бе произнесена присъда по необичайно дело: за първи път в историята на страната подсъдими бяха осъдени за канибализъм. Двама братя, Мохамед Ариф и Фарман Али, получиха по дванадесет години затвор. Осъдени бяха по член „тероризъм”, тъй като действията им, според съда, са ужасили обществото. В действителност, в пакистанското правосъдие просто няма закон за осъждане на такива действия.

Наказателното дело срещу Ариф и Али бе повдигнато, след като се установило, че през април 2011 г. те са изкопали труп на бебе от гроб и са го изяли. По време на разследването станало ясно, че братята и преди са хапвали човешки останки. Двамата успели да разкопаят повече от сто гроба в местното гробище, преди съседите им да заподозрат нещо. Лекарите са установили, че двамата братя са страдали от психично заболяване.

Ако в Пакистан, „земята на чистите”, където се почита завета на Пророка, случилото се е предизвикало истински шок, то в съседна Индия ядат трупове в продължение на векове. Правят го напълно здрави хора, без признаци на психически отклонения. Британците са направили опит да се преборят с този, както и с други древни, но шокиращи обичаи. Колонизаторите успели да сложат край на сектата на тхугите и са изкоренили традицията за изгаряне на жени, но пред канибализма са останали безсилни. И така, в независима Индия той се е възродил и продължава да съществува, въпреки всички опити да бъде забранен.

Ритуали и традиции на „светите мъже”

През април 2006 г. полицията на индийския щат Утар Прадеш задържа двама „свети мъже” (на хинди те се наричат садху) по подозрение в канибализъм. Били са посочени от местните селяни. Малко преди това те открили отрязана главата на починалия младеж, които преди три дни самите те погребали, а по-късно попаднали и на полуизядено тяло. По думите на „светите мъже”, те изкопали току-що погребания труп, отсекли главата му и изяли сърцето, черния дроб и други органи, тъй като вярвали, че това ще им даде огромна сила. Двамата садху - и учителят, и ученика - са принадлежали към сектата Агхори - една от най-древните, мистериозни и странни направления на индуизма.

Първите сведения за секта, чиито членове ядат мъртавци, се появяват в персийските източници от XVI век, въпреки че Агхори твърдят, че учението им е на повече от хиляда години.

Името на сектата се превежда от санскрит като „безстрашните” (буквално, „тези, които не се ужасяват”). Агхори са шиваити-аскети, съсредоточени върху своеобразни тантрически практики: на ритуали сектантите изяждат цели трупове, спят върху труповете, използват в ритуалите чаши от човешки черепи, медитират на местата за кремиране, употребяват алкохол и наркотици. Някои изследователи дори твърдят, че Агхори практикуват и ритуален секс с трупове, изваден от реката, или с жени от по-ниски социални касти, които са в менструация (Агхори твърдят, че се придържат към целибата – сексуалното въздържание). Поради това много индуси изцяло отричат Агхори, вярвайки, че те нямат никакво отношение към индуизма. Самите Агхори пък вярват, че точно този път - нарушаването на всички правила и разпоредби - е най-краткият за постигане на духовно просветление и освобождение от робството на светското.

В съвременната Индия, както и в повечето други страни, канибализмът е наказуем от закона, затова Агхори не са склонни да контактуват с непознати, и местните жители буквално се страхуват от тях. Но Агхори стават все повече по численост, тъй като много хора биват привлечени от необичайните практики. Любопитното е, че Агхори са много по-дружелюбни към белите, отколкото към сънародниците си: туристите няма да ги издадат на полицията, а може дори и да им дадат някоя пара. Ирландският журналист Дара Мейсън, който направи серия от снимки на Агхори практики, твърди в статия в „Daily Mirror”, че лично е видял „американски джентълмен, който от известно време живее в сектата” и отбелязва, че западните туристи са привлечени от необичайния начин на живот на Агхори. До преди няколко десетилетия това би било немислимо: бледоликият просто нямаше да бъде приет сред канибалите.

Агхори могат да се срещнат в цяла Индия, но са съсредоточени главно в светия град Тарапит в Западна Бенгалия. Това е един от основните центрове на шиваизма, където индусите носят труповете за кремация. Доста Агхори  могат да се срещнат и близо до Варанаси на р.Ганг. Лесно се познават по дрипавия вид и мръсната сплъстена коса. В Тарапит Агхори медитират на местата за кремация намазани с пепелта на кремираните, а близо до Варанаси  вадят от реката частично разложилите се тела. Садху вярват, че яденето на трупове спира стареенето и дава на човек допълнителни умения, като например да левитира или да контролира времето. Междувременно Агхори активно се занимават с благотворителност. С техни усилия бе създадена  болница за прокажени, където вече са били лекувани стотици хиляди хора.  

Трупоядството и закона Въпреки забраната за канибализъм, сектата Агхори не е незаконна. Индийската държава вече защитава религиозното многообразие. В резултат на това възниква сложен конфликт: ритуалите на Агхори са свързани с канибализъм, а за да практикуват вярата си, Агхори са принудени да нарушават закона. Друг е въпросът, че индийската полиция често гледа на това през пръсти и членовете на сектата рядко попадат зад решетките. Ако това все пак се случи, то ще е главно поради други причини. Така, през 2012г. един от „светите мъже” е бил арестуван по подозрение за убийство. Разследването показало, че Виджай Кумар от щата Харияна, въпреки добрите оценки в колежа, е зарязал образованието и отишъл при „народа”, опитвайки се чрез тантри да постигне висшето познание и в крайна сметка тръгнал по пътя на Агхори. В крайна сметка полицията не успяла да свърже убийството извършено от Кумар с вярата му. Периодично в Индия все още се опитват да забранят практиките на Агхори. Не от централното правителство, което подчертава загрижеността си за запазването на всички съществуващи религиозни движения, но поне на щатско ниво. Така например в Махаращра миналата година се прие закон „за предотвратяване и изкореняване на човешките жертвоприношения и други нехуманни, жестоки практики и ритуали на Агхори, както и черната магия”; подобен акт ще бъде въведен и в щата Карнатака. Всички законодателни инициативи от този род срещат ожесточена съпротива от индуистките духовни водачи, които виждат в тях нападение срещу позициите им. С неотдавнашната изборната победа на „Бхаратия Джаната”, която изначално е тясно свързана с индуизма и е изключително чувствителна към мнението на привържениците на тази религия, възможността тези закони да бъдат приети вече е крайно съмнителна.

Тръгнали да берат чай, а после случайно го изяли

Канибализмът в Индия се практикува не само по религиозни причини. Още преди векове  редица пътешественици - араби и перси, а след това и Марко Поло – са разказали за канибалите от Андаманските острови, които убивали и изяждали непредпазливите чужденци. След като британците покоряват островите в края на XVIII век, ги превръщат в място за заточение. Там изпращали затворници от Индия, а заловените туземци използвали за тежък физически труд. В резултат на това, днес аборигените по най-оптимистични данни са не повече от стотина души, а някои племена са напълно изчезнали. Островите са населени с индийци, а страшната им слава е останала в миналото. Но пък канибализъм в друга отдалечена област - североизточна Индия - от време на време се забелязва и попада в пресата. Този район е свързан с останалата част от държавата чрез тесен провлак. Североизтокът е разделен на седем щата, носещи лирическото име Седемте сестри. И ако народът на Асам и Трипура е от индуси, то планинските племена в Мизорам, Мегхалая и Нагаланд са почти изцяло от християни, при това - протестанти.

Именно на тези планински жители, основно от племето Нага, се приписва канибализма според народната мълва в Индия. Слуховете, че Нага и представителите на други малки племена редовно ядат човешка плът изскачат в индийската и пакистанска преса. Това не е изненадващо, като се има предвид репутацията на планинските щати в очите на средния индиец: територия, населена с диваци, неверници, които водят дълга и упорита борба за независимост, и които нападат индийски полицаи и граничари. Туристите там са изключително малко. Ако ритуалите на Агхори постепенно се превръщат в атракция за богатите туристи, то на североизток, любопитството понякога се заплаща с цената на живота. Последните потвърдени слухове бяха през януари миналата година. Тогава тълпа от наемни работници, сред които и хора от планинските племена, пребили до смърт с ритници собственика на една от високопланинските чаени плантации в Асам, както и съпругата му. Причината за инцидента била, че собствениците не платили на работници положеното възнаграждение, а тези, които най-много роптаели, били предадени на полицията. След убийството петима души от тълпата частично изяли тялото на плантатора. Полицията съобщила, че разглежда всички възможности за мотивите подтикнали престъпниците да организират трапеза с човешка плът. Но резултатите от разследването така и не били публикувани.

Въпреки факта, че самите Нага яростно отричат да са канибали, в интернет все още могат да се открият подробни описания на техните обичаи. Твърди се, че роднините ядат плътта на мъртвите си. Също така постоянно се споменава, че канибализъм се практикува и в други племена от Седемте сестри. Нага дължат тази зловеща репутация на своите древни традиции: племената отдавна са рязали глави. Това предизвикало у европейците аналогия с жителите на тихоокеанските острови – поведението било твърде сходно. Но въпреки това не са били открити доказателства, че Нага ядат труповете на убитите, а с разпространението на християнството и на образованието в региона, е спрял и ловът на глави. През последните векове европейската цивилизация възприема канибализма като нещо неестествено. Всички действия на колонизаторите срещу местните жители, до пълното им изтребване, лесно се оправдавали от това, че те са били канибали. Яденето на човешка плът било извън границите на позволеното. Но времената са се променили: сега белокожи туристи отиват на изток, за да се присъединят тайно към забранените и атрактивни канибалски практики, а статиите за Агхори в многоуважавани сайтове, говорят за канибализма като за кисела вишна върху луксозната торна на себепознанието. Европа вече не промяна света според светогледа си, а се опитва да го разбере и приеме такъв, какъвто е, с всичките му черти и обичаи. Включително и с канибализма.