Истинският напредък започва тогава, когато знанието срещне характера, а свободата – отговорността

ПРЕДСТАВЯМЕ Д-Р ГЕОРГИ ТЕКЕВ, НОМИНИРАН ЗА ЧОВЕК НА БЪДЕЩЕТО В КАТЕГОРИЯ "НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ"

Д-Р ГЕОРГИ ТЕКЕВ е университетски мениджър, икономист и артмениджър с дългогодишен принос към висшето образование и културата.
От 2000-та година е изпълнителен директор на Нов български университет, с ключова роля в институционалното изграждане, стратегическото развитие и модернизацията на университета.
Притежава магистърска степен по управление на човешките ресурси и докторска степен по социално управление.
Специализирал университетски мениджмънт в Università di Bologna, University of Surrey, Roehampton University и University of Oxford, както и музикален арт мениджмънт в Accademia Musicale Chigiana в Сиена.
Още от създаването на НБУ участва в изграждането на неговия институционален модел. Има съществен принос за стратегическото управление, финансовото планиране, административните процеси и цифровата трансформация на НБУ.
Сред приоритетите в управленската му дейност е насърчаването на отговорното използване на изкуствения интелект в университетската среда.
Под негово ръководство и с негово участие са реализирани редица стратегически проекти, сред които Центъра по изкуствата, Университетския театър, галерия „УниАрт“, Радио-телевизионния център, Центъра за книгата, Международния майсторски клас на Райна Кабаиванска и Фонд „Райна Кабаиванска“.
Има принос към експертната работа по развитието на нормативната уредба на висшето образование, включително участието в разработването на Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Носител е на български и международни отличия, сред които Орденът на Звездата на Италия, присъден от президента на Италианската република, за принос към развитието на българо-италианските културни и образователни отношения.

ЗА КАКВА БЪЛГАРИЯ МЕЧТАЯ

ВИНАГИ съм бил воден от желанието да създавам нещо ново и различно. Вероятно затова никога не съм умеел да мечтая в обичайния смисъл на думата. По-скоро съм превръщал идеите в цели, а целите – в работни проекти. Не съм ги преследвал на всяка цена, а със съзнанието, че усилието зависи от мен, но резултатът невинаги. Когато една цел не се е осъществявала, не съм се отказвал – просто съм я заменял с друга, обикновено по-голяма. Така разбрах, че бъдещето не е място, до което стигаме. То е нещо, което създаваме.

Затова, когато ме питат за каква България мечтая, всъщност се питам каква България можем да създадем.

Мечтая за България, която не измерва успеха си с това колко бързо догонва другите, а с това доколко успява да създава свободни хора и силни институции. България, която има самочувствието да пази традициите си, но и смелостта да създава нови идеи, нови институции и нови възможности. България, която мисли в поколения, а не в мандати, която не се страхува да поема разумен риск и разбира, че истинското развитие започва тогава, когато обществото създава бъдещето си, вместо да се приспособява към него.

Представям си я като общество от свободни, образовани и предприемчиви хора. Хора, които познават възможностите си, но не се примиряват с ограниченията си. Хора, които работят с професионализъм и радост, уважават успеха на другите и умеят да превръщат идеите в обществено полезни действия. Хора, които развиват не само знанията и уменията си, но и своята култура, духовност и чувствителност към света. Защото вярвам, че истинският напредък започва тогава, когато знанието срещне характера, а свободата – отговорността.

Мечтая за държава с предвидими институции, но не и за общество, което се страхува от промяната. Институциите трябва да създават доверие и устойчивост, а хората – нови хоризонти. Да различаваме истинските експерименти, които надграждат постигнатото, от случайните промени, продиктувани от краткосрочни интереси. Да бъдем европейци не само по принадлежност, а по култура – в отношението към свободата, закона, достойнството и общото благо.
Вярвам, че средата, в която живеем, също възпитава. Подреденият град, красивото училище, живият университет и пространствата за култура не са само въпрос на архитектура или организация. Те са ежедневно послание за това какво общество искаме да бъдем.

Избрах да посветя професионалния си път на изграждането на Нов български университет, защото вярвам, че най-дълбоките обществени промени започват от образованието. Това никога не е било само професия или управленска задача. То е моята мисия. По същата причина, заедно с Райна Кабаиванска, вече повече от двадесет и пет години изграждаме нейната международна школа. Защото образованието и културата са двете най-сигурни опори, върху които се изграждат свободни личности. Едното създава знание, другото – чувствителност. А обществото има нужда и от двете.

Днес, когато изкуственият интелект променя начина, по който учим, работим и общуваме, още по-ценни стават качествата, които не могат да бъдат автоматизирани – моралната преценка, въображението, способността да създаваме смисъл, да работим заедно и да носим отговорност. Затова за мен предприемачеството не е преди всичко икономическа категория. То е култура на съзиданието – готовността да виждаш възможности там, където другите виждат ограничения, и да превръщаш знанието в обществена стойност. Безпокойство на духа.

Вярвам, че България ще бъде толкова голяма, колкото е способността ѝ да създава свободни хора и силни институции. Именно затова избрах да посветя живота си на изграждането на такива институции. Защото бъдещето не принадлежи на онези, които просто го очакват. То принадлежи на онези, които всеки ден участват в неговото създаване.