Къща на мечтите

Текстът е публикуван в бр. 4 (56-57) на сп. Business Global

Да живееш, или да работиш в сграда, която не само употребява минимални количества енергия, но използваните за строителството ѝ материали са безопасни, а въздухът в нея постоянно е свеж и с подходяща влажност? Такова място представлява пасивната къща. Макар изразът „пасивна къща“ да се е наложил в разговорната реч, по-точният термин е „пасивна сграда“, защото става въпрос не само за къщи, а за сгради изобщо.

„Пасивните къщи са сгради, които използват минимално количество енергия за отопление и охлаждане – „златното“ число е 15 киловатчаса на квадратен метър годишно, като в същото време осигуряват изключителен комфорт на обитателите си“, казва Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.

Тези сгради се проектират така, че да постигнат много висока енергийна ефективност чрез пасивни мерки – разположение, изолация и други, без активно използване на енергия от конвенционални източници. Освен отлични топлинна изолация и дограма и пълното елиминиране на т.нар. термомостове (област от фасадата на сградата, където има материал с по-висока топлопроводимост от заобикалящите го материали, бел.ред.), основна част от концепцията е наличието на вентилационна система с рекуперация на топлина, която осигурява свеж въздух, но заедно с това оползотворява и топлината от отработения изходящ въздух.

Стандартът за пасивна къща (на немски език Passivhaus) е създаден през 1991 г. от двама учени – проф. д-р Волфганг Файст от Германия и проф. Бо Адамсон от Швеция. През 1996 г. д-р Волфганг Файст основава в Дармщат, Германия, института „Пасивна къща“ (Passivhaus Institut, PHI), независима организация, финансирана с обществени средства. Това е водещият орган по разработване, проверка и сертифициране на сгради по стандарта за пасивна сграда.

ИНВЕСТИЦИЯТА СЕ ИЗПЛАЩА БЪРЗО. Основните елементи на пасивната сграда са архитектурният дизайн, който използва максимално слънчевата енергия и цели оптимална, компактна форма на сградата, отличната топлоизолация, висококачествената дограма, въздухонепроницаемостта, елиминирането на топлинните мостове и вентилационната система. Към тях може да се добави и използването на енергия от възобновяеми енергийни източници, за предпочитане добита на място.

В България има архитекти и инженери, сертифицирани от PHI, а организации като „ЕнЕфект“, Камарата на архитектите в България и университети помагат за обучението и развитието на уменията в тази сфера.

Според някои експерти инвестицията в една пасивна сграда е по-висока с 10 – 15%, отколкото в традиционна сграда. Но разликата се изплаща във времето. Драгомир Цанев не е съгласен дори и с това малко оскъпяване. „В нашата първа пасивна сграда оскъпяването в сравнение с тогавашните норми беше 7,2%, но дори и тази сметка е неправилна – в реалния живот всеки инвестиционен проект си има бюджет, и е въпрос на приоритети дали сградата ще стане пасивна или не в рамките на точно този конкретен бюджет. Проблемът е друг - ние сме свикнали да пестим, когато строим, без да си даваме сметка, че инвестицията в сградата не е само строителството, а целият ѝ експлоатационен живот. Разходите, които имаме по сградата в рамките на експлоатационния живот, са много по-големи от тези за самото ѝ строителство“, обяснява той.



Заради доброто уплътняване и липсата на термомостове и конденз самата конструкция на пасивната сграда е по-здрава. На 25-ата годишнина на първата пасивна сграда, която е построена през 1996 г. в Дармщат, са направени изследвания на качеството на всички компоненти – прозорци, изолация, вентилационна система, и не са установени дефекти, с изключение на това, че е трябвало да се подменят уплътнителни ленти на прозорците, защото тогава за първи път по поръчка са правени прозорци, подходящи за пасивна сграда, с трислоен стъклопакет, топъл дистанционер и ленти за въздухоплътност. Сега това е стандартен проект за всички производители, разказва Драгомир Цанев.

МАЛКО СЕРТИФИЦИРАНИ СГРАДИ. Стандартът „Пасивна къща“ има цифрови параметри и когато една сграда се сертифицира като пасивна, това означава, че върху всички параметри има независим външен контрол. Така инвеститорът е сигурен, че това, което получава „на хартия“, и на практика е същото.

Сертифицираните сгради в България не са много – базата данни на IPH включва 11 обектa, като първата е еднофамилна къща, построена през 2009 г. във Варна. Разбира се, построени са много повече пасивни къщи, но те не са сертифицирани.

Сертификационният процес не е скъп – около €2000 – €3000, но хората, които строят за собствени цели, за да живеят в тези сгради, си спестяват този разход, казва Драгомир Цанев.

В резултат от сертифицирането получаваш сградата, каквато трябва да бъде, а не с компромиси. Ако сградата се прави с търговска цел, имаш допълнителен сертификат, който би следвало да ѝ вдигне пазарната цена, обяснява експертът.

Сертифицирането осигурява качествен контрол от страна на независим експерт на всички етапи. Като се започне от проекта, следва контрол върху процеса на строителството и качеството на материалите. Проверяват се сертификатите на всички материали и ако има съмнение, оценката се намалява.


Детска градина „Слънце“ е първата и единствена сертифицирана обществена пасивна сграда в България

Известно е, че в строителството злоупотребите са огромни – например плътността на използваните за изолация EPS плоскости трябва да бъде 22 – 25 кг на куб. метър, а на места се продават и под 15. „Дори се случва, когато идват кубове на обекта, отвън да са с висока плътност, а отвътре – с по-ниска“, дава пример Драгомир Цанев.

ОСНОВА ЗА БЪДЕЩЕТО. В България първата, а и единствена сертифицирана пасивна обществена сграда е детска градина „Слънце“ в Габрово, която получи сертификат от PHI през 2015 г. В проекта участва и „ЕнЕфект“. „Не сме чули никакво оплакване за функционирането на тази сграда, напротив – хората се борят децата им да са там“, дава пример Драгомир Цанев.

Изпълнителният директор на „ЕнЕфект“ казва, че концепцията за пасивната сграда е заложена още в първата директива за енергийните характеристики на сградите от 2002 г., като следващите варианти на директивата, последният на която е от 2024 г., добавят допълнителни изисквания. Но принципът остава същият – смисълът на нулевоемисионната сграда е тя да има нужда от минимално количество енергия, за да осигури нормативен комфорт, като тази енергия се доставя от възобновяеми енергийни източници на място в сградата или в близост до нея. Новото в последната версия на директивата е, че емисиите от използването на сградата и от строителните материали, както и в процеса на строителството трябва да бъдат минимални и да се компенсират от произведената възобновяема енергия.

Концепцията и принципите на пасивната сграда са и в основата на всички стандарти за сертифициране на т.нар. зелени сгради – LEED, BREAM, HQE. Колкото по-оптимална енергийна ефективност е постигнала сградата, толкова по-лесно, евтино и икономически разумно става постигането на допълнителните показатели за нейната екологична устойчивост, които са целта на тези други по-разпространени и по-популярни стандарти. 

--------------------------------------------
Можете да купите списанието в павилионите на Inmedio, Relay, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.