Нещо различно се случва

Текстът е публикуван в бр. 1 (41) на сп. Business Global - специално издание, озаглавено "HR FACTOR: Хората, които правят разликата".

Автор: Гергана Иванова

Петата индустриална революция ще бъде повече обърната към хората. Звучи парадоксално, защото на първо място тя се характеризира с все по-мащабното навлизане на изкуствения интелект в живота и безпрецедентна дигитализация на всичко, което правим. Как така човекът застава в нейния център? Как това ще се отрази на екипната работа и до каква степен машините ще заместят хората? Все въпроси, които се трупат на вратата на съвременния бизнес и лека-полека разместват пластовете. 

Като се замислим, в България работната среда претърпя значителни промени през изминалите 30 години. От „работен колектив“ успяхме да израснем до модерната „екипна работа“, а напоследък все по-често младите използват думата „отбор“. Чуваме ги да казват „Преместих се в нов отбор“, „Отборът ни спечели нов клиент“… – обясняваме си го с директния превод, привнесен от българи, работили в чужбина, но дали пък не означава нещо повече? Дали всички тези термини не отразяват промените във времето и самата динамика на работните групи, наложена от времето, в което работим. Дали „отбор“ не означава нещо по-различно от „eкип“? Замислих се, когато ги слушах да разказват разпалено за работата си в тези отбори, и първоначално ми идеше да ги поправя. „Отбор“ звучи някак несериозно, но думата има много силен заряд. Отборът като спортен термин носи в себе си повече страст, повече усещане за принадлежност и повече динамика. Дали пък това не са новите характеристики на екипите, които така усилено се опитваме да създадем и задържим в днешно време.

Според изследване на Deloitte* над 30% от работата се пада на екипната дейност, тоест огромна част от живота ни зависи от успешната и гладка работа на тези работни единици. Именно заради това цялата енергия на хората от „Човешки ресурси“ е насочена към създаването на работещи и силни екипи. Колко лесно е това с предизвикателствата на новото време? Къде е ролята на технологиите в тази еволюция? Младите ни колеги водят ли се от същите принципи за екипна работа, от които се водим ние?

VUCA times. Назоваваме света, в който живеем VUCA времена (Volatility, Uncertainty, Complexity and Ambiguity)**. В него нищо не е предвидимо или сигурно. Всичко е комплексно и нееднозначно. Свидетели сме на появата на редица нови професии, други виждаме да изчезват, затрудняваме се да предадем знанията си на новото поколение работна сила, но пък установяваме, че те са много по-напред от нас в технологично отношение. Борим се с претоварването и стреса, но от друга страна, трудно приемаме новите правила за баланс между работа и личен живот, които по-младите ни колеги изискват от работодателите. Огромните геополитически трансформации също ни предизвикват да променяме начина, по който функционираме. Честото преместване на центровете на управление и търсене на нови пазари налага нов модел на сформиране на екипите. Бурното развитие на технологиите, ускорено от пандемията на COVID-19, даде допълнително тласък на промените. Успоредно с кризата в откриване и задържане на талантите светът се изправи пред сериозната нужда да преосмисли и промени традиционната работа в екип. Тази трансформация започна неотдавна, когато големите международни компании преструктурираха работата си и започнаха да създават смесени екипи, всеки от които се ръководи от различен лидер, позициониран в различна точка на света. Екипите се свързваха виртуално, често дори, без да са се виждали на живо. В работата навлязоха масово средствата за отдалечено общуване. Платформите за менажиране на проекти, въведени най-напред в софтуерната индустрия, започнаха да се използват масово в различни други бизнеси.

Отдалечената работа, в началото привилегия за някои професии, лека-полека започна да става изискване от страна на работещите. Пандемията ускори тези процеси, като направи немислимото реалност. Вече не е необходимо да си в централата на някоя компания, за да ръководиш международен екип. Хората имат възможност за много по-бързо кариерно израстване, независещо от мястото, на което работят. Имат много повече свобода и гъвкавост по отношение на работното си време благодарение на софтуерните решения за менажиране на проекти и платформите за онлайн срещи. Работните чатове избуяха като гъби и дори заместиха разговорите. Тяхното удобство бе в това, че целият екип може да е заедно, всеки да си напише мнението и другите да го видят и отговорят в удобно за тях време. Компаниите започнаха да спестяват сериозно от офис пространства и пътни разходи. Технологиите освободиха огромен ресурс и място за работа. Обучението на екипите също премина в онлайн среда. Опитахме се дори да празнуваме виртуално. В първите месеци от пандемията екипите, добре сработени в жива среда и мобилизирани от надвисналата заплаха, заработиха на пълни обороти онлайн. Еуфорията по отдалечения офис продължи доста дълго, а ентусиазмът по дигитализирането на работната среда се подсили още повече с нашествието на изкуствения интелект в ежедневието ни. Компаниите започнаха да приемат Chat GPT като новия стажант в компанията. Изглеждаше, сякаш петата индустриална революция се е случила и от тук насетне, с помощта на технологиите, ще имаме едни изключително силни и ефективни екипи.

Предозиране. Обратно на очакванията, проучванията от последната година започнаха да показват спад в ефективността на работата в тази нова дигитална среда. Силно пострадала се оказа фирмената култура. Представата на един служител за неговото работно място е свързана основно с четири неща – естеството на работа, да вижда смисъла на това, което прави, екипа, с който работи, и мястото, на което прекарва деня си. При продължителна отдалечена работа възприятието на последните две доста страда. Колегите ти са снимка и глас на компютъра, а офисът и домът ти се сливат. Най-големи затруднения, и то най-рано изпитаха творческите екипи. Брейнсторминг по zoom? Възможен е. Но само толкова. Липсват живите реакции и вдъхновението. Технологиите не могат да изместят живата среща и контакта. Дистанционните презентации също не успяха да изместят живото представяне. Въпреки съвършените нови виртуални стаи за презентиране разликата е като между YouTube видеа и театър.

Предизвикателство се оказа да се поддържа усещането за принадлежност към мисията на компанията. Много от хората, сменили работното си място по време на локдауните, трудно можеха да направят разликата между предишния и новия си работодател и по-лошото е, че това престана да има значение.

Работните срещи станаха досадни, скучни двучасови „присъствия“ на екран, докато се прави друго. Ето защо завръщането към работата в офис се случи много по-масово и по-бързо от очакванията. И работодатели, и служителите установиха, че не е възможно да са ефективни задълго, ако са далеч от екипите си. Бързо охладня и огромният ентусиазъм по въвеждането на изкуствения интелект като заместител на хората в екипите. Оказа се, че генеративните програми могат да заместят доста рутинни дейности, но само ако знаем как да ги управляваме, как да откриваме слабостите им и да навигираме уменията им. Към изкуствения интелект се насочи най-базовата, скучна дейност, за която преди използвахме стажантите. С това пък изникна нов въпрос – на какво ще се обучават стажантите и новаците в компаниите, ако вече няма нужда от изграждане на бази данни, първични проучвания и доклади? 

И все пак някои неща се промениха безвъзвратно в екипната работа благодарение на технологиите. Дистанционните екипи – гъвкавостта на работно място и време е нещо, с което всеки работодател се съобразява. Това подобри значително качеството на живот на служителите и чувството им за свобода, същевременно ги прави много по-ефективни. 

Международен обмен на кадри. Екипите вече могат да се сформират от хора в различни части на света. Мястото, на което живее даден служител, не е пречка пред неговото кариерно развитие в големи международни компании. За компаниите, от друга страна, гъвкавото работно място снижава разхода за преместване на служители и отваря световния пазар на таланти.

Демократизация на общуването – онлайн срещите дадоха възможност за достъп на екипите до най-високите нива на управление на компаниите. Промени се разбирането за общуване между различните йерархични нива в екипите. Когато си бил в общ чат с шефа, запазваш усещането, че можеш да споделиш с него всичко, и то по всяко време. Макар да намалихме чатовете и онлайн срещите, остава възможността хората с бърза среща или в чат да се уговорят за нещо работно.

Нови възможности за обучение – благодарение на онлайн платформите днес екипите могат много по-лесно и бързо да бъдат обучавани.

Бягство от рутината. Изкуственият интелект освобождава екипите от рутинните дейности и им дава повече време за важните неща. Посредством генеративните програми сега екипите могат да бъдат много по-креативни, по-нестандартни и да правят работата си по-интересна. Комуникация, взаимодействие, доверие и обща цел. Проучванията показват, че няма промяна в характеристиките на ефективните екипи преди и след масовото навлизане на технологиите от последните години

Най-важни остават ефективната комуникация, взаимодействието в името на ясна обща цел и доверие между участниците. Разликата е, че днес, в резултат на промените младите хора очакват всичко да се случва мигновено. Може би точно за това те все по-често говорят за своето работно обкръжение като за „отбор“. 

И така, пред нас стои дилемата – да превърнем ли старите екипи в отбори – гъвкави, динамични и бързи, или да лекуваме старите екипи и да страдаме по отминалите времена. Смятам, че бъдещето принадлежи на „отборите“ или на онези екипи, които знаят с каква цел са се събрали, работят заедно, бързо, динамично, със страст. Дали това означава да бъдем отбор и с новите технологии? Въпросът е риторичен. Технологиите са средството, което ще ни помогне да си осигурим онова темпо и простор за креативност, но е изключителнo важно те да бъдат помощниците в отбора, а не водещите.

Ако изкуственият интелект отлично може да ни замести в рутинната работа, то идеите, креативността и лидерството принадлежат на хората. С други думи, успешният екип ще бъде този, който успява да използва технологиите, като ги подчини на основните си ценности. Успешните лидери ще бъдат тези, които успеят да трансформират своите екипи в отбори на бъдещето, използвайки силата на модерните технологии. 

* Deloitte Global Human Capital Survery 2019 г.

** VUCA – Volatility (Изменчивост), Uncertainty (Несигурност), Complexity (Сложност), Ambiguity (Неяснота) – модерна концепция, описваща непредсказуемия свят, в който живеем.

Гергана Иванова е съосновател на The Smarts Group, eдна от най-големите независими комуникационни групи на пазара, в която влизат РА The Smarts, медийна агенция IQMedia, PR агенция Paragraph 42 и продуцентското студио Shoot. От 1997 г. насам нейната професионална кариера е свързана с управлението на клиенти и стратегическото планиране в комуникациите, най-напред като част от екипа на международна рекламна агенция, а от 2008 г. и като съсобственик на една от изявените творчески агенции на пазара. Успоредно със стратегическото консултиране на клиентите на групата през последните години инициира редица обучителни програми, насочени към развитието на млади кадри за рекламната индустрия, чрез платформата „Практика“, мастъркласове с НБУ. Участва и като обучител в редица програми с маркетингов профил, като програма BASE на Америка за България и Лидерска академия и Академия за равнопоставеност на Съвета на жените в бизнеса в България (СЖББ). Член е на УС на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и на УС на СЖББ.

Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Билла" и др.