Agentic AI действа и изпълнява

Текстът е публикуван в бр. 62 на сп. Business Global.

Автор: Стоян Георгиев

Представете си типичния понеделник на един мениджър. Той разполага със съвременен софтуер, интуитивни табла за управление и безкраен поток от данни. Въпреки целия този технологичен арсенал денят му преминава не в това, което се предполага, че трябва да прави (да взема информирани решения), а изпълнява ролята на дигитален посредник между различните системи. Копира данни от една система в друга, синхронизира графици и лично проверява какво е свършено, и какво – не.

ИМАМЕ (СИСТЕМЕН) ПРОБЛЕМ

Това не е просто личен проблем на претоварения среден мениджър. Това е системен проблем на съвременния бизнес. Сложността на пазарите и скоростта, с която трябва да се вземат решения, надхвърлиха човешкия капацитет за обработка на информация. При това традиционният модел на работа – в който човекът е единственият двигател на всяко действие – вече не може да се развива достатъчно бързо. Добавянето на още хора в такава ситуация не е решение, защото предимно увеличава шума в системата, без да разрешава проблема.

В тази ситуация технологии като RPA (Robotic Process Automation) вече не са достатъчни. Те изпълняват прости правила (ако – тогава) и автоматизират отделни процеси – например да записват пристигналите по e-mail фактури в ERP системата.

С появата си в края на 2022 г. генеративният AI от сорта на ChatGPT донесе автентична революция (за първи път машините разбират какво им казваме в прав текст). Той е нашият умен асистент, старателен, дава идеи, пише текстове, „брейнстормва“ с нас и т.н. При цялата си полезност обаче AI чатботовете чакат нашия „промпт“ за всяка следваща стъпка. И така се превръщат в

още една система, която трябва да бъде управлявана

и синхронизирана с останалите – в примера, с който започнахме по-горе.

AGENTIC AI: ОТ ПАСИВЕН АСИСТЕНТ КЪМ АВТОНОМЕН КОЛЕГА

Тук и сега на сцената излиза потенциалният спасител в лицето на т.нар. Agentic AI (агентен изкуствен интелект). За разлика от споменатите дотук, той има т.нар. agency – способността да действа самостоятелно. Ако ChatGPT е мислеща машина, то AI агентът е действаща машина. Ако генеративният AI е старателен стажант, когото трябва да инструктираме на всяка стъпка, то AI агентът е като колега, на който е достатъчно да кажем каква е целта, например: „Организирай логистиката за конференцията и ме уведоми, когато всичко е готово“. От този момент той сам управлява необходимите процеси. Агентът има „ключовете“ от офиса – влиза в системите, планира стъпките, коригира грешките и постига търсения резултат.

Глобалният бизнес е наясно с всичко това. Според актуален доклад на Gartner глобалните разходи за AI ще достигнат 2,52 трилиона долара през 2026 г., което представлява 44% ръст спрямо предходната година. От своя страна McKinsey отчита, че 88% от компаниите вече използват AI в поне една функция, но повечето са все още в експериментална фаза. В същото време 62% от респондентите съобщават, че техните организации експериментират с AI агенти, а 23% са в процес на мащабирането им в поне една бизнес функция.

ПРОМЯНА В БИЗНЕС ЛОГИКАТА

Навлизането на агентите променя архитектурата на това как се създава стойност. Ако досега мениджмънтът се занимаваше с контрол на изпълнението („Направи ли таблицата?“), в ерата на Agentic AI,

фокусът вече е върху управление на резултатите

(„Постигнахме ли желания резултат?“). Големите HR платформи като Workday вече интегрират такива „оркестратори“. Например вместо HR специалистът да следи дали новият служител е получил лаптоп и достъп до системата, AI агентът автономно засича новия договор, поръчва техниката от ИТ отдела, насрочва въвеждащи срещи и генерира логин – като отнася въпроса към човек само ако възникне някакво изключение.

Като цяло циклите на вземане на решения се скъсяват драстично. Ако един AI агент може да анализира пазара и да предложи три стратегии за 5 минути, очевидно няма смисъл хората да се занимават със събиране на данни. И тук изниква големият въпрос: Ако AI действа и изпълнява, какво остава за човека? В споменатия пример неговата роля е да избере стратегия, поемайки съответния риск.

ЧОВЕШКОТО ПРЕДИМСТВО: НОВИТЕ РОЛИ В ЕРАТА НА АГЕНТНИЯ AI

В новата ера на агентния AI човекът се издига на по-високо ниво в йерархията на създаване на стойност. Спираме да бъдем „оператори на машини“ и вместо това поемаме няколко нови, фундаментални роли:

1. Архитектура на системи. Вместо да изпълнява един процес, човекът ще го проектира. Стойността на един професионалист вече ще се измерва с умението му да създава рамки, правила и ограничения, в които да действат агентите. Вие решавате кои задачи са за AI, какви ресурси са му нужни и – изключително важно –

какви са критериите за успех

Т.е. AI агентите ще заведат хората от ерата на правене и изпълнение към ерата на проектиране и дизайн.

2. Поставяне на цели. Агентът може да намери най-ефективния път до целта, но не може да избере целта. Само човекът разбира стратегическия контекст – отговора на „защо правим това?“ Приоритетите, компромисите и визията за бъдещето остават изцяло човешка територия. AI е двигателят, но посоката се задава от човека.

3. Отговорност. Добрата стара дума „отговорност“ описва вероятно най-критичната сред новите роли на човека в бизнеса. Агентът може да действа, но не може да носи отговорност – правна, етична или управленска. В бизнеса и обществото субектът на отговорност винаги е човек. Когато система като Eightfold AI препоръча кандидат за работа или Salesforce Agentforce предложи отстъпка на клиент, подписът (метафорично и буквално) е човешки. Ние, хората, носим отговорност пред закона и обществото.

4. Етичен коректив. Светът не е черно-бял, хората сме сложни същества, а алгоритмите, да речем, доста се затрудняват със сивите зони. Човекът е този, който разбира нюансите, човешкия контекст, офисната политика, културните особености и скритите емоционални драми. Нашата роля е да се намесим, когато предложеното от агента логически правилно бизнес решение е неморално или културно неприемливо. Наша роля е да се намесим и когато AI агентите „халюцинират“, т.е. правят грешни стъпки с огромна увереност.

ОНЗИ ВЪПРОС

Да се спрем и на деликатния въпрос: ще измести ли AI хората от работните им места. Ето някои ориентири: според проучване на McKinsey от 2025 г. 32% от респондентите очакват намаляване на работната сила поради AI, докато 13% предвиждат увеличение, подчертавайки прехода от изпълнителски към стратегически роли. Gartner от своя страна прогнозира, че до 2026 г. 40% от enterprise приложенията ще интегрират AI агенти, което ще измести фокуса от ежедневни задачи към дизайн и надзор. Това потвърждава, че човешката роля ще се издигне, но изисква преквалификация. Т.е. въпросът не е дали AI ще ни замени в работата ни, а

дали сме готови

да бъдем архитекти вместо изпълнители. Ролята на системен архитект на бизнес процеси изисква определени качества. Въпросният човек трябва да познава всички релевантни процеси и системи, и да има необходимия опит и цялостен поглед. Иначе казано, той трябва да е достатъчно квалифициран, за да свърши работата и без AI, агентен или не.

ЗАКОНОДАТЕЛСТВО: ГЛОБАЛНИЯТ ПРЕЦЕДЕНТ

Новата архитектура на ролите изисква промени, които излизат далеч извън стените на офиса, а Европа вече задава глобалния тон за това как ще изглежда бъдещето.

Исторически момент бе влизането в сила на приетия през 2024 г. Европейския закон за изкуствения интелект (EU AI Act) или Регламент (ЕС) 2024/1689. Това е първото в света всеобхватно законодателство от този тип, което превръща добрите пожелания в правни норми.

За бизнеса и HR сектора изискванията в закона са кристално ясни. Регламентът класифицира системите, използвани за подбор на персонал, оценка на представянето и разпределение на задачи, като „високорискови“. Това налага три задължителни изисквания към компаниите:

P Човешки надзор: Забранява се пълната автономност при вземането на решения, касаещи човешки съдби. Човекът трябва да има последната дума.

P Прозрачност: Служителите и кандидатите за работа трябва да бъдат информирани, когато взаимодействат с ИИ.

P Обосновка: Компанията трябва да може да обясни логиката зад всяко решение на агента. Т.е. „алгоритъмът така реши“ не е правилният отговор.

ОБРАЗОВАНИЕ: ОТ KNOW-HOW КЪМ KNOW-WHY

Навлизането на агентния ИИ вероятно ще промени и някои фундаментални обществени сектори. Ще го кажем директно – образователната система, създадена да произвежда изпълнители, трябва спешно да се реформира, ако не искаме да поставим бъдещите поколения в неблагоприятна позиция. Бъдещето не изисква хора, които помнят факти и изпълняват задачи, а

хора със системно и критично мислене

Умението да задаваш правилните въпроси, да поставяш подходящите цели и да оцениш качеството на отговора, става по-важно от самото познаване на отговора.

HR И ХИБРИДНОТО БЪДЕЩЕ

Тук HR общността има исторически шанс. Тя не просто ще наема хора, а ще проектира взаимодействието между хора и машини. HR специалистите ще бъдат тези, които ще дефинират новите длъжностни характеристики, ще създават модели за оценка на хибридни екипи (съставени от хора и ботове) и ще помагат на лидерите да преодолеят психологическата бариера да делегират задачи на алгоритми.

Агентният AI не ни пита дали сме готови. Той е тук и вече променя правилата на играта. Но вместо да гледаме на това със страх, трябва да видим възможността. Технологията ни освобождава от „робството“ на оперативната ефективност и ни дава шанс да се фокусираме върху това, което умеем най-добре: да творим, да създаваме смисъл, да носим отговорност и да проектираме бъдещето.