Пътят на сърцето

Текстът е публикуван в бр. 1 (41) на сп. Business Global - специално издание, озаглавено "HR FACTOR: Хората, които правят разликата". Вижте тук какво още може да прочетете в него.

Кои са важните хора в живота и в работата ни? Хората, на които се доверяваме и на които разчитаме? Хората, които правят разликата към по-добро? Събираме гледните точки на двама професионалисти – един психотерапевт и творец и един инженер и успешен мениджър. Натовареният им професионален график не позволи да ги съберем на едно място по едно и също време, но паралелните им отговори показват неподозирани на пръв поглед, а всъщност напълно логични съвпадения. Двама успешни хора, всеки в областта си, които вървят по своя път в синхрон със сърцето и с разума.  

Важните хора в живота ни и в работата ни – по какво си приличат и по какво се различават?

Мадлен Алгафари: За доста хора, уви, интимните и служебните отношения са коренно различни. В корпоративния свят има специфично протоколно общуване. Невинаги има дълбока честност. Там хората общуват през статуси, чрез стратегии и тактики. За съкровените отношения е точно обратното. Или поне би трябвало, ако наистина са интимни отношения. Там пълното доверие, пълната прозрачност са естествени. 

Но важните хора са важни, независимо дали в личния, или в професионалния живот, защото сме зависими от тях. Като казвам зависими, нямам предвид несвободни. Зависимостта е естествена при хората. Ние сме социални същества. Задоволяването на потребностите ни зависи винаги от някого. Да сме зависими, е човешко. В единството сме силни. Дори на Парламента ни го пише. Човек сам не може да построи нито мост, нито църква, камо ли ракета. Тези хора, които с най-голяма вероятност биха могли да удовлетворят потребностите ни, са важните хора. Но в екипа има индивидуални потребности и общностни потребности – важно е да не се подценят нито едните, нито другите. Моделите на общуване, за да достигнем до удовлетворяването на потребностите, обаче невинаги са едни и същи у дома и на работа. В личния живот би трябвало да сме максимално поведенчески гъвкави – подчинителен модел/приемане, съблазнителен модел/привличане, агресивен модел/самоотстояване. В работен план спонтанността и автентичността често липсват. Агресията към по-висшестоящ в йерархията не може да бъде изразена във всяка ситуация.

Но важните хора са тези, които ни развиват, които ни провокират по всякакви начини да се разширяваме, да бъдем по-добри.

Илия Гърков: В живота и в работата с важните хора успяваме да създадем дълбока връзка, която подхранва и укрепва най-доброто в нас, закалява вътрешната ни сила и разгръща потенциала ни. Това са хората, които ни вдъхновяват, с които се чувстваме добре, стабилни и сигурни. Тези, от които учим нещо ново всеки ден, които ни предизвикват и помагат да се справяме с предизвикателствата. Важните хора в живота ни са тези, с които дори и да не прекарваме най-много време, са свързани с нас дълбоко. Сред тях мога да посоча съпругата, семейството и колегите, приятелите, с които споделяме интереси и виждания. 

Основната разлика е времето, което споделяме, интензивността и дълбочината на взаимоотношенията,  осъзнатостта ни спрямо тях.  

Има ли общи качества, по които съзнателно или подсъзнателно определяте най-важните за Вас хора в живота и в работата?

И. Г.: Всички те са хора, на които имам доверие, с искреност ще дадат мнение и съвет, дори и да не е приятно, честни хора. Но и такива, които ме предизвикват, за да давам най-доброто от себе си, карат ме да си задавам трудни въпроси по конструктивен начин. 

Семейството ми ме подкрепя и вярва в мен. В работата екипът ме вдъхновява и мотивира, за да постигаме заедно успехи. Благодарение на личното ми търсене и стремеж за развитие и благодарение на хората около мен, с които се срещам, с които работя, аз съм се превърнал в човека, който виждате днес. 

М. А.: Лично за мен е важно да усещам, че са добри хора, на първо място. Важно е да са интелигентни, да са търсещи, да разширяват полето на своята осъзнатост, да са артистични и да им пука за общността. Да са пораснали, но без да са убили вътрешното си дете. 

На съзнателно ниво, когато харесваме у някого нещо, означава, че харесваме и у себе си същото. Когато не харесваме у другия нещо, означава, че не го харесваме и у себе си. А когато много ни дразни у другия нещо, означава, че имаме много от същото, но е изтласкано, потиснато, тоест не си даваме сметка, че имаме същия този аспект. Приликите ни привличат в приятелските отношения, но и противоположностите се привличат, особено в партньорските отношения. Така двойката има шанс да бъде много по-широкоспектърна в реакциите си като отделен организъм. Всеки от партньорите има шанс да бъде допълнен, да си „вземе назаем“ от партньора това, което на всеки поотделно му липсва. Така всеки се разширява, интегрира и сенчестите си аспекти, така расте.

Доколко важните хора в работата са важни и за живота Ви?

М. А.: Много. Моите колеги са ми и приятели. С тях мога да споделям, да се доверявам. Вероятно естеството на професията ми го позволява. Давам си сметка, че в други професии това не е така. Разбира се, това е и мой личен избор. Аз съм открит човек. Смятам, че бронята пази и от удари, и от прегръдки. Колегите ми са много, много важни в живота ми!

И. Г.: Според мен те се припокриват! Работата в минната индустрия е много специфична. Хората, с които работя всеки ден, са тези, на които мога да разчитам. Нашата общност е силно сплотена, хората се подкрепят и уважават. Доверявам се на колегите си, доверявам се на екипа. Силата на колегиалността и културата за взаимопомощ, в която пазиш колегата си като брат, се пренася и в живота ми.   

Същевременно възможността ми да пътувам, да се срещам с различни хора и да живея и работя в различни културни среди обогатява опита, развива усещането на различността. В много случаи важните за мен хора са на разстояние и часова разлика, което предизвиква друг тип усещания. Кратки срещи с различни хора (еднократни срещи, срещи и разговори с непознати хора, случайни срещи), но запомнящи се хора обогатяват, развиват и разширяват мирогледа.

Кои са спойките на един успешен екип – професионализъм, доверие, приятелство… Каква е Вашата формула за успешен екип?

М. А.: Честност на първо място. Добронамереност, диалогичност, умение за поведенческа гъвкавост – да можеш да се отстоиш, но и да можеш да отстъпиш. Мисълта за Цялото. Порасналост. Добра самооценка за всеки и разпределение на специфичните умения.

И. Г.: Основната спойка както за всяка една човешка дейност е доверието!

Формула за успешен екип са ефективно лидерство, споделени ценности, професионализъм и мотивация. Спойката е доверието и ангажираността, средата, в която можеш да споделиш, да поемеш риск, да подадеш и приемеш обратна връзка. Именно в доверието се крие тайната на ефективния екип и тайната на успеха на нашия екип.

Как поддържате баланса между професионалните отношения и приятелството в работата – за да си помагат, а не да си пречат?

М. А.: Аз съм предразполагащ човек. Държа се приятелски. Когато е необходимо да изисквам или да проявя критичност, също търся добронамереното отношение с уважение. В една йерархична среда на много етажи истински приятелски отношения не са възможни. Във философията на нашия терапевтичен подход се съдържат правила като: прозрачност, съответност, отговорност, дискретност, естественост. Те правят отношенията леки и продуктивни. В момента съм в личен етап, в който, без да пренебрегвам работата, се стремя да дам повече пространство на приятелството.

И. Г.: В професионалните и в приятелските си взаимоотношения прилагам няколко прости правила. Разделям служебните и личните взаимоотношения, което не е лесно и просто. Не правя компромиси и се стремя да изисквам от себе си повече, отколкото от другите. Моите дългогодишни приятелства, независещи от професионалната ми кариера и служебна позиция, показват, че успявам да поддържам добре този баланс. На първо място обаче поставям човечността и уважението един към друг. 

Кои са най-важните хора за един екип? И те константа ли са?

И. Г.: Всички хора са еднакво важни за ефективността на един екип. Вижте пръстите на едната си ръка – всички са различни, имат различни функции (роли), но еднакво важни и не можем да се лишим от нито един от тях. В различни ситуации най-важен може да се окаже всеки със своите качества. Ключово е доверието и осъзнатото поемане на отговорност. 

М. А.: Всички са важни. И човешките взаимоотношения са динамични – хората могат да сменят места и роли. В природата също има нужда от лидери, от изпълнители, от стратези, от преден „фронт“ и заден „фронт“. В тялото ни има 50 трилиона клетки. Те всички функционират в пълно единство. Нито една не е по-важна от другите. Ако една има проблем – всички имат, защото са свързани в един организъм. Ако една реши да вреди на другите, ще навреди и на себе си именно защото са част от този един и същ организъм. Имаме прекрасен пример – собственото си тяло. 

Но в човешкия свят има нещо, което се нарича властова невроза. Това е диагнозата на планетата в момента. В животинската йерархия също има власт. Нарича се принцип на властта – лъвът се наяжда и вика малките и женските да ядат, защото се е заситил. Но лъвът няма развита мозъчна кора, която да осъзнава, че има „утре“. Човекът има идея за бъдещето. При принципа на властта временната власт е средство за постигане на временната цел – кокала. При човека принципът на властта се превръща във властова невроза, защото човекът има идея за утрешния ден. Тогава вечният кокал става средство за целта – вечна власт. Властта се превръща в цел. Кокалът – постоянно необходимо средство. Това променя отношенията в йерархичната стълбица. Така в големи корпоративни структури изчезва възможността за човешки отношения освен на нивото на равнопоставените. 

В момента много компании се стремят да работят върху човечността в отношенията, правят се много тиймбилдинги, интерактивни обучения, защото там, където другият срещу теб не е статус или титла, а човек с име, лична история и емоции, мотивацията расте, чувството за принадлежност расте, а така и общият организъм е по-здрав – както това важи за единството на 50-те трилиона клетки в тялото ни.

Каква е отговорността на един ръководител към най-важните хора в работата? Как я изразява?

И. Г.: През целия си професионален път никога не съм делял хората на „важни“, „по-важни“ и „най-важни“. Всички, абсолютно всички са НАЙ-ВАЖНИ за успеха на един екип, на една организация, на едно общество! Това за мен е основна отговорност на ръководителя, на лидера – всеки един човек да се почувства и поеме отговорност като „най-важен“.

Ако ползваме аналогията с голям кораб, ръководителят е капитан. Неговата отговорност е да определи и следва посоката, да разчита правилно обстановката и да води безопасно кораба към крайната цел, т.е. да ръководи, като осигурява единни стандарти и равнопоставеност чрез зачитане на интересите на всички и създаване на среда, в която всеки се чувства най-важен в работата, така че и след буря да иска да се връща на кораба.

М. А.: Да бъде именно ръководител, но да не го бърка с това да бъде родител. Ръководителят не гледа на подчинените си като на по-малки или непораснали, както родителят гледа на детето си. Имам в книгата си „Мира нямам“ една анкета кой лидер е добър за България. Ще я цитирам тук: Ние, българите, хем имаме нужда от авторитетите, защото сме свикнали да ни водят, а ние да следваме, хем се дразним от тях особено ако подхождат „отвисоко“. Шанс да спечелят по-широка социална подкрепа у нас имат истински земните личности (не популистки настроените!), които притежават и съответните качества, за да бъдат уважавани.

Ще се опитам да направя един приблизителен портрет на идеалния водач, без да претендирам за изчерпателност. (Изброените качества съм обобщила след провеждани групови тренинги във фирмени колективи):

1. Безупречен в професионалната си компетентност, но умеещ да признава грешките си.
2. Човек, а не роля. Позволяващ да го познават като личност, а не само като служебни функции.
3. Проявяващ интерес към човека, а не към статуса, когато влиза във взаимоотношения с подчинените си.
4. Изискващ, но и умеещ да поощрява.
5. Представителен, а не с вид на отрепка.
6. Последователен в подхода си, тъй като непостоянното поведение поражда недоверие, но и допускащ промяна при нужда.
7. Умеещ да казва и „не“, и „извинявай“.
8. Да е наясно и с особеностите на мисленето на противоположния пол.
9. Активен и рискуващ отговорно.
10. Готов да дава личен пример.
11. Търсещ обратна връзка от подчинените си, без страх да чуе истината за себе си.
12. С реална самооценка, нито напомпана, нито смачкана.
13. Открит и честен.
14. Чувствителен към потребностите на другите и толерантен към индивидуалността и гледната точка на другия.
15. Умеещ да губи, без да приписва отговорността винаги на другите.
16. Да познава, доколкото е възможно, отблизо и проблемите на подчинените си, защото в противен случай трудно ще ги управлява. Все едно да те назначат за директор на фабрика, която произвежда нещо, което ти никога не си виждал, не познаваш производствения процес, нито възможностите на работниците.

Или, ако трябва да обобщим: лидерът не трябва ни за миг да забравя, че оставането му на върха на пирамидата зависи от него, но и от всичко под него, както и че пирамида се строи от долу нагоре и покрив без основа не може да има. Този, който го забравя, е авторитарен лидер.

Изборът на хората, на които се доверявате, чиято оценка и отношение са важни за Вас – по-скоро рационален или по-скоро емоционален акт е? Доколко се доверявате на интуицията в този избор? Има ли разлика, когато е свързано с работата и когато е свързано с личния живот (приятелите)?

М. А.: Слушам и ума, и сърцето. Но аз съм терапевт. Това означава, че понякога знам за другия неща, които той още не знае за себе си. Тази професия развива много умения за усет на другите. Освен това и знанията, които дава, позволяват да се прецени какъв е характерът на човека отсреща, следователно кои са силните му и кои слабите страни. Тази грамотност, уви, липсва при много хора, ако не са ходили на терапия никога. Никой не преподава тези знания в училище. Именно затова терапевтичният процес дава изключително много умения за успешно общуване независимо дали в работен, или в личен план, защото терапията възстановява блокираните от възпитателните модели и еволютивни травми поведенчески модели. Например някой не може да отстъпва, друг не може да настъпва и т.н. Терапевтичният процес прави човека цял, всякакъв, а това означава и много по-успешен, адаптивен, оправен. Здравият и осъзнат човек не дели ума от сърцето си.

И. Г.: Това е въпрос, за който могат да се напишат научни трактати, многотомни трудове. Сложен и комплексен акт е, отговорът не може да бъде едностранчив. От една страна, като инженер се облягам на рационалното, но от друга, като човек се облягам и на интуицията. 

Според мен личният и професионалният живот са двете страни на един и същи медал. В края на краищата става дума за един и същи човек, но в различни роли. Вярвам, че рационалността и интуицията са вградени механизми за безопасност, които ни помагат да разберем връзките и контекста на света около нас. 

Каква е ролята на сърцето в дълготрайните професионални партньорства?

И. Г.: Човек влага всичко от себе си, когато обича това, което прави. Добрите партньорски взаимоотношения се градят с години. Те се уповават на доверие, което се печели с поставянето на ясни цели, следване и демонстриране на еднакви ценности, ефективна комуникация и сътрудничество. Работата в партньорство създава чувство за общност, което води до доверие и подобряване на ефективността и качеството на работата. 

След като влагаме старание и ангажираност в работата, влагаме любов и грижа. Сърцето ни се води и храни от нашата удовлетвореност. И неслучайно както в личен, така и в професионален план е признанието, че си „човек с голямо сърце“.

М. А.: Аз обичам близките си, обичам колегите си, обичам студентите си, клиентите си, хората. Не съществуват отношения без сърце. Там, където има само хладен разум и преценка на ума без участието на сърцето, това не са отношения или поне не са здрави отношения, човешки отношения. 

„Отнасям се“ означава преживявам. Ако ползвам ума само, означава „преценявам“ само. Докато не започнем да живеем през сърцето, ще продължаваме да се самоубиваме като вид. Спешно се нуждаем да чуем сърцето си, за да не се самоунищожим. Ще препоръчам тук филма „Люси“ – чудесна илюстрация на това, което ни очаква, ако спешно не започнем да слушаме сърцето си. Защото днес „хуманизъм“ вече не е синоним на човечност, а на властова невроза. Тя е най-смъртоносната диагноза. И вече виждаме симптомите ѝ. 

Но за да завърша позитивно – виждаме и лавинообразното нарастване на броя на хората, които търсят осъзнатост и спасителен живот през сърцето – синоним на свързване, а не през ума, който е синоним на Его. Спасението дебне отвсякъде, но най-вече е в сърцето ни! 

Мадлен Алгафари
е психотелесен терапевт и писател
Завършила е психология в СУ „Св. Климент Охридски“, както и режисура за драматичен и куклен театър. Автор е на 13 книги. Преподавател по психоантропология и неорайхианска аналитична психотелесна терапия. Водещ на терапевтични психотелесни уъркшопи, както и уъркшопи по театротерапия. Член е на УС на Института по неорайхианска аналитична психотерапия, член на българското Неорайхианско психотерапевтично дружество, член на Българската асоциация по психотерапия, член на Европейската асоциация по психотелесна терапия, главен редактор на световното списание по психотелесна терапия IBPJ (2018 – 2022), председател на 18-ия световен конгрес по психотелесна терапия – София‘2023.  

Проф. д-р инж. Илия Гърков
е изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс“ 
и изпълнителен директор за България. В над 30-годишната си кариера в добивната индустрия има значителен международен опит, придобит в Австралия, Армения и Канада. През годините заема все по-отговорни лидерски позиции. От средата на февруари 2024 г. поема настоящата позиция в компанията.
Илия Гърков има огромен принос за трансформацията на рудник „Челопеч“ в безопасно предприятие от световна класа и за въвеждането на редица иновативни процеси и добри практики в добивните дейности. Неговият подход за диалог и изграждане на доверие със заинтересованите страни направи възможно разработването на първия рудник за последните 40 години в България – „Ада тепе“ в Крумовград.

---

Можете да закупите списанието в павилионите на Inmedio, големите вериги бензиностанции, търговските вериги "Фантастико", "Кауфланд", "Била" и др.