Текстът е публикуван в бр. 7 (35) на сп. Business Global. Дойдохме да кажем на супербогатите, че партито свърши. Така десетки активисти прекъснаха най-голямото изложение за частни самолети EBACE в Женева на 23 май. Това беше ключов момент за разрастващото се движение срещу частните самолети, което най-често се свързва със Stay Grounded (останете на земята, от англ.) – глобална мрежа от над 200 организации, които се стремят да намалят въздушния трафик. То получава медийно внимание, но все още не може да се похвали с ключови победи, въпреки че има на своя страна влиятелни политици и държави.
Също на 23 май 2023 г. активисти за климата се насочиха към летище за частни самолети в Ибиса. Само няколко дни преди това филмовият фестивал в Кан беше прекъснат от активисти на Extinction Rebellion France и ANV-COP21, които попречиха на частен самолет да излети с помощта на дистанционно управлявани автомобили, носещи димки. На 14 февруари повече от 20 едновременни акции по целия свят от коалицията „Да ги накараме да платят“ бяха насочени към летищата за частни самолети с искания за забрана на частните полети, данък за често летящите пътници и принуждаване на замърсителите да платят за огромния дълг към климата.
През януари активисти нарушиха спокойствието на Световния икономически форум в Давос, като блокираха летище за частни самолети. През ноември 2022 година в 13 държави се проведоха едновременно акции „Да ги накараме да платят“. А през октомври масова акция на летище Схипхол в Амстердам доведе до неотдавнашното съобщение на летищните власти, че скоро ще забранят частните самолети на това летище.
Тази нарастваща коалиция има подкрепата не само на отделни политици, но и на цели държави. Три от тях – Австрия, Франция и Нидерландия, призоваха ЕС да затегне правилата си за бизнес авиацията на среща на министрите на транспорта на блока на 1 юни т.г. Но комисарят по транспорта Адина Вайне заяви, че „няма намерение“ да предлага нови мерки, насочени към частните самолети, преди края на мандата на Европейската комисия през 2024 година. Според Магдалена Хойвизер, говорител на Stay Grounded, не е необходимо да се чака решение на европейско ниво – забрани могат да се въведат на ниво държава и дори летище. Както стана ясно, амстердамското летище „Скипол“ планира да спре полетите на частни самолети в определени часове на деня, от 2025 г. нататък, в опит да намали емисиите. Франция, която наскоро забрани вътрешните полети на къси разстояния, също се стреми да ограничи пътуванията с частни самолети, като обмисля тежки данъци и ограничения.
Според проучване на „Грийнпийс“ броят на частните полети в Европа през 2022 г. е 572 806 (над 1,5 пъти повече спрямо 2021 г.), при които са отделени около 3 385 538 тона емисии на CO2 (повече от два пъти в сравнение с 2021). Най-голям дял имат полетите на разстояния между 251 и 500 км – 24%. Категорията между 501 и 750 км е на второ място с 16 % от всички полети, следвана от категорията между 0 и 250 км – 15 %.
Летището с най-много частни полети в Европа е Ница, като в десетката попадат още Париж – Бурже, Лондон – Лутън, Женева, Цюрих, Палма де Майорка и др. Прочуването показва още, че от България са излетели 2164 частни полета, които са генерирали 9895 тона CO2 емисии. Топ дестинацията на българските богаташи е Атина със 183 полета, следвана от Ница – 147, и Белград – 118.
Какъв е проблемътКато цяло емисиите от авиацията се считат за „луксозни“. Летенето е не само най-енергоемкият вид транспорт за човечеството, но и най-неравностойният – по отношение на разходите, ограничителните имиграционни политики и достъпността на възможностите за пътуване със самолет. Самото предприемане на един полет може да доведе до отделяне на толкова CO2, колкото много хора отделят за цяла година. Въпреки че оценките варират, този вид транспорт е достъпен само за малка част от човечеството, като приблизително 80% от световното население никога не е летяло с търговски самолет. Всичко това води до констатацията, че през 2018 г. само 1% от световното население е било отговорно за 50% от световните авиационни емисии. 10 държави са отговорни за около 60% от общите емисии на CO2 от авиацията, а 30 държави – за 86%.
Но защо тогава екоактивистите не са се насочили към целия авиационен сектор? Защото разбират, че авиацията е от основно значение за световната икономика и е немислимо да върнат развитието на човечеството, като поискат забрана на всички самолети. Затова са се насочили към най-несправедливия начин за придвижване – частните полети.
Средностатистически търговски самолет като „Боинг 747“ изразходва 3600 галона гориво на час, докато частен самолет изразходва между 50 и 600 галона гориво на час в зависимост от размера и скоростта на самолета. Номинално е по-малко, но „Боинг 747“ може да побере почти 83 пъти повече пътници от най-малкия частен самолет, така че въздействието върху околната среда на един пътник в частен самолет е значително по-голямо от другите форми на транспорт.
През 2019 г. в света е имало 21 979 активни частни самолета, като 71% от тях бяха базирани в Северна Америка. На Европа се падат още 13%, или 2760, от които 495 са в Германия и 341 в Обединеното кралство. В унисон с икономическото развитие въздушната флотилия на Африка е само около 2% от всички частни самолети.
Емисиите от частните самолети напоследък нарастват по-бързо от тези от редовния въздушен трафик – тенденция, която глобалната пандемия ускори. Това е особено пагубно за климата, тъй като частните самолети замърсяват между 5 и 14 пъти повече на пътник, отколкото редовните полети. Освен това те по-често се използват за полети на къси разстояния, които са крайно ненужни, тъй като съществуват алтернативи с ниски въглеродни емисии.
Бъдещето на авиациятаОчевидно бъдещето на авиацията е свързано с нейната декарбонизация. Но пред тази промяна има значителни пречки. Първата технология, която може да бъде използвана в това отношение, е устойчивото авиационно гориво. То представлява биогориво, което в зависимост от начина на производство може да свали драстично емисиите в сравнение с конвенционалното. При него проблемът е, че е от 2 до 8 пъти по-скъпо от реактивното гориво. Добрата новина е, че няма да има нужда да се прави редизайн на летателните апарати. Но по-скъпото гориво ще трябва да се плати от пътниците, а не е сигурно дали те са склонни да увеличат разходите си за пътуване. Разбира се, съществува вариант за държавни помощи и стимули за компаниите да ползват алтернативни горива, но към момента няма заявки за подобна помощ.
Подобни са пречките и пред следващата горивна алтернатива – e-fuels от т.нар. тип PtL (Power-to-Liquid). Това са течни въглеводородни горива, за чието производство се използват CO2 и електричество от възобновяеми източници.
По-сериозна промяна е свързана със следващата алтернатива за бъдещето на авиацията – водородните самолети. Според доклад на McKinsey за бъдещето на авиацията те могат да навлязат на пазара през 2030 г. При сегашните конструкции на летателните средства водородните самолети биха могли да бъдат с пробег до 2500 км. Една преработка на самолетните корпуси и технологиите за съхранение може да доведе до по-дълъг пробег, без да се намалява броят на наличните места. Ако водородните самолети навлязат на пазара около 2035 г. и постигнат по-голям пробег, до 2050 г. те биха могли да заемат до една трета от пазарния дял.
Ползването само на електрически батерии за задвижване на самолети не е добро решение, но ако се предположи, че се постигне пробив в химическите характеристики на батериите, до средата на века самолетите с електрическа батерия биха могли да покрият регионалните полети на разстояние до около 1000 км.
От всичко казано дотук става ясно, че частните самолети няма да изчезнат. Причината е проста – те са подходящи за всяка от технологиите, които се конкурират за бъдещето на авиацията, тъй като по презумпция елиминират единствения препъникамък пред навлизането им – финансовите разходи. Тъй като парите не са проблем за свръхбогатите, то те ще могат първи да си позволят и най-зелените технологии, налични към момента.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене! 
.jpg)
