55 г. след паметната фраза Ich bin ein Berliner (Аз съм берлинчанин) на Джон Кенеди Берлин е далеч от представата за някогашния символ на окови и ограничения. През 1963 г. Кенеди пристига в Западен Берлин, за да застане срещу разделението на света, но половин век по-късно германската столица е с дух на свободно общество и среща на културата на гражданите от цялата планета.
В наръчниците за туристи дюнерите се сочат като традиционно ястие за града, а остатъците от Берлинската стена са място за изява на модерния поглед към свободата. Германската конституция гарантира религиозна свобода на всеки човек в страната, а столицата дава възможност на хора с различен поглед към света да се чувстват добре. Само един пример е, че местният гейпарад „Кристофър Стрийт Дей”, провеждащ се ежегодно още от 1979 г., се радва на подкрепата и на обществеността, и на местната власт.
Но все пак Берлин е пропит с тежка история. Трудно е за човек, който днес обикаля Европа само с лична карта и раница, а за да кацне на друг континент, му е нужен само валиден паспорт, да си представи как политиката е градила стени и е разделяла брат от сестра си. Берлин обаче прави всичко възможно, за да запази спомена за времената на Студената война.
На 13 август 1961 г. започва строителството на стената, която да подели Берлин, контролиран от съветските войски, от окупационните зони на западните сили. Със завършването си през 1975 г. 45 000 бетонни блока разделят семейства и приятели. Стената стимулирала въображението на копнеещите за живот на Запад. Опитите за бягство са събрани в музея на Райнер Хилдебранд до някогашния граничен пункт Чекпойнт Чарли. Хилдебранд помагал на стотици източногермански бежанци и е документирал съдбите им. В музея ще научите за масовото бягство по тунел, дълъг 149 м, полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.
Единственият пропускателен пункт между американския и съветския сектор на Берлин днес е туристическа атракция. Срещу 3 евро ще можете да се снимате пред репликата на караулката, оградена с чували от пясък. Войниците с тъмен цвят на кожата ще ви възнаградят с усмивка, докато снимате и надписа You are leaving the american sector (Вие напускате американския сектор). И не се бъркайте, че пунктът е кръстен на някой герой от Студената война. Пропускателните пунктове били обозначени с букви – A, B, а този на „Фридрихщрасе” бил С. ГКПП-то било наричано Чарли (Charlie), защото именно тази дума означава буквата С в международната фонетична азбука. Но има и теория, че Чарли е просто най-популярното американско име с буквата С.
Днес парчета от 155-километровата бетонна змия между Изтока и Запада са запазени на няколко места в Берлин. Можете да ги видите безплатно. Освен бетонните парчета и историческата справка на „Потсдамерплац”, по уличната настилка между бизнес сградите на съвременния град, се вие линията, по която е вървяла стената. Пустееща земя по време на Студената война, днес площадът ври от живот. Той носи името на Потсдам – когато е създаван, именно през него е минавал пътят за града. По времето на кралство Прусия (XVIII – XIX век) тук се издигала Потсдамската порта, част от Берлинската митническа стена.
East Side Gallery пък е открита галерия край река Шпрее, на която 1,3-километрова площ бетонни плоскости от Стената са изрисувани от местни и чужди художници. Още с падането на ограничитението между Източен и Западен Берлин през 1989 г. 118 артисти от 21 страни започнали да рисуват своето виждане за свобода и окови, да разказват личните си съдби. Общо 101 картини показват пътя към свободата.
Руският художник Дмитрий Врубел изобразява на няколко бетонни блока една от най-популярните целувки в политиката – между някогашния генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев и ръководителя на тогавашната ГДР Ерих Хонекер. Много популярен е и графитът на Биргит Киндер „Траби”, на който един от символите на Източна Германия – трабантът, разбива Стената.
Да дойдеш в Берлин и да не преминеш под Бранденбургската врата, би било нелепо. Тя се издига на мястото си още от XVII век, но първоначално в доста скромен вид. Пруският крал Фридрих Вилхелм II възлага строежа на Бранденбургската врата в ранно класицистичен стил в периода 1788 – 1791 г. Потсдамският бакърджия Емануел Юри е майсторът на женската фигура и квадригата и представя богинята на мира Ейрена. Първоначално богинята била без дрехи, но след 1794 г. получава наметало, „защото отдолу изглежда прекалено гола и жестока”. Бранденбургската врата се намира в забранена зона при построяването на Берлинската стена.
В близост до нея е един от най-новите паметници, построен след 17-годишен напрегнат дебат – мемориал в памет на 6-те милиона евреи, убити от нацисткото правителство. Паметникът е море от различни по големина бетонни блокове.
От разходката с лодка по Шпрее или качаване на най-високата сграда в града – 368-метровата телевизионна кула, разположена в близост до някогашния център на Източна Германия „Александерплац”, можете да придобиете най-бърза представа за Берлин.
Почти всички забележителности изискват предварително да запазите час за посещение, така че направете го. С влизането в Райхстага ще можете да надникнете отвисоко в работата на политиците, но е нужно поне седмица по-рано да резервирате входа си. Сторете това и за да се потопите в олимпизма. През 1936 г. Берлин е домакин на Олимпийските игри, а Хитлер прави нов стадион, на който да гледа превъзходството на арийската раса. Но не така мисли Джеси Оуенс. Американецът печели четири златни медала в леката атлетика, за да размаже на пух и прах схващанията на фюрера. По време на Втората световна война „Олимпиащадион“ е преустроен в склад и работилница, задоволяващи нуждите на нацисткия режим. От бомбардировките 77-метровата кула с камбанарията е разрушена. Непоправимо повредената камбана днес е мемориал в памет на всички олимпийци, загинали по време на войната.
В германската столица не може да се скучае – нито през деня, нито през нощта. Културният живот е много натоварен, а фестивалите с различна тематика са с целогодишен календар. Музеите са близо 180 на брой. С огромните му булеварди, зони за пешеходци и велосипедисти, в Берлин няма да усетите, че живеят около 3,5 млн. души и сте в един от най-заселените градове на Европейския съюз. Между разходките не пропускайте да седнете да се насладите и на чаша бира с вурст, обилно полят с кетчуп и горчица.
