Текстът е публикуван в бр. 3 на сп. Business Global.Радина Ралчева е родена в София. Живее в Берлин. Има богата експертиза в областта на мениджмънта и публичните комуникации, активен професионален доброволец, преподавател в областта на PR. В своята 22-годишна професионална биография е работила с различни индустрии и бизнеси, с компании от Fortune 500, международни, национални и местни институции, НПО, политически и други организации. Управлявала е интернационални комуникационни кампании с бюджети, достигащи 5,5 млн. евро, и е печелила търгове с единична стойност от 90 млн. евро. В момента е в EMEA Communications Manager в Corning (компания от Fortune 500), където отговаря за комуникациите за целия регион. Носител е на специална грамота за принос към правозащитността и човешките права „Човек на годината” 2014.Life is a journey, not a destinationAerosmithНе съм почитателка на директните сравнения между държави. По много причини, сред които това, че всяка си има особености, предопределени исторически, културно, политически и т.н. И все пак между държави, споделящи общ хронотоп в контекста на съвременността и нейните политически ареалии, би трябвало да можем да правим приемливи сравнения с цялата условност на личните впечатления, заключения и изводи.
Още по-трудно става, когато е намесен безспорен емоционален компонент – едната държава ти е родина, а в другата живееш. В едната си изкарал 43 години – от момента, в който си поел дъх, а в другата си едва от три. Но светът отдавна вече (поне за голяма част от хората, които го населяват) е достъпен, често гостоприемен и често готов да ни предложи онова, което искаме.
Правя това въведение, защото стоя между Германия и България, между четвъртата икономика в света и най-бедната държата в ЕС, между федерална република с 84 млн. население и парламентарна република със 7 млн., между държава със 108 Нобелови лауреати и държава с един (ако приемем, че Елиас Канети е българският лауреат, заради родното му място Русе), между държавата с една от ключовите военновъздушни бази на НАТО и държава, която няма медицински хеликоптер… Мога да продължа тези паралели. Те ни казват някои неща. Не знам дали ни казват обаче как разликите променят качеството и начина, по който хората усещат живота си в две от държавите на ЕС в XXI век. Германия е една добре смазана машина. Тромавка, не особено гъвкава и от време на време пропуска тактове. Обаче работи – надеждно, на всички нива и с малко усилия.
Не вярвам да се намери някой да твърди, че немците не обичат бюрокрацията. О, те са
майстори бюрократиОбичат и хартията (новите условия попромениха това, но има още много дълъг път). И въпреки това да преминеш през немската администация е лесно и няма нищо общо с това да преминеш през родната. Ще дам пример. Тук всички имаме здравни карти, които са свързани със здравните ни осигуровки. Говоря за физическа, пластмасова карта, като банковите. След като човек си избере коя фирма иска да се грижи за здравните му осигуровки (говоря за т.нар. държавно осигуряване, което също дава възможност за избор на Krankenkasse), получава и съответната карта. Моята я получавах три пъти. Първия ми объркаха малкото име. Уведомих ги. Втория – фамилията. Уведомих ги. Третия всичко беше наред. Всичко ми беше надлежно изпращано по пощата. Не съм виждала жив човек от съответната фирма. Никой не повиши тон, не се изнерви, не ми поиска пари за втора или трета карта, която ми издават.
Много митология има и около темата за студените и неприятно дистанцирани немци. Не мога да се изкажа генерално, но за три години живот тук попаднах на един, повтарям, един кисел немец, който съвсем безпричинно търсеше за какво да се заяде. Останалите хора, с които ме е срещал животът тук, независимо по какъв повод, са били от любезни и добронамерени до сърдечни и гостоприемни. Това е личен опит и не е еднакъв за всички, но моят по никакъв начин не потвърждава този мит. Немците са наистина пунктуални. Влудяващо пунктуални понякога. Но пък това може да ви спаси от големи неприятности. Особено в бизнес контекст.
Ако видят грешка в договор, дори и в тяхна полза, ще я посочат. Ако имате да получавате пратка, примерно, и цената на услугата е 2,90 евро, бизнес партньорът, с когото работите, ще калкулира към общата фактура 2,90, не 3 евро. Шофьорът на такси ще ви даде бележка за 21,60 евро, не за 22 евро, и т.н. Тези дребни разлики, мултиплицирани в хиляди или милиони, правят огромна разлика в сметката накрая. И понеже отворих темата за бизнеса – от самото си идване в страната съм част от мултинационална среда. Първо, като част от агенция, която работи директно по проекти на ЕС, а след това като част от огромна корпорация с бизнес по целия свят. Хората в бизнеса тук обичайно са ведри, добронамерени и готови да търсят обща почва дори по доста спорни теми. Има едно спокойно отношение, лишено от драматизъм, френетичност и паника, в начина, по който управляват проблемите и кризите. Хората се слушат, когато си говорят. Уважават чуждата експертиза, не я оспорват и
не се правят, че разбират от всичкоИ това не зависи от мястото им в йерархията. В моята компания например е напълно обичайна ситуацията, при която при някакъв казус регионален директор приема казаното от специалист и променя първоначалното си решение. Или вицепрезидент се извинява на инженер, че е отговорил със закъснение на мейла му, например. И нищо от това не е поза, просто такава е средата. Хората формират екипи, които не се срещат само в офисите, а напротив – точно както ни е познато и в България, – излизат заедно, имат дългогодишни приятелства, подкрепят се.
Не мога да пропусна пандемията. Хвана целия свят неподготвен. Но някои държави, като Германия, в неподготвеността си много бързичко и стройно се справиха доста прилично. Покрай пандемията кметът на Берлин ми прати писмо. Лично. На мен и на всеки друг официално регистриран берлинчанин. Пазя го някъде. Общо взето в него обясняваше за мерките, които градът взема, за компенсаторните механизми за засегнатите бизнеси и самонаети лица, къде да търсим информация, извиняваше се на гражданите за необходимите ограничения и ни благодареше, че сме съпричастни и че работим заедно за ограничаване на разпространението на вируса. За Меркел знаете – публично достъпни са кратките й обръщения, пълни с уважение, изчистени ключови послания и ясно очертани действия. Знаете и за мултидисциплинарния екип, който съветваше правителството. И за водещата роля на институт Робърт Кох. И за гигантските компенсационни фондове. Но може би не знаете, че за самонаетите лица и малките бизнеси, например, те имаха два компонента – един във формата на заем и един безвъзмезден. И може би не знаете, че доста тромавата, тежка бюрокрация на Германия създаде за нула време електронна система за попълване на заявленията за компенсации. Сумите, заявени във формуляра, бяха изплащани в рамките на между един и три дни. Всеки получаваше, каквото е заявил, без проверки, като държавата каза, че си запазва правото на последващи проверки и какви биха били санкциите за недобронамерените заявители. Почти сигурно е имало злоупотреби и хора, които са решили да се възползват от системата, обаче държавата това в онзи момент не я вълнуваше. Вълнуваше я да отговори адекватно и навреме на кризата и да осигури средства на малките бизнеси и самонаетите лица
бързо, за да оцелеят Ако трябва да обобщя неща, които за мен са важни и правят живота ми тук лесен и приятен, може би бих изредила поне няколко:
Предвидимост. Тук няма неприятни изненади. Транспортът идва по разписание, ако имаш проблем в жилището, казваш на фирмата, от която си го наел, и те изпращат човек, който идва в уговорения ден и час. Научаваш бързо, че ако ти е нужно нещо от администрацията, трябва просто да си запазиш час и да си там навреме. Ако ще има стачка на BVG (транспортната система в Берлин), тя е обявена с часове за начало и край и извинение за причиненото неудобство.
Планиране. То е лесно в такава среда – от отпуската до покупката на кола, апартамент или друго.
Спокойствие. Лично аз не помня вече какво е да си под непрестанен стрес за всичко, за което можеш да се сетиш, както и за това, за което не можеш. Никой не пуска чалга на макс в 3 през нощта, мога да се прибирам сама в който момент на денонощието ми хрумне, без да се притеснявам, не ме притесняват съседи, нахални фирми с непоискани предложения, институции с резки промени в регулациите, никой не бърза и т.н.
Управление. Напълно забравих за съществуването на държавата. Не я усещам, не я виждам, не се налага да я преследвам, за да стават нещата. Тя просто си работи, невидима, но там. Само ако аз пожелая, тогава мога да я видя. Защото трябва да си подновя шофьорската книжка примерно. А знам, че работи, защото всичко функционира по начин, който е удобен и приятен за мен, гражданина.
Общество. Неуморно и вечно активно – тук никой не почива на стари лаври, не очаква, че друг му е длъжен. Хората реагират, изискват, изграждат, обединяват се за каузи, протестират за каквото се сетите, ако не са доволни, настояват. Не са намусени и сърдити. Винаги ще се намери кой да ти помогне с тежък куфар, детска количка или друго.
Социален и културен живот. Берлин е велик град – тук има всичко, което може да ви хрумне. Има и това, което няма да ви хрумне. Изкуство, култура, субкултура, забавления, храна, музеи, музика, улични форми на изкуство, базари, пазари, нощен живот, гурме, паркове, канали, велопътеки, езера, горски пътеки, хипстъри, костюмари, лукс, етнообщности, писатели, бивш Източен и бивш Западен Берлин, Checkpoint Charlie, тротинетки и колела, Тесла и Ферари, паради, протести, пърформънси, детски партита в парка, миниферми с животни в квартала ви, почти готово ново летище (и така вече много години), пейнтбол, зали за скачане с трамплини, фестивали, квартални стадиони в перфектно състояние, Kneipen (кръчми), тийнейджъри на тумби, футболни запалянковци, университети, карнавали, концерти и още, и още.
Бездомните животни. Такива няма. За сметка на това почти всяко домашно куче или коте е осиновено. И можете да видите зайци, лисици, катерици и др. диви животни из целия град.
Достъпност. Градът е уреден така, че всичко да е достъпно и за хора с двигателни затруднения. Освен това с животни човек може да ходи навсякъде. Това включва всякакви кучета, не само водачи. Ако потърсите в нета, ще намерите дори видео как едно дете вози в метрото на Берлин пони. Истинско е.
Свобода. От всички места, които съм посещавала, мисля, че Берлин е градът, в който свободата просто е част от въздуха. Тук например никой не го е грижа как изглеждаш, откъде си, какъв е социалният ти статус. Хората се интересуват от теб – какъв си ти, какво можеш, какво те мотивира. Това важи и в бизнеса. Ако имаш качества и постигаш резултати, вървиш напред и правиш кариера. Толерантността тук не е дума, а начин на живот. И за моите права ще се погрижат, ако се наложи, хора, които изобщо нямат моя проблем. Просто хората знаят кои са важните неща.
Живот на открито. Има забележителни възможности – от всякакви форми на физически активности през пълни паркове, водни занимания, езда. Дори през зимата хората масово са навън. Карат кънки и сърфове по замръзналите езера, даже барбекю на леда си правят. И да не пропусна, че колелата са доста използвано транспортно средство – с тях се возят деца, мебели, домашни любимци. Аз все още не съм достигнала такива висоти, засега мога да возя основно себе си и дребни покупки.
Разбира се, не всичко е идеално. Например качеството на мобилните услуги (телефония и нет) не е добро. И това дразни понякога. Или бумащината.
Договорът ми за наем
е 21 странициИ институциите много обичат да ми пращат писма на такъв административен немски, че и самите немци не го разбират понякога. Някои хора имат и известни несъгласия с правилата. Те понякога изглеждат остарели или безсмислени, но като цяло идеята е, че са там, и докато ги има, се спазват. Това удържа порядъка в обществените отношения и задава рамка, идентична за всички. Магазините не работят в неделя. Да, просто така. Неделята е за семейството, каквото и да работиш. Отне ми малко време да се наглася по това и в началото ми беше дискомфортно. Вече не. Сигурно има още 100 дребни или по-видими неща, за които да се сетя, че може да са по-добре. Обаче от гледната точка на служител, гражданин и човек мога съвсем убедено да заявя, че последните три години са най-спокойните, балансирани и уредени години от живота ми. И го казвам от позицията на човек с видима и проследима кариера и позиции в родината си, заминал в много късна възраст в страна, чийто език не говори и в която в началото познаваше словом и цифром двама човека. Берлин е перфектно място за новодошлите в Германия заради космополитизма си, свободолюбието и почти съвършената амалгама от хора, култури, манталитети. Тук е много трудно да се чувстваш чужденец, освен ако не полагаш специални усилия за това.
А и Берлин не е просто град. Бранд е. Сигурно ще искате да знаете и за носталгията. Нямам такава на този етап. Липсват ми хора – много ми липсва семейството ми, приятели, но това е всичко. Може би тези неща се променят с времето и е още рано да се каже. Предстои ми да разбера.
