Мениджърът, който стана предприемач
Ако се замисляте да промените съдбата си и да тръгнете по свой път, този текст ще ви даде аргументи да бъдете по-уверени
Източник: Тони Тончев
Стойне Василев
Текстът е публикуван в бр. 8 (24) на сп. Business Global.
СТОЙНЕ ВАСИЛЕВ
Събитията от последните две години поставиха много мениджъри в ситуации, които са характерни по-скоро за предприемачи – като поемане на повече рискове в несигурна среда, бързо трансформиране на бизнеса и работа от вкъщи. Неслучайно част от тях решиха да прескочат тази линия и да създадат собствен бизнес. Дали обаче опитът на високи позиции в корпоративния свят е достатъчен, за да може един мениджър да обуе обувките на предприемача и да бъде успешен в новото начинание?
Една (позната) история
Стойне Василев
е независим личен финансов консултант, инвеститор и създател на един от най-популярните сайтове за лични финанси ЅmаrtМоney.bg. Председател е на Управителния съвет на Българската асоциация на личните финансови консултанти. Автор е на най-продаваната българска нехудожествена книга за последните години – „Умни пари“. Има над 18-годишен професионален опит в български и международни финансови компании. Съосновател е на InvestPRO – цялостна онлайн програма за управление на пари и инвестиране.
Моята кариера не е много по-различна от тази на хиляди други българи. За близо 12 години в корпоративния свят смених няколко работни места, като благодарение на своята отдаденост, упоритост и добрите резултати достигнах до мениджърски позиции. През цялото това време основната ми цел беше да се развивам всеки ден, както и да помагам на компанията и на хората в нея да постигат същото.
Това, което установих, е, че колкото по-нагоре се изкачвах в корпоративната стълба, толкова по-малко решения вземах и носех по-голяма отговорност за резултатите. Работата ми ставаше все по-формализирана и бюрокрацията започна да заема все по-голяма част от нея. Броят на срещите нарастваше бързо, а важните решения от тях ставаха все по-малко и все по-„политически“. Нещата, които ми допадаха, бяха добрата заплата, някои предизвикателства и социалните придобивки. Но това не беше достатъчно, за да продължа по този път.
Желанието да изградиш гъвкава и модерна компания, свободата да вземаш решения, които може да приложиш веднага и да видиш резултатите от тях още на следващия ден, както и постигането на по-добър баланс между работа, семейство и свободно време, ме накараха да стана предприемач.
Тази история е моята, но съм я чувал в доста варианти от различни мениджъри, които са решили в един момент да стартират собствен бизнес.
Новото начало
Когато човек поеме по нов път, иска да остави всичко лошо в миналото. Така беше и с мен. Когато напуснах корпоративния свят и станах предприемач, исках да започна всичко отначало и да създам модерен бизнес, в който решенията се вземат бързо, има свобода на действие, минимални формалности и всички работят когато и откъдето пожелаят (беше доста революционно по онова време). Също така нямаше отделни длъжности във фирмата, а всеки имаше основно направление, като помагаше и на останалите колеги.
Очаквах, че няма да имам служебна кола, ще работя от вкъщи или от парка, ще трябва да се справям сам с всички проблеми (като такива с принтера преди важна среща, които в миналото се решаваха от IT отдела) и други подобни, но не бях съвсем подготвен за промяната в мащаба. Ако допреди това приходите се измерваха в стотици хиляди и в милиони, то като предприемач трябваше да отделям много време (понякога и часове), за да убедя някой да си купи продукт за 50 лева например.
Като мениджър не ми се е налагало да правя директни продажби и пренебрегвах с години развитието на това умение. Оказа се, че то е ключово за всеки предприемач независимо от сферата, в която работи. Иска ми се да кажа, че се научих бързо на търговски умения, но не стана точно така. Минаха години в четене на книги за продажби и психология, посещаване на различни обучения, коучинг програми и многобройни опити, грешки и провали, преди да усвоя това умение на сравнително добро ниво.
Следващото умение, което ми се наложи да развия в кратки срокове, е да представям идеите си по максимално ясен и кратък начин. Много бързо трябваше да премахна от речника и презентациите си всички сложни термини и жаргонен език, които бяха характерни за работата ми като мениджър. Когато представяш визията си пред екипа на малка фирма или пред първите си клиенти, клишетата, пълните с текст и технически детайли слайдове, както и електронните таблици с хиляди числа и показатели не са особено подходящи. Тук правилото е, че „ако не може да обясниш нещо на 6-годишно дете, значи и ти самият не го разбираш“ (думи на Алберт Айнщайн).
След първите години на бърз растеж на дейността трябваше да преосмисля отношението си към част от корпоративните практики, които бях отрекъл напълно, когато напуснах последното си работно място. След като първоначалният „розов“ предприемачески период беше минал, осъзнах, че има какво да взема от големите компании и да го приложа в моя бизнес.
Започнах с отчетността, която за дълго време не беше съществена част от оперативната ни работа. За начало въведох прости форми за свършената работа, текущите проекти и какво предстои, които впоследствие качихме в облака и всеки можеше да ги вижда на компютъра или телефона си, независимо къде се намира. Това много улесни комуникацията в екипа и с клиентите ни. В началото не водехме записки от срещите ни, но в един момент това стана наложително, защото проектите и отговорностите на всички се увеличиха и трябваше да е ясно кой за какво отговаря, какви са сроковете и какъв е напредъкът.
Това доведе до разписване на отделните процеси във фирмата, както и създаването на чек листа за всички дейности. Така вече не разчитахме да запомним всички стъпки, а просто си отваряхме файла и слагахме отметки на изпълнените задачи. Разбира се, винаги имаше някакви извънредни ситуации, но с времето те ставаха все по-малко и този т.нар. „оперативен наръчник“ ни позволи да положим стабилни основи на бизнеса и той да има устойчив растеж.
През първите години приходите и разходите на един бизнес трудно могат да се прогнозират, затова и не се опитвах да го правя. В същото време управлението на фирмените финанси е ключова дейност. Въпреки че имах солиден опит във финансовата сфера, положих много усилия, за да пренеса опита си оттам в моя бизнес. Като предприемач трябваше да наблюдавам внимателно разходите, да следя откъде идват приходите и да създам изцяло нов процес по ценообразуване, за да имаме достатъчно добра рентабилност на печалбите и за да сме гъвкави на пазара.
Това бяха по-скоро професионални и технически умения, които трябваше да развия при прехода ми от мениджър към предприемач, но не по-малко важни се оказаха и личните качества, които ми помогнаха фирмата да оцелее през първите години и да постигне устойчив растеж след това.
Лична отговорност
Винаги съм бил достатъчно отговорен в корпоративната си кариера, но все пак се е случвало в някакви моменти да се „скрия“ зад колективната (без)отговорност. Не са били редки моментите, когато на различни мениджърски срещи вината за неизпълнена задача или закъснял проект се прехвърля от отдел на отдел като горещ картоф. Чувал съм и колеги да се оправдават пред клиенти с техни служители или ръководители за нещо, което те е трябвало да свършат.
Като собственик на бизнес не може да се скриеш зад компанията или екипа, а трябва да поемеш лична отговорност за всичките си действия, бездействия и думи. Когато фирмата е сравнително малка, клиентите правят бизнес с теб независимо дали има други служители, или не. Всичко става лично и една грешна стъпка може да разруши дългогодишни усилия за изграждане на доверие с клиенти, доставчици и партньори.
Благодарност
Докато бях на корпоративна работа, можех да помоля колега от моя отдел или от някой друг да свърши нещо и те го правеха, защото това влизаше в длъжностната им характеристика, а партньорите и доставчиците имаха финансов интерес да го правят. Като предприемач обаче никой с нищо не ти е длъжен. Когато стартираш и си от малките играчи на пазара, и нямаш голяма компания зад гърба си, всичко става лично.
Ако някой ти помогне с маркетинга, препоръка за служител или нещо друго, той го е направил като лична услуга, а не заради парите, които основно идват от големите корпоративни клиенти, а не от твоята малка фирма. Тогава трябва да си благодарен. Аз се научих да оценявам тези малки или по-големи жестове и да казвам по-често „Благодаря“. Почти винаги давам препоръка на човека или бизнеса, а нерядко изпращам и малки подаръци като кутия шоколадови бонбони или бутилка вино.
От какво се отказах
като предприемач
Не харесвам думи като „жертва“ или „компромис“. Предпочитам да казвам, че в името на по-добро бъдеще за мен и близките ми съм заменил едно нещо с друго. Като предприемач се отказах от редовната заплата, която дава сигурност на огромна част от хората в България. С нея вървяха и „екстри“ като служебен автомобил, допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна и спорт, платен отпуск, подкрепа от мениджъри и колеги от различни отдели, телефон и други.
Като мениджър не ги оценявах достатъчно и просто ги приемах за даденост за съответната позиция. Когато имаш собствен бизнес, отново може да си позволиш тези социални придобивки, но трябва да платиш за тях от собствения си джоб (образно казано). За да ги имаш, трябва да намалиш други фирмени разходи, които може да са много по-важни за бизнеса от личното ти удобство и благосъстояние (поне в началото).
Какво получих в замяна?
Получих свобода да управлявам парите, времето и приоритетите си на база собствени разбирания и ценности. Сам решавам с кого, как и кога да работя, което беше почти невъзможно в корпоративния свят. Може да си позволим това, защото не разчитаме на един или няколко големи клиенти, а на множество малки и ако дойде нов, ние преценяваме дали си струва да работим с него, или не.
Получих свободно време за себе си, семейството ми, децата ми и нещата, които обичам да правя. За да съм честен, това се случи след около две години от стартирането на дейността, но толкова време преследвах тази цел, че този период ми се стори като миг.
Не на последно място, имаше пряка връзка между усилията, които полагам, и резултатите (включително и финансови), които постигам. Като мениджър моето възнаграждение и бонусите към него зависеха много от субективни фактори и „политически“ решения. Сега знам, че всичко зависи от мен. Това може да е доста плашещо за мнозина, но за мен е най-хубавото нещо, което ми даде предприемачеството.
За финал
Хората са казали, че преди да се научиш да водиш, трябва да се научиш да следваш. За да станеш добър мениджър, добре е да си извървял целия път от най-ниската позиция до най-високата, за да се превърнеш в истински лидер. Опитът в корпоративния свят е безценен за всеки един предприемач, но за разлика от добрия мениджър, добрият собственик на бизнес трябва да развие и допълнителни качества като поемането на риск, вземането на решения без наличието на достатъчно информация, отлични търговски и комуникационни умения.
Предприемачеството не е за всеки и е една от най-трудните професии на света, но не бих я заменил за нищо друго.
Можете да намерите Business Global в пунктовете на Inmedio в моловете, в големите търговски вериги, в повечето от веригите бензиностанции, както и в централните пунктове за разпространение на печатни издания. Приятно четене!
Абонирай се!
Абонамент за списание BGlobal може да заявите:-във фирма &bd...
