Как изглеждаме в очите на хора, израснали в друга среда?

„Любовна история“. Рето Зайлер кратко и ясно дава определение на своята връзка с България, която започва преди повече от две десетилетия. За първи път швейцарецът идва тук през 1998 г. по случайност. През април, по време на великденските празници, остава сам и решава да пътува някъде за 4 – 5 дни извън страната. Отива в туристическа агенция и първото му желание е Бейрут, Ливан, но няма удобен полет. Алтернативата е София. Няма никаква представа за града и страната, но избира дестинацията и се настанява в хотел „Рила“. 

„Влюбих се в града. Беше изостанал, но по някакъв начин специален с това усещане за постсоциализъм, съветския шик на архитектурата. В същото време се виждаше как градът разчупва миналото и се опитва да налага нови тенденции и структури. Всякакъв микс от културни сблъсъци и избуяване на какви ли не възможности за бизнес. Във всяко ъгълче човек виждаше малки бизнеси, които се опитваха да търгуват какво ли не – от шампоан и кърпички до грамофонни плочи в магазин, държан от останал без работа архитект, който ти продава бира под рафта“, разказва Зайлер. „Интересен, цветен, впечатляващ град. Времето беше хубаво, хората – приятни, посрещаха с интерес чужденците. Тогава нямаше толкова чуждестранни туристи, колкото днес и 


в София човек се чувстваше специален малко като рокзвезда,


спомня си той. След това се завръща много пъти в България. Във Варна намира приятели и през годините поддържа връзка с тях. На третото или четвъртото идване директно се свързва с българска агенция и момичето, което му прави резервация за хотела – Сирма, по-късно става негов партньор в живота. Заедно са от 12 години, имат дъщеричка на 6 години.

Днес по-голямата част от времето си Рето Зайлер прекарва в България. Финансист по образование, в Швейцария има бизнес с финансови услуги, който управлява дистанционно. В България заедно със Сирма движат малък бизнес за текстилни изделия по поръчка – бродирани емблеми (нашивки), персонализирани дрехи и аксесоари за спортни отбори, бойскаути, бизнеси и т.н.

Дали е открил в България „Швейцария на Балканите“? Ако някога в годините след Освобождението в такова сравнение да е имало някакъв патриотичен патос, днес то изглежда по-скоро иронично. „Със сигурност бих го потвърдил в едно нещо – природата“, казва дипломатично Зайлер. „Тя е много подобна, макар и с две разлики – Швейцария има по-високи планини, но няма море. Но релефът и географията са сравними. Същите красиви пейзажи, същите красиви планини, и двете страни имат две планински вериги – Алпите и Юра в Швейцария, Стара планина и Рило-родопския масив в България и проспериращи долини между тях. Климатът също е сходен, с четирите ясно изразени годишни времена“, казва той.

Малко хора в България знаят, че 

швейцарци дават началото на организирания спорт 

в страната. В далечната 1893 г. Луи Айер заедно с още 9 педагози идват в страната по покана на Министерството на просветата и преподават физическо възпитание в училища в различни градове, като въвеждат редица спортове – футбол, лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и създават спортни клубове. Един от тях – Шарл Шампо, е и първият български участник на олимпийски игри. В Атина през 1895 г. той участва в 3 дисциплини и с 5-о място на прескок донася първите 2 точки на България.

В известна степен историята се повтаря и с Рето Зайлер. Той е капитан на българския мъжки отбор по кърлинг, като под неговото ръководство тимът се класира на историческото второ място на европейския шампионат (Група С) през 2019 г. в Брашов, Румъния. В родината си Зайлер е състезател по кърлинг на доста високо ниво. На европейски шампионат в Гриндевалд преди повече от 20 години се запознава с български състезатели, един от които е Божидар Момерин. Днес те са в един отбор, като има още 9, вкл. екип на хора с увреждания, в основаната от Зайлер, Момерин и други ентусиасти кърлинг федерация.

В България този спорт се държи на мускули и воля – финансирането от Министерството на младежта и спорта е минимално, няма нито една писта за кърлинг. За развитие на уменията е необходимо да се тренира на лед с различна структура и качество от този на хокейните площадки. След неуспешни опити да използват леда на Зимния дворец стигат до решението да намерят най-близкото кърлинг игрище и да тренират на него. Така през годините пътуват до Будапеща, Братислава, Бърно. Игрището в Бърно например е разположено в стара фабрика. Други нови кърлинг нации като Словения и Хърватия също провеждат своите шампионати в Бърно, като така градът привлича по-голям медиен и туристически интерес.

В България има десетки такива изоставени сгради на затворени фабрики, където би могло да се направи подобна инсталация, смята Рето Зайлер. И по примера на Бърно пространството може да се разширява с допълнителни помещения и заведения и 

да се използва за партита или културни събития 

в почивните дни. „Трудното е, че тук много малко хора знаят за спорта. Но и след поредните зимни олимпийски игри интересът се повишава, има хора, които искат да опитат, но няма къде“, казва той.

„Кърлингът е най-хубавият спорт. Абсолютно!“, убеден е Зайлер и обяснява, че в света на спорта е трудно да се намери друг като кърлинга, в който да няма бариери пред пола и възрастта. В него има смесени екипи – от мъже и жени, нещо, което е доста рядко срещано, може би с изключение на тениса. В Канада, която е на върха на кърлинга, има над 1 млн. лицензирани играчи, като в отбори на световно ниво не е рядкост да играят заедно бащи и синове.

Стартът на бизнеса му в България също започва от кърлинга. През 2011 г. участва в състезание за смесени двойки в Нова Зеландия като представител на Швейцария. В последния момент Швейцарската кърлинг федерация получава покана и излиза спонсор, чието лого трябва да се сложи на екипите. Рето Зайлер прави запитване до няколко швейцарски компании за изработването му, но услугата не само че е скъпа и с недостатъчно добро качество, но и ще отнеме твърде много време. За сметка на това в България бързо открива местен производител, който изпълнява поръчката изгодно, качествено и в срок. Скоро започва да доставя нашивки и на други кърлинг екипи, като разширява обхвата и към други спортове и младежки организации.

Рето Зайлер участва в Управителния съвет на Българо-швейцарската търговска камара. Гиганти като Nestle, ABB, Novartis, Roche отдавна са в България, но организацията често консултира и фирми, които проучват възможностите да навлязат на пазара. „Обикновено швейцарските компании търсят къде да произвеждат по-евтино, интересуват се и от по-изгодни ИТ услуги, така че те сравняват различните държави. Много рядко още от самото начало са решили да дойдат направо в България“, обяснява Зайлер. Ако са с ИТ насоченост, България е сред първите възможности, защото този сектор у нас се развива много добре. Но веднага правят сравнение с Талин, Естония, или Краков, Полша. „ИТ секторът в България е много добър, но страната не трябва да губи предимствата, които има. Несигурната ситуация покрай войната в Украйна направи по-рискови места за инвестиции като Талин, които не са много по-скъпи от България. Това дава шанс на страната“, казва Рето Зайлер. 

И преди военния сблъсък много украински, турски и сръбски програмисти искат да работят в чужбина, но България не е първата страна, в която идват, защото тук е много трудно да получат работна виза. „Процесът е сложен и отнема време, което е една пропусната възможност за страната. Толкова много отлични специалисти от Киев, Белград и Истанбул отидоха в Полша и на други места, защото там кандидатстват и получават още на другия ден временно разрешително за работа, а междувременно тече проверката от властите, докато тук процесът отнема поне 3 месеца и след това се дава разрешение“, обяснява той.

Освен това София вече губи конкурентното си предимство на евтина дестинация – разходите за живот нараснаха сериозно през последните години и компаниите увеличават цената на услугите. „Можете да получите софтуер на същата цена и във Варшава“, дава пример той. И съветва:

„Защо не изберете Видин или Монтана и не създадете от нулата нов ИТ хъб?

Направете пътя така, че до градовете да се стига за час от столицата. България е известна с бързия интернет, добрите специалисти, интересните места и хора, това може да привлече също големи играчи като Google, IBM“.

На хоризонта се задава сериозен тласък за българската ИТ индустрия с швейцарска връзка. В началото на април СУ „Св. Климент Охридски“ обяви създаването на Институт за изкуствен интелект, компютърни науки и (INSAIT) в партньорство с двата най-големи технологични университета на Швейцария – с Федералния технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) и с Политехническия университет в Лозана (EPFL). „Това е голямо нещо, което може да издигне на следващото ниво София и България като място за ИТ“, казва Рето Зайлер.

Любовната история на Зайлер с България продължава, но в скоро време той планира да прекарва повече време в родния си град Везен, разположен близо до Цюрих. Дъщеричката им тази есен ще е първи клас и родителите ѝ са решили образованието ѝ да започне в Швейцария. Разбира се, пак ще идват тук – както заради бизнеса с бродираните изделия, така и заради кърлинга.

Но той отбелязва, че София можеше да се е развила в по-добра посока и да е по-различна от това, което е днес. „Бях облагодетелстван да съм тук в един много интересен период и се надявах, че нещата ще вървят в посоката, която поемаха през 2010 г. Развитието тръгна бързо, София се превръщаше в модерен град с всичките нови постройки, инфраструктурни проекти, ремонтирани площади. Но имам впечатление, че сякаш през последните 3 – 4 години то спря. Можете да го видите в простите неща – разбитите тротоари, кучешките изпражнения, неподдържаните обществени пространства. Вижте „Витошка“ – с всичките хора по нея улицата не се почиства и човек го е гнус да седне на пейка“.

Другото, което не му харесва, е


липсата на желание на местните власти за промяна


„София е компактен град, забележителностите са на пешеходно разстояние, разположен е на равно пространство и е чудесно място за каране на велосипед. В същото време няма интерес той да бъде направен удобен за колоездене. Би било прекрасно, има достатъчно примери в Европа. В Любляна един ден казаха: приятели, ние искаме да станем еко, да бъдем зелен град, в който си заслужава да живеете. И ако отидете сега, ще видите, че е чудесен град, с регулиран трафик, пешеходни зони, велоалеи, щастливи хора. Мисля, че тук можеше да е същото, но впечатлението ми е, че изгубихте шанса  да се възползвате от многото пари на ЕС, за да тласнете града в това направление. Вярно, ако сравним с преди 10 години, нещата са много по-добре. Но смятам, че трябваше да се направят повече усилия, за да стане София наистина зелен град“, казва швейцарецът.