Защо контролът на наемите не работи в Швеция

Би Би Си

В блок от червени тухли, построен през 60-те години на 20-и век, 20-годишният Оскар Старк загрява остатъците от вегетарианска паста. Той се придържа към строг бюджет за храна, тъй като повече от половината от нетните му приходи отиват за наем на студио в едно от крайните предградия на Стокхолм.

„Едва свързвам двата края, но не се отказвам“, казва маркетинг консултантът.

Старк не може да намери никъде наем по-евтино от 11 000 крони (£920, $1260) на месец и не може да остане вкъщи със семейството си, защото майка му живее другаде.

Недостигът на квартири в Стокхолм и други градове причинява силно главоболие на младите шведи - в страна, която пионерства в контрола на наемите от Втората световна война насам.

Предполага се, че наемите ще се поддържат ниски поради националните правила и колективното договаряне между одобрени от държавата асоциации на наематели и наемодатели.

На теория всеки може да се нареди на държавната опашка за това, което шведите наричат "​​договор за настаняване от първа ръка".

След като получите един от тези високо ценени договори, той е ваш за цял живот. Но в Стокхолм средното време за изчакване за имот с контролиран наем сега е девет години, показват данни на градската жилищна агенция Bostadsförmedlingen, спрямо около пет години преди десетилетие.

Това време за изчакване се удвоява в най-атрактивните квартали на Стокхолм.

Задръстванията подхранват процъфтяващия пазар на преотдаване под наем "втора ръка", като наематели и собственици от "първа ръка" предлагат апартаменти на наематели на много високи цени въпреки разпоредбите, които забраняват това.

„Наистина имам чувството, че Швеция всъщност се е провалила с наемите, казва Старк, който смята, че плаща двойно цената, за която апартаментът му трябва да бъде отдаден под наем.

Други апартаменти с контролиран наем, се предават между роднини и приятели, което е в полза за тези с "връзки", но е предизвикателство за новодошлите в града.

В най-елитния централен квартал на Стокхолм, Йостермалм, Кристофер, който поиска само да бъде идентифициран с първото си име, разделя подобен наем като този на Старк с приятелката си за апартамент с една спалня, намерен чрез колега.

„Аз съм облагодетелстван, но не е добро решение в дългосрочен план да се разчита на това“, казва 24-годишният задочен студент и начинаещ работник.

Регламентите, предназначени да попречат на собствениците да реализират дългосрочни печалби, също подхранват нестабилността на пазара.

Тъй като дори законните преотдавания под наем рядко могат да бъдат удължени след година или две, това означава, че тези, които наемат "втора ръка", трябва да скачат от договор на договор.

Трудно е да се намерят стаи под наем в апартаменти. Повечето жилища под наем са предназначени за независим, а не за групов живот: Швеция има най-големия дял домакинства с един човек в Европа.

„Имам много приятели, които се местят много пъти годишно“, казва Мария Григоренко, 29-годишен бранд мениджър в Стокхолм, която е родом от Русия.

Наскоро тя е получила апартамент с контролиран наем, след като е била на опашката девет години. Но казва, че познава малко други „такива късметлии“ като нея.

Общоевропейски проблем?

Въпреки проблемите Швеция е в по-добра позиция по отношение на жилищата от много други страни от ЕС.

Само около 8% от шведите живеят в домакинства, които харчат повече от 40% от разполагаемия доход за жилища в сравнение с 15% във Великобритания и почти 40% в Гърция, според данни на Евростат.

Шведите също са по-малко склонни да живеят с родителите си от всички други млади европейци.

Но доскоро получаването на добре поддържан апартамент с контролиран наем веднага след училище е нещо, което много шведи са приемали за даденост, казва Лиза, 37-годишен техник.

Тя се е преместило в Лондон от Стокхолм миналата година и казва, че шведите, които се оплакват от недостиг на жилища, би било добре да разглеждат проблемите си в по-широк контекст.

„Във Великобритания апартаментите често са супер стари и неподдържани, въпреки че наемът е много по-висок, отколкото в Швеция“, казва тя.

Други обаче твърдят, че нарастващият жилищен проблем в Стокхолм отразява тревожния модел младите хора да бъдат ценово изтласквани от европейските столици.

Доклад на фондация Abbé Pierre, публикуван през май, показва увеличение от 11,5% на броя на младите шведи с ниски доходи, живеещи в пренаселени имоти от 2009 г. насам.

Бизнесът също изрази опасения относно икономическото въздействие, тъй като градовете се стремят да привлекат квалифицирани работници. Конфедерацията на шведските предприятия (Svenskt Näringsliv) казва, че на една от всеки пет фирми е трудно да наеме персонал поради недостиг на жилища.

Дългосрочният фокус върху сгради с контролиран наем означава също, че има сравнително по-малко частни агенции за отдаване под наем и възможности за корпоративни апартаменти, отколкото в много европейски градове.

Полагат се усилия да се реши този проблем. Между 2015 и 2019 г. в Стокхолм са построени 83 000 нови жилища, като строителството се увеличава с „необичайно високи“ темпове, показват данните на Länsstyrelsen, държавен орган, който свързва общинските и националните власти.

Но лидерите на Швеция са дълбоко разделени спрямо мерките. Някои десноцентристки опозиционни партии искат стимули като например занижени изисквания за ипотечни кредити, които да помогнат на повече млади хора да купуват вместо да наемат.

Други твърдят, че ако частните наемодатели могат да определят свои собствени цени, както е в повечето европейски градове, това ще стимулира повече инвестиции в квартири под наем.

"Новият пазарен модел трябва да оцени по-точно наема", казва Денис Ведин, говорител на Умерената партия, която е в опозиция на национално ниво, но ръководи градския съвет на Стокхолм. "Резултатът би бил малко по-високи наеми в града, но по-ниски в предградията", допълва той.

Социалдемократите, които ръководят левоцентристката управляваща коалиция, наскоро обсъждаха реформи, позволяващи пазарни наеми за новопостроени сгради, но отстъпиха през юни, след като идеята временно свали правителството.

„Харесваме нашата система с контрол на наемите, защото това е система, при която всеки може да си позволи апартамент под наем“, казва Карин Вангард, лидер на социалдемократите в Стокхолм. Тя казва, че пазарната система ще повиши наемите, което ще направи Стокхолм по-малко „отворен“ за жителите с ниски доходи.

Но тя е съгласна, че дори при големи инвестиции може да отнеме десетилетие, за да се намали времето за изчакване на наемателите до по-малко от година -две.

Частният сектор също се опитва да се справи с проблема, като вече има няколко съвместни жилищни пространства - включително преустроени жилищни сгради, средновековна градска къща и бивш хотел. Кухните и общите части са общи, а някои предлагат двуетажни легла в стил хостел за тези с ограничен бюджет.

За технологичния работник Лиза, която е живяла в две съвместни жилищни пространство в Стокхолм, преживяването е било положително, спестило ѝ е пари и я е запознало с приятели, с които ще поддържа връзка с години.

"Въпреки, че все още се смята за нещо по-различно ... това всъщност е наистина невероятен, здравословен начин на живот", казва тя.

Но не е за всеки. В крайградското си студио Оскар Старк е скептичен. "Шведите са много интровертни като цяло, трудно се социализират", казва той.

Докато се обсъждат потенциални решения нарастващото население на Швеция ще задълбочи проблема. Стокхолм е един от най-бързо развиващите се региони в Европа, като към 2030 г. в града се очакват допълнително 400 000 души.

Къде ще живеят тепърва предстои да видим.