Цензурата, Тръмп и Таласъмите

Цензура в комуникациите има и винаги ще има – формална, неформална или автоцензура. Какво е различното сега? Социалните мрежи вече за много хора са част от живота им. И всяко ограничение, даже и минимално, води до стрес и споделяне за нарушени права. Самите алгоритми на социалните мрежи чрез своите социални графове (базирани на реални данни за структурирани обвързаности между профили в социалните мрежи, б.а.) знаят кой и за какво ще ни подкрепи.  Както и какво съдържание искаме и ще консумираме.

Малцина от нас осъзнават, че вече живеем в свят на алгоритмите, които засилват или намаляват видимостта на дадено съдържание (всеки, който е поствал нещо важно за себе си, се е чудил защо то не става много популярно, а друго – точно обратното, макар да изглеждат сходни). Алгоритмите са безмилостни – те се вълнуват от ангажираността. Но има държави и организации, които желаят да имат контрол в социалните мрежи, и това е съвсем различна форма на цензура, която си поставя и диаметрално противоположни цели.

Краят на свободата на словото, или колко добре работи Framing моделът

Сигурно не ползвате социални мрежи, ако не знаете, че Доналд Тръмп беше блокиран или изхвърлен от повечето от тях преди и особено след щурма на Капитолия. Нека използваме два подхода при анализа какво се случи. И защо се поднови до крайност дискусията за цензурата в социалните мрежи.

Първо – какво би видял един външен наблюдател – едно усмихнато извънземно, което изследва земляните. “Запис от 2020 и 2021. Наблюдавахме един човек, с доказано специфичен характер, който е президент на най-голямата икономика в света. Този човек има много съветници и дава ясни послания. Значителна част от поданиците на тази държава харесват тези послания. Интересното е, че този човек има доказано най-много публично изказани лъжи в цялата история на публичните личности на Земята. Но пак много хора му вярват – явно това, на което земляните казват социални мрежи, му помага и той ги ползва като свое оръжие. Много интересно – един негов tweet (бел. нa изследователя – форма на съдържание в популярна в тази държава социална мрежа) може направо да “убие дигитално” всеки, срещу когото този президент насочи “социалното” си оръжие.  Когато прекаляваше с лъжите, например за откраднатите избори, или призоваваше за насилие, администраторите на социалните мрежи го предупреждаваха и накрая се наложи да му “изключат” оръжието. От изследователска гледна точка най-интересно е какво стана след това – много земляни, които никога не са се вълнували от този човек и ставащото в неговата държава, започнаха да обявяват публично, че вече не са свободни и никога повече няма да бъдат. Интересно, интересно – трябва да пуснем това като научнопопулярен филм.”

Второ – ето какво би видял един експерт по комуникации: “Тръмп и екипът му умело използват социалните мрежи и техните алгоритми, за да наложат своите послания. Многократно повтаряйки и смесвайки лъжи, полуистини и истини. Направиха нещо, за което ще се пише в учебниците като пример за т.нар. Framing – да сложим дадено събитие в дадена рамка и така да променим значението и възприятието на аудиторията, на база на значими за нея ценности и модел на поведение. Тръмп, макар многократно предупреждаван от администраторите на социалните мрежи, продължи да ги използва за разпространение на лъжи и вече – за да призовава към насилие. Когато му спряха възможността да поства в социалните мрежи, екипът му направи Framing – как с това започва краят на свободата на словото. Засилено от алгоритмите послание в социалните мрежи и хора в САЩ, а след това и по цял свят, бяха убедени, че спирането на възможността Тръмп да призовава за насилие е началото на края на свободата на словото. Това стана, защото бяха първоначално активирани дигитално активни хора, много от които и лидери на мнение, като се припознаха в ценностите за свободата на словото и реагираха на нарушаването им. След което вече алгоритмите на социалните мрежи засилиха посланието и най-вече отключиха поведението на потребителите. Достойно за учебник по комуникации”.

Реална или възприета цензура?

Както всеки от нас знае в живота – има субективна истина и реална истина. Същото е с цензурата. Социалните мрежи умело засилват сигналите, като използват няколко ключови biases (изкривяване на възприятието за значението на дадена информация, б.а.). Сред тях са пресилване на значението на случващото се в момента – за няколко часа темата с блокирането на Тръмп стана основна в дискусиите. Друг bias е върху какво се фокусираме, а социалните мрежи умело управляват фокуса ни. Един от най-използваните biases в социалните мрежи е bangwagon ефект – какво правят много други хора. В случая с Тръмп те – или поне това виждаме, обявяват случилото се като края на демокрацията. И разбира се – bias към избраната от вас страна по темата. Решите ли, че ви вълнува, и изберете ли веднъж страна – вие започвате да виждате все повече потвърждения за вашата теза и да се “окопавате” в нея, защото публично сте заявили своята позиция и влизате в дискусии по темата.

Как да гледаме по-обективно на цензурата в социалните мрежи?

Ето двата подхода, които аз ползвам, за да не попадам в капана на субективността ми, нито на Framing уменията на политици и маркетинг специалисти, нито на алгоритмите на социалните мрежи.

Първо, моделът на трите въпроса – is it pervasive, is it permanent, is it personal? Доколкото е всеобхватно (pervasive) – много рядко е всеобхватно. Дали е завинаги (permanent) – също много рядко. И накрая доколко е лично за мен (personal) – много неща, които ни се струват лични, са просто отличен Framing, засилен от политически и маркетинг послания.

Вторият модел е да добавите преди твърдението за цензура няколко обективни факта. Така вие създавате правилната рамка, а не се оставяте някой да прави Framing със свои цели. Ето един пример: “Спряха акаунта на Тръмп и с това започва краят на свободата на словото” лесно и с минимално усилие става “Тръмп многократно обявява лъжи и опасни неща и не се коригира – до ниво да препоръча хората да пият белина и след това да не се извини за последиците и да не си коригира поведението. Наскоро беше блокиран като предупреждение, но след това призова отново за насилие и загинаха 5 човека. Спряха акаунта на Тръмп и това НЯМА нищо общо с края на свободата на словото”.

Трябва ли да има цензура в социалните мрежи?

Виждате ли много реклами “преди и след”? Или твърдения колко по-харесвани ще бъдете, ако купите или ползвате даден продукт? А много перфектни тела в рекламите? А реклама на уникални инвестиционни възможности, които са прекалено добри, за да са истина? 

Бих предположил, че отговорът е “виждам все по-малко”. А причината е цензурата, която социалните мрежи, в частност Facebook, налагат чрез правила. Ако сте дентална клиника, продавате алкохол или продукти за тяло – вероятно усещате цензурата под формата на неодобрени реклами, предупреждения за блокиране опциите да рекламирате и блокиране на акаунти.

А ако сте били активни в група във Facebook, сте видели как, ако се появи хейтър, той отключва поведението на други хейтъри. И понеже социалната мрежа вече е създала своята валута – харесвания и коментари, – снежната топка става все по-голяма.

Дали трябва да има цензура, която аз бих нарекъл правила относно съдържание и относно работа на алгоритмите – да, определено. За съжаление, алгоритмите невинаги са публично описани, както и не са перфектни. Един от аргументите на социалните мрежи е, че ако самите алгоритми станат известни, това би довело до умелото им заобикаляне.

Но нещата с цензурата са сложни, и то най-вече защото бизнесите и хората не са перфектни. Даже са далеч от перфектни. Когато сложим и мотивацията на отделни икономически блокове, държави и политици – нещата стават още по-сложни.

В момента тече мащабен спор между Apple и Facebook. Apple направиха видими съгласията за събиране на данни, като потребителите могат и да не дават съгласие. Което е огромен проблем за Facebook, зависими от тези съгласия за рекламата си. И Facebook започна серия от реклами как политиката на Apple е опасна и вреди на малките бизнеси. По този повод Тим Кук, главен изпълнителен директор на Apple, каза: „Ако бизнесът е изграден върху подвеждане на потребителите, върху експлоатация на данни, върху избори, които изобщо не са избор, той не заслужава нашата похвала. Заслужава презрение… Някои компании възнаграждават съдържание, което може да подкопае общественото доверие във ваксинациите, за да засилят ангажираността на потребителите... В момент на разюздана дезинформация и конспирации, подправени от алгоритми, вече не можем да си затваряме очите за теория на технологията, която казва, че всяка ангажираност е добра и колкото по-дълго, толкова по-добре… Отдавна е време да спрем да се преструваме, че този подход не ни струва поляризация, загубено доверие и насилие ...”.

И така, има ли нужда от регулации и цензура в определени случаи? Категорично да. И процесът няма да е лесен и бърз.

Най-голямата цензура освен алгоритмите? Самите потребители

Вие цензурирате ли се? Правите го – всеки ден. В реалния живот и в социалните мрежи. Защото всеки от нас търси кое е правилното поведение. Включително и в социалните мрежи.  За съжаление, те създадоха своя валута под формата на лайкове, коментари, споделяния. Тя се основава на принципите на ангажираност и видимост, а не на стойност за обществото и за хората. Както в живота има добри хора и не толкова в дадени ситуации, има и манипулатори, както и по-лесно манипулируеми хора. За социалните мрежи това са данни – кой какво прави и как го прави в контекста на ангажирането. Всяка социална мрежа продава на рекламодателите активните си потребители. Колкото повече са те, колкото по-често я ползват и колкото са по-ангажирани – толкова повече стойност за рекламодателите и за инвеститорите в акциите има тази социална мрежа.

Платформите ще се развиват, заедно с тях и формалните регулации, както се случва с личните данни. Някои неща се получават по-лесно, други създават неясноти и проблеми.

Но винаги освен регулациите ще ги има и решенията на самата социална мрежа – каквито са правилата ѝ, така работят алгоритмите ѝ. В частност какво съдържание е позволено, как се идентифицира, колко се засилва или намалява видимостта му.

Но съществуват неща, които са неприемливи и трябва да бъдат регулирани, защото хората определено не сме перфектни и социалните мрежи само засилват нашата неперфектност. Помните ли извергите от ИДИЛ, които правеха публични екзекуции? Имаха професионален екип, като в шоу – продуценти, сценаристи, оператори, водещи актьори и поддържащи актьори. Тъжното е, че хората по света гледаха и даже търсеха това съдържание. След което всичко спря. Защо? Защото медиите и социалните мрежи спряха да показват това съдържание. Макар и налично, качвано от всякакви потребители, те не го засилваха.

А никой не прави методично неуспешни за него неща. Както вие не пишете дълги постове всеки ден, които имат два до три лайка, така и никой друг не влага трайно усилия в неуспешни усилия. Едно от хубавите неща на социалните мрежи е бързата обратна връзка. А от най-лошите – че всички ние сме просто един източник на енергия, която създателите на матрицата (на съответната социална мрежа) умело насочват, усилват или намаляват.

Какво следва в бъдеще?

Със сигурност регулациите и формалната цензура в социалните мрежи ще растат. Но нека всички работим в посока те самите да не позволяват неприемливи неща като насилие и омраза. А защо не и да покажем, че всеки от нас произвежда повече енергия, когато емоцията е положителна?

Анимационният филм “Таласъми ООД” е отлична метафора – там таласъмите събираха енергия, като плашеха децата. Докато не откриха, че енергията от смеха е в пъти по-силна и започнаха да осигуряват положителни емоции на децата.

Така че – от нас зависи нашата лична цензура да прави социалните мрежи едно по-добро място. Защото те съществуват, продават нашето внимание и действия. А алгоритмите само се хранят от тях и засилват поведението чрез повече видимост. От тук нататък спасението е в ръцете на самите давещи се. Тези, които захранваме социалните мрежи с нашите сигнали и се самоцензурираме. Е, и при нужда и колективно обучаваме алгоритмите.