Да знаем, за да виним и да простим

Само огласяването на сътрудниците на ДС не разкрива истини, но пък изравнява отговорности

Веселин Стойнев / 07 April 2018 13:03 >

Източник: Закрила: На кръгла маса за настоящето и бъдещето на комисията по досиетата в парламента лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов увери Екатерина Бончева (на снимката) и други членове на комисията, че партията му няма да позволи тя да бъде

Закрила: На кръгла маса за настоящето и бъдещето на комисията по досиетата в парламента лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов увери Екатерина Бончева (на снимката) и други членове на комисията, че партията му няма да позволи тя да бъде закрита Снимка БТА

Не е най-важно дали комисията по досиетата няма да се закрива, както обеща лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, и кога тя ще се трансформира в институт за паметта, за което вече има политически консенсус. Важно е обаче истините от бившата Държавна сигурност да продължават да виждат бял свят.

Но кои са истините? Те не са просто истинни сами по себе си факти. Архивите на ДС съдържат факти, чието оповестяване е ценно за общество, което иска да е наясно с миналото си, а в немалка степен и с настоящето си. Редно е не само досието на видната френска интелектуалка от български произход Юлия Кръстева да бъде качено на сайта на комисията, а и на всички, които вече са обявени и ще бъдат обявени като принадлежащи към тоталитарните служби. Едва ли ще струва чак толкова много – а и истината си струва.

Истината не е само в удостоверената принадлежност. Аналитичното изследване на едно досие например може да покаже дали то е било прочиствано. Задълбочената работа на изследователя може да намери отговори и на въпросите доколко сътрудникът е работел за службите мотивирано или само по принуда, колко ценна е била информацията му, опитвал ли се е да предпазва хора, или напротив, и пр., и пр. Колцина обаче са изследователите, които се занимават с такива изследвания. А има ли изобщо и някой, който да изследва и извън архивите – да говори не само с огласени сътрудници, но и с техни водещи офицери и хора, засегнати в донесенията. Не е далече времето, когато няма да останат изобщо живи участници от архивираните събития.

Българската журналистика и историците изследователи са в огромен дълг към обществото за проспаната възможност да се събере достатъчен материал от т.нар. устна история за онова, което е вършела Държавна сигурност и нейните сътрудници. Едва при едно задълбочено, умно и честно изследване, а също и в обществена среда на саморерфлексия на участвалите и на желание за разбиране от съвременниците може да получим не черно-бяла, а изпъстрена и релефна картина на онова, което сега просто наричаме принадлежност към репресивния апарат на комунистическата държава. Едва тогава отделните човешки съдби ще възвърнат своя многолик човешки облик. А моралните въпроси ще са по-правдиви и прицелени. За едни може да се окаже, че просто не е укоримо да сътрудничат, защото нали това са органите на реда тогава, а и никак не е било нормално да си антикомунист, както и днес – комунист. За други сътрудничеството с ДС е лековато съгласие за отбиване на номера, каквато е масовата житейска философия по това време. Трети са кариеристи и това е сигурният начин да вървят напред. Четвърти са изнудени и принудени. Пети са искрено убедени, че изпълняват своя патриотичен и обществен дълг. Шести просто са обхванати от системата, която не допуска работа в чужбина или определен тип работа в страната да е извън контрола на службите. От значение е и дали предоставяните сведения са увредили човешки съдби, представлявали са ценна разузнавателна информация или просто са осмисляли заетостта на цели кохорти от хора, заемащи добре платена и осигуряваща привилегии работа в структурите на ДС.

Само при една възможно най-голяма пълнота от истини ще можем да измерим и тежестта на вината, и цената на компромиса. Сега всички огласени сътрудници са еднакво виновни, въпреки че сред тях има както завършени мръсници, така и напълно невинни. Затова простото съобщаване за принадлежност с година на вербуване, водещ офицер и отдел в ДС не дава прочит на открехната страница на миналото. Трябва да изследваме, сравняваме, изповядваме, признаваме, разбираме, за да можем да знаем. Едва тогава ще можем да виним и да простим.

Свързани публикации:

Радан Кънев: България е парламентарна република, в която парламентът няма власт Прекратиха процедурата по избор на нов председател на Комисията по досиетата ГЕРБ се отказа от назначаването на Антон Тодоров в комисията по досиетата 78 кандидати за депутати са били сътрудници на ДС Установена е принадлежността на 645 лица към Държавна сигурност