Липса на доверие

Поправка в Закона за БНБ поставя курса лев - евро в зависимост от твърдостта на правителството и Централната банка в преговорите за еврозоната

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 30 January 2020 16:35 >
Липса на доверие
Cъщо като пиратка, гръмнала в неумели ръце, промените във Валутния закон дълго ще отекват в съзнанието на ГЕРБ заради опита да се използват като прикритие за прокарването на далеч по-важна промяна в Закона за БНБ, която отваря теоретично вратата за преговори за курса лев – евро. За няколко дни управляващите сякаш успяха да потушат първоначалната вълна от притеснение за стабилността на валутния курс. Опитът важни законодателни промени да се прокарат скришом, както и текстът на поправката, обаче оставят усещане, че стабилността на националната валута не е това, което беше в последните 21 години.

Валутният борд в България гарантира фиксирания курс на лева към еврото и предпазва спестяванията на домакинствата и бизнеса от обезценяване. Без доверие в него всеки слух или проява на икономическа нестабилност могат да предизвикат масова обмяна на спестените левове в евро. Защо се стигна до интерпретации?

Поправките във Валутния закон, внесени на 2 декември м.г., не бяха ключови и повече приличаха на опит да се намали административната тежест при трансфери на пари в чужбина. Между първото и второто им четене обаче председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова и нейни колеги от ГЕРБ използваха класическа за българския парламентаризъм тактика и в преходните разпоредби вкараха текстове, отправящи изменения в още цели седем закона. Сред тях и в Закона за БНБ.

Поправката в последния е допълнение към действащия в момента чл. 29, който 21 години фиксира националната валута при курс 1,95583 лв. за евро. Ако текстът на Менда Стоянова влезе в сила, от момента, в който България се присъедини към валутно-обменния механизъм (ERM II, или "чакалнята на еврозоната"), този курс ще се договаря в диалог между България, страните от еврозоната плюс Дания, Европейската централна банка и Европейската комисия.

Първи за промяната написа "Икономист" на сайта си в събота, 25 януари, и предупреди, че така се отваря врата за външен натиск за промяна на фиксирания курс. На следващия ден финансовото министерство и БНБ разпространиха почти идентични съобщения – че поправката осигурява съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на Валутно-обменния механизъм (ERM II). В съобщението на БНБ липсваше уверението на финансовото министерство, че това съответствие е задължително условие за присъединяване към чакалнята на еврозоната. Според някои експерти то не е задължително на този етап (виж по-долу в текста).

След още два дни, на конференция с представители на бизнеса, в един глас и финансовият министър Владислав Горанов, и управителят на Централната банка Димитър Радев обещаха България да не допуска промени в курса и по него един ден да замени лева с евро. Но изказванията им във вторник потвърдиха, че други държави и международни институции ще могат да искат промяна в курса лев – евро.

Димитър Радев изрично уточни, че за да се приеме евентуална инициатива за промяна на валутния курс, ще се иска пълно единодушие и в този смисъл отказът на българския финансов министър и на управителя на Централната банка, които са двата гласа на България в тези преговори, практически ще убие всеки опит за приспособяване на курса. Догодина обаче предстоят парламентарни избори, изтича и мандатът на управителя на БНБ и въпреки че консенсусът за валутния борд е най-силният в българското общество за последните 20 години, няма 100-процентова гаранция какви ще са вижданията на следващите управляващи, както и дали валутният курс няма да се превърне в разменна монета срещу други компромиси, които може да се поискат в икономическата политика на България.

Съмнения и спорове
Това накара група икономисти да предупредят, че рисковете пред България се увеличават, а някои от тях заговориха за допълнителен законов текст, който да гарантира нивото на фиксирания курс при приемането и по време на престоя на България в ERM II. "Участието ни в ERM II при рамката, без подобен текст, предполага външно вмешателство в определяне на валутния курс и може да доведе до увеличаване на рисковата премия и лихвените проценти при волатилност и спад в икономиката, които да породят очаквания за промяна на фиксирания курс.

Влошава се допълнително бизнес средата, инвеститорите в българската икономика ще трябва да се застраховат за валутния риск, което ще оскъпи техните инвестиционни намерения. Има неща, от които не трябва да се отстъпва. Ако преговорите бяха лесни, щяха да ни приемат в чакалнята още преди 12 години", предупреди бившият министър на финансите и доцент в УНСС Петър Чобанов.

Според друг бивш министър на финансите, проф. Христина Вучева, България може да влезе в чакалнята на еврозоната без тази поправка, която е необходима едва на етапа на приемането на еврото, а дотогава страната ще е демонстрирала устойчивостта на фиксирания си курс лев – евро. Сред противниците на поправката на Менда Стоянова се наредиха още проф. Николай Неновски, бивш член на Управителния съвет на БНБ, действащ член на УС на БНБ, който не се афишира с името си, Красимир Ангарски и американският професор по икономика Стив Ханке. Последните двама са сред авторите на законите, с които бе въведен валутният борд в България през 1997 г.

Според финансовото министерство и БНБ, както и според част от икономическите анализатори промяната в закона е задължително и чисто техническо условие за финализиране на преговорите ни за обменно-валутния механизъм, в който България ще престои минимум 2 години, преди да замени лева с еврото. Очакванията тези преговори да завършат през април т.г. бяха посочени като основание текстът да бъде внесен набързо и през друг закон.

Промяната обаче теоретично развързва фиксирането на националната валута и изисква обществото да се довери на финансовия министър и на управителя на БНБ – които и да са те през целия период на престой в чакалнята на еврозоната, – че ще запазят сегашния курс на лева към еврото до замяната на националната с европейската валута в преговорите с Европейската централна банка, Европейската комисия и страните от еврогрупата.

Залага се също, че всяка от страните, с които ще преговаряме в този процес, е добронамерена спрямо България и не се опитва да наложи свои интереси в процедурата; че тази процедура е чисто техническа и цели единствено да гарантира стабилността на еврозоната, след като България замени лева с единната валута и получи достъп до ликвидните ресурси на ЕЦБ и механизмите за стабилност.

От двама различни източници "Икономист" научи, че ръководството на Централната банка е било разединено доколко подходът с поправката на закона е правилен. Текстовете, предложени от Менда Стоянова и депутати от ГЕРБ, не са разглеждани на Управителен съвет на БНБ. Като основание за съобщението на Централната банка, че инициативата на ГЕРБ е съгласувана и одобрена, е ползвано подписано още през 2004 г. споразумение между БНБ и МФ за процеса на въвеждане на еврото в България, с което се поема двустранен ангажимент това да стане на нивото на фиксирания курс от 1,95583 лв. за евро.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ