Весела Бабинова и Христо Пъдев в „Сцени от един семеен живот“ на МГТ „Зад канала“
Текстовете на Ингмар Бергман винаги са изпитание, те дълбаят в онова, което обобщено наричаме човек. Дълбаят в терзанията и в мечтите му. За Бергман човекът винаги е до друг човек. Тази връзка му е важна, независимо дали създава текстове, дали поставя в театъра, или режисира в киното. За него шведското сп. „Драма“ пише: „След Достоевски той единствен притежава изключителна любов към човешките взаимоотношения“.
Възможно е да не сте гледали филмите му, но можете да се докоснете до неговия гений със „Сцени от един семеен живот“ в столичния Малък градски театър „Зад канала“. Това е първата премиера на столичната трупа за сезона. Режисьор е Крис Шарков, който сам признава, че Бергман отдавна го вълнува и като автор, и като тематика. А посягането към тази пиеса идва някак естествено след четирите му опита с постановки по Ибсен („Куклен дом“, „Дивата патица“ и др.) – автор, така близък на самия Бергман.
Защо в „Зад канала”? Защото там има „актьори, които могат да издържат на този текст“, отново според признанието на Шарков. И защото на него му е важно в днешната култура да се чуват „автори, които говорят по същество за важните проблеми и дълбаят в бездната на интимния свят“. А Бергман, както знаем, дълбае надълбоко. Всъщност „Сцени…“ първо е тв минисериал, който той сам „свива“ до игрален филм и адаптира за театрална сцена. Близо 50 години по-късно Крис Шарков ситуира текста в днешни дни и му придава неочакван щрих – раздвоява героите възрастово и емоционално.
Те са Мариане (Весела Бабинова/Анастасия Лютова) и Юхан (Христо Пъдев/Пенко Господинов), богати, щастливи и удовлетворени от брака си. Чак за завиждане е любовта, която струи от тях. И точно там, в безметежието им, нещо се спуква и на повърхността излизат вътрешните им демони. Просто защото отношенията им не са наред.
Не само много текст, а и много полярни емоции понасят четиримата основни актьори в спектакъла. Всеки звук, всеки техен жест запълва различните етажи от декора на Никола Тороманов, потапяйки публиката в дълбините на човешката душа, там, където всеки е това, което е.
След представлението отворих любимо книжле от Бергман, „Лични разговори“. На първата случайно отворена страница попаднах на следното: „Човек не може да извърши насилие над истината, без да си изпати. Без да причини зло“. Мдаа, това е Бергман. Актьорите (на сцената са още Каталин Старейшинска, Стоян Младенов, Таня Пашанкова и дебютантката Ели Колева) достойно издържат текста.
Ако искате да мислите за видяното и след като падне завесата, „Сцени от един семеен живот“ е за вас. Следващите представления са на 13 и 27 октомври.
Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
