Много заглавия, по-малко книги

Има и трета причина според Желев, чисто психологическа – страха на читателите за финансовата им сигурност, породен от извънредната ситуация: „Хората се притесняват за заплатите си, дали ще могат да си плащат сметките и т.н. А книгата е стока на лукса. Купуваш я, ако всичко останало ти е наред”.

Самиздат и скрити тиражи

Впрочем ръководителят на Националния център за книгата донякъде е скептичен към отчетения среден тираж от около 800 екземпляра през 2019-а: „Може би е така, защото в България няма официална статистика за тиражите. Те се обявяват от издателите в Агенцията за ISBN, тоест един издател спокойно може да каже, че е отпечатал тираж от 300 бройки, тъй като в зависимост от тиража трябва да предостави определени бройки на Националната библиотека – те могат да стигнат до 20, което си е сериозно количество. Големият проблем обаче е, че в България много от издателствата все още не са регистрирани по ДДС. Все още фискалната политика и контролът са доста небрежни. Големите книжарници и големите издателства няма как да скрият, там всичко е чисто, но при положение че малките издателства в България са повече от 90%, за мен изнесените данни за 2019-а може би не са реални”.

Спасение в библиотеките

Числата могат и да варират, но тенденцията очевидно е надолу. И това не е безразлично за издателите. Затова през пролетта АБК изпраща отворено писмо до министрите на културата и финансите с конкретни предложения за мерки, които да подкрепят както книгоиздаването у нас, така и четящите публики: да бъдат отпуснати 9 млн. лв. за попълване на колекциите на обществените библиотеки, както е предвидено в Стандарта за библиотечно-информационно обслужване; да бъде увеличен бюджетът на МК за финансиране на проекти на библиотеките за закупуване на книги, както и да бъде премахнат ненужният формализъм при разглеждането и одобряването на проектите; да бъде създадена специална програма за подпомагане на превода на качествена чуждестранна литература; да бъде отделен специален бюджет за подпомагане на издателствата за справяне с последиците от кризата. От АБК апелират за промяна в библиотечния стандарт – да се определя сума спрямо броя на хората в дадено населено място и тя да се дава на обслужващата ги библиотека, за да може тя да бюджетира закупуването на нови заглавия, което е и косвена помощ за книгоиздаването.

В началото на лятото в списъка от мерки заради извънредната ситуация МК обяви, че сумата за подкрепа на книгоиздаването през 2020 г. е малко над 2 млн. лв., а конкурсните сесии ще са насочени изцяло към български автори, книгоиздатели и книгоразпространители. Засега действа и намалената ставката за ДДС върху книгите – 9%. Covid-мярката обаче е временна, което прави влиянието ѝ в полза на книгоиздаването неустойчиво. Все пак книгите не се издават с кратка перспектива и коричната цена не може да се променя, когато приключи срокът на намалената ставка за ДДС.

Друга предложена от Асоциацията мярка са т.нар. книжни ваучери. Тя е включена в писмото до еврокомисаря Мария Габриел, изпратено от Европейската федерация на книгоиздателите, в която членува и АБК. Подобни механизми се прилагат от правителствата на Белгия, Франция, Италия, а предложението е ваучерите да станат обща политика в ЕС, като всяка страна определя към кого да ги адресира. Това са суми, които се дават на хора в неравностойно положение, на семейства с деца или пък както е в Италия – на младежи, навършващи 18 години, по 500 евро за култура, половината от които е само за книги.

Ощетени автори

Асоциацията предлага и приемането на български закон за книгата. В предложението, освен мерките за нейната защита като интелектуален продукт, се уточнява, че книгата се продава година и половина на корична цена, за да могат да се изплатят хонорари на автори, преводачи, редактори, тоест да има гаранция, че ще могат да се издадат книжни заглавия на базата на гарантирани приходи поне в определен период, през който книгата се счита нова. Подобни закони има във всички водещи европейски държави и те гарантират дългосрочната устойчивост на цената на книгата и разнообразие на книжни заглавия на пазара, твърдят от АБК. Предложението е изпратено в Министерството на културата и се очаква обсъждането му от работна група.

Ако погледнем от друг ъгъл българското книгоиздаване, ще видим и друго – огромно разнообразие от жанрове, все повече внимание към качеството, тоест повече качествени заглавия, качествено оформление на книгите, качествена хартия и печат. Очевидно на много от издателите не им е безразлично дали до българските читатели достигат добре преведени, редактирани и коригирани книги. Остава автори и издатели да успяват да се срещнат с читателите там, където книгата и четенето са неоспорима ценност.


Десислава Алексиева, издател и член на УС на Асоциация „Българска книга”:

ЧЕТЯЩИТЕ ХОРА НАМАЛЯВАТ В СВЕТОВЕН МАЩАБ


Г-жо Алексиева, казвате, че „при тази нечетяща аудитория не можем да очакваме високи тиражи”. Само за България ли важи?

Четенето се конкурира със страшно много неща в съвременния свят. Като цяло в световен мащаб се наблюдават тенденции за намаляване на нивата на четене. Колегите ни в Германия обаче, щом установиха спирането на нивата на четене на техния пазар, веднага взеха серия от мерки. Част от тях са насочени към това книгите да отидат директно при хората – подобно на наши инициативи като Алея на книгата в София, Пловдив и Варна. Защото мнозина няма да направят усилие да потърсят книгите, но когато книгите отидат при тях, вероятността да посегнат към четива е много по-голяма.У нас книгите имат изключително лоялна аудитория. Все още можете да видите хора, дошли с предварително подготвени списъци. Идват и с желание да си поговорят с издателите, с авторите – тази жива връзка с читателите е изключително важна част от стимулирането на четенето и създава цялостно преживяване около него. Хубавото е, че родители с деца са сред най-честите посетители на Алеите.

Освен издател сте и майка на пет деца – имате ли лична класация кои книги могат да превърнат дете в пораснал четящ човек?

Това трябва да е абсолютно и строго индивидуално спрямо нуждите и интересите на детето. Моята класация е такава: слушайте какво иска вашето дете и му купувайте книги, от които се интересува, защото ако за едната ми дъщеря Хари Потър беше това, което я превърна в изключителен читател, то за сина ми това беше четенето на енциклопедии. Наложеният от родителя избор не стимулира четенето. Това, че ще му дадете да прочете нещо, което на вас ви се струва детско, несериозно или глупаво, не означава, че на него то няма да му даде стойност там, където е в развитието си в момента. Най-малкото ще му даде възможност да разговаря с приятелчето си за книги. Нека му кажем ок, просто чети. Да му купим желаната книга, да го заведем в библиотеката, за да си избере заглавие, да проговори с книжар, с библиотекар, да получи книжна препоръка. Така се създават информирани читатели – днес ни трябват хора, които четат информирано.

А убива ли днес мишката книжката?

Ако говорим за това дали прекарваме повече време с електронни устройства, или с книги, най-вероятно, ако всеки от нас си сложи ръка на сърцето, ще се окаже, че е първото. Но четеното на книги, онова бягство, онова връщане към човешкото в нас, обикновено е и посланието ми към моите деца: четете книги, защото това е единственият измислен начин да преживеете 1000 живота, без да се налага да живеете хиляда години. Книгите докосват емоционално така, както никоя игра, никое устройство не би могло да го направи. Може би някои филми биха успели, но книгата все пак оставя толкова много на нашето въображение, че едва ли нещо някога може да я замени във възможността ѝ да ни обогатява като хора.
Светлозар Желев, ръководител на Националния център за книгата и клуб „Перото” в НДК:

КОЛИЧЕСТВОТО НЯМА ЗНАЧЕНИЕ – 
И В САЩ ТИРАЖЪТ НА 95% 
ОТ ЗАГЛАВИЯТА Е 1000 БРОЙКИ

Г-н Желев, скептичен сте към статистиката за средния тираж от 800 екземпляра в сегашното ни книгоиздаване – това има ли общо и с т.нар. самиздат?

Според мен повече от една трета от всички книги са всъщност самиздат. На корицата има издателство, но всъщност то е взело пари, за да даде ISBN-а си и да отпечата тази книга, а всъщност тя е платена от автора, което я прави самиздат. Така че авторът не плаща, за да му бъдат отпечатани 5000 бройки, а плаща, за да му отпечатат 100, 300, максимум 500 бройки. Заради това статистиката отчита ниски средни тиражи.

Имаме огромен брой нови заглавия, което е безумно за нашия пазар – близо 9000 годишно, а тиражите са такива, каквито са. Разбира се, в САЩ издават 180 000 заглавия годишно, но 95% от тях са по 1000 бройки, дори и по-малко – поезията навсякъде излиза в тираж от 300 до 500.

Как може да се промени в положителна посока книгоиздателският бизнес у нас?

Когато ме питат чете ли българинът, отговарям чете, но не купува – там е големият проблем. У нас предпочитаме да не плащаме за нещо, което можем да вземем без пари. Всички знаем, че в мрежата има огромен брой сайтове, където книгите са безплатни, има безброй пиратски размени между читатели и това несъмнено оказва сериозно влияние не само върху книжния пазар, а въобще върху разбирането на книгата като ценност.

Първата криза през 2009 г. се отрази тежко на българското книгоиздаване, а сегашната дойде в момента, в който след 10-годишна борба едва се бяхме възстановили от предишната. Но кризата ще продължи и чисто икономически ще се задълбочи. Хората ще продължат да се чувстват несигурни и ще купуват по-малко книги. От тук нататък е важна ролята на държавата. Това означава, както във всички библиотеки от страните на ЕС, в българските също да влизат повече книги. Повече от 10 години пледирам за приемането на т.нар. lending rights, тоест права за публично отдаване на книги. Съществува във всички държави от ЕС, дори има и директива, която задължава България, но ние сме може би една от двете или трите страни, в които все още не се прилага.

Lending rights означава, че за да могат библиотеките да отдават безплатно книгите на авторите и на издателите, тоест на носителите на права, държавата плаща малък процент. Знаете ли, че примерно книгите на най-четените автори в Столичната библиотека, като Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Милен Русков и т.н., са заемани стотици пъти, но писателите и издателите не са видели и един лев от това?! Говорим за обща европейска нормалност, която липсва в България.

А защо в момента не действа програмата за субсидиране на нови заглавия в Националния център за книгата към НДК?

НДК, част от който е Центърът, е държавна собственост, но е търговско дружество и като такова сега има малко възможности да отделя пари за книгоиздателските програми. НДК беше затворен на 13 март и няма нито лев, влязъл от събития в касата му през кризисния период. Няма право и да кандидатства по която и да е държавна програма, свързана с Covid-19, с изключение на мярката 60:40. Финансово бе изправен до стената и трябваше да се намалят всякакви разходи.

Все пак в Националния център за книгата намерихме варианти – приходите от Литературния клуб „Перото” отиват към книгоиздателските програми; имаме партньори, които ги спонсорират; имаме и други източници като Литературните понеделници и пазара, който организираме по повод нашата 5-годишнина. Правим всичко, за да продължим да подкрепяме издаването на нови заглавия. Всяко събитие в „Перото” и всяка закупена книга там е един параграф от български автор, преведен на чужд език. „Перото” и Националният център за книгата са взаимносвързани звена – едното носи пари, а другото подкрепя литературата.