Градил Илия килия (ох, аман, аман)

Стилиян Йотов

Винаги съм се чудил каква ще да е тази килия „на пътя на кръстопътя“ дето Илия я гради, а народът възпява. Докато не щеш ли я видях, при това не виртуално, а реално. На пазара „Чаталджа“ във Варна.

Забележителната строителна илюстрация на непреходната българска енигма килия-на-пътя-на-кръстопътя е дело на не по-малък талант от този на безспорния песенен гений. Изпълнена в автентичния стил на епохата, тя се откроява по най-неподправен начин в рамката на една от основните капии на пазара и не само се вписва, а направо впива като рибя кост в гърлото в основния пасаж, пресичащ тържището от изток на запад.

О, Варна, хубава Варна, някогашен Одесос. Този пазар, в който сума ти павилиони стоят празни, не престава да изненадва своите посетители със своите безумства. Ето и най-новото – сокак-слалом с минаване на калъч. „Всичко в името на човека, всичко за благото на човека“ се казваше допреди 30 години, а ние се подсмихвахме, знаейки, баш кой е човекът. Така е и сега. Кой е човекът, комуто се пада тази привилегия да ползва нерегламентирана общинска помощ и да превръща пазаруването като престой в  душегубка. Но понякога щастието се усмихва и отговорът идва сам.

 Почна се на 5-ти август, сабайлян и по икиндия /ох, аман, аман,/…



На 6-и, Преображение Господне, „начатки овощей“ /ох, аман, аман/ Небето се отваря и се сбъдва всичко, що си наречеш…

24-и и 25-и, уж неделник, за Илия все е делник /ох, аман, аман/ и за няколко дена, тайно и полека /ох, аман, аман/ пръкна се бяла спретната килийка с две врати отпред…


Ако съдим по регистрационния номер на спрялата наблизо кола, от която свалиха дюлгерски такъми, можем да предположим, че сайбията е наш сънародник от Кюнцелзау, Германия. Не, не е майтап, въпреки че „зау“ значи свиня, а „ау“ – понякога овца. В случая името на града значи приблизително конрадска лъка, иначе е известен с факта, че тамошен терзия скроил първите джинси в Германия, а славата му днес се носи най-вече от компанията за крепежни елементи “Вюрт“, заради която гражданите му си имат и... симфоничен оркестър.

Там де, в Кюнцелзау си имат и седмичен пазар, ама предобеден!, а три дни в годината (от 8:30 до 18:30) и главната им улица се превръща в „базар“. Да се чуди човек, къде ли нашият ябанджия е усвоил тоз табиет, с който да увековечи търговския си ищах така, че да затъкне свободното движение на преминаващите по Декуманус Максимус на пазара във Варна. Да не би пък да иска да стимулира буквално топлина в отношенията им, каквато явно му липсва в тая пуста чужбина?

Но, казал е народът, луд е не този, който яде зелника. Как така след 2017-та, когато през цялата година течеше преустройство и ремонт на пазара, никому не хрумна тази иновативен чеп? И кой проектант, кой пожарникар би се разписал под това бастисване?

Защото въпросната килия се намира в края на аварийния път, вдясно. И как ще се отрази стеноза с ширината на блокче итонг на основната артерия на пазара в слушай на авария? Впрочем, само дни по-рано, на 19.08. варненските огнеборци са гасили павилион на същия пазар.



Докато чакаме Ирина да се накипри и курдиса на пенджура, дали да не питаме пожарната в Кюнцелзау /ох, аман, аман/.