Месо от ориз, грах и соя

Текстът е част от темата "Всичко от принтера"

3D принтерът е на път да промени хранителната индустрия. Най-малкото защото дава възможност на човек директно да си играе с храната, да експериментира с формата ѝ и да създава съвсем нови продукти. Пример за това е предприемаческият проект на Вайва Кайникайте, която завършва Университета в Кеймбридж и след краудфъндинг кампания събира 200 000 паунда, за да закупи първите си 100 принтера и да създаде стартъпа си Dovetailed.

„Чрез 3D принтер може да използвате сурови съставки, за да произведете например ягоди със сметана по средата или пък да направите портокал, изпълнен със сок от малина”, казва тя, описвайки възможностите на новата технология.

Веганите и вегетарианците може да почерпят. Компании, специализирани в 3D хранителните технологии, твърдят, че могат да предоставят алтернатива на месото със същата хранителна стойност и консистенция, но без то да идва от заклани животни. Пример за това е испанският стартъп Novameat. Компанията използва 3D принтер, за да създаде „месо“ от съставки като ориз, грах, соя и протеин от морски водорасли. Изпълнителният директор на Novameat Джузепе Скиоти посочва, че 3D принтирането позволява да се направят микроструктурирани триизмерни форми, които според него са невъзможни за постигане с помощта на стандартни техники.

Преди да създаде стартъпа си, Скиоти е работил 10 години като изследовател в тъканното инженерство. „Когато успях да изградя тъкан, която наистина прилича на животинска, си помислих – защо да не мога да използвам тази технология и да я прилагам в гастрономията, за да генерирам заместител на месо. Продуктите, които вече са на пазара, са бургери, които са на растителна основа, но са истински заместител на месо като вкус и текстура”, обяснява той.
Опитите за измерване на световния пазар на 3D принтирани храни не са много. Единствено на страниците на „Файненшъл Таймс” и на „Форбс“ се цитира изследване на анализаторската компания Research and Markets, според което той ще достигне $525 млн. до 2023 г.

Всъщност принтирането на храни се случва тук и сега, въпреки че все още масово се приема като технология от бъдещето. Устройствата използват същите технологии, както и принтерите за прототипиране. При FDM машините се използват пюрирани съставки, като храната се принтира в сложни форми след различни температурни обработки. SLS технологията става все по-популярна в сладкарската индустрия, като използва прахообразни съставки, като захар, кафе, какао и други, съединявани от лазер. При т.нар. Binder Jetting като източник на материал се използва прахово легло. Но вместо с лазер прахът се „залепва“ с лепило, след което обектът се обработва температурно.

Най-популярната компания, предлагаща 3D принтери в Европа, е базираната в Испания Natural Machines, чийто принтер се казва Foodini и струва €3600. Той има 5 касети от неръждаема стомана, в които се зареждат пюрирани субстанции. Принтерът има и 3D скенер, който позволява на потребителите да принтират храна в каквато форма пожелаят.

В България фирмите, работещи в 3D принтиране на храни, за момента изработват предимно триизмерни фигури от шоколад – като лога на компании и послания за рожден ден. „3D принтерът е ценен, когато искате някакъв образ да бъде възпроизведен 100 пъти съвсем еднакъв или когато искате да получите лика на любим герой от филм или компютърна игра, съчетан с лично послание за рожден ден или друг празник“, посочват от Easy 3D, една от българските компании, предлагащи „шокопринтер“.

Вита Брукин, съосновател на Upprinting Food пред "Икономист":

3D принтерът удължава живота на храните до 1 година 

Холандската стартъп компанията Upprinting Food превръща хранителните отпадъци в специалитети, подходящи дори за ресторанти, отличени със звезда Мишлен

Вита Брукин и Елзелинде фон Долевирд

Източник: Вита Брукин и Елзелинде фон Долевирд

ДРАГОМИР НИКОЛОВ

- Вита, как и кога открихте светът на 3d принтираните храни?
- Аз и моята състудентка Елзелинде завършихме бакалавърска степен по индустриален дизайн в TU/e Innovation Space - Университетът по технологии на Айндховен. Дипломната работа на Елзелинде бе на тема разхищение на храни и по време на изготвянето й, на нея и се предостави възможност да използва 3d принтер за храни. Тя изпробва над 80 различни рецепти, за да намери точната консистенция за 3d принтиране от остатъчни храни. Тя завърши през юли 2018. Тогава заедно участвахме в Пекинската столица на дизайна и в момента създавме нашата компания Upprinting Food. Ние осъществяваме тази си цел чрез анселелаторска програма, наречена “Design to Market” и благодарение на TU/e Innovation Space. Цялата дейност е изпълнена с много забавление, но изисква също така здрава работа. Ние обичаме да работим с храна и сме късметлии, че имаме добър екип.

- Забелязах, че използвате хранителни отпадъци, които са миксирани със сезонни, свежи храни. Защо решихте да използвате 3d принтерът точно за този вид храни?
- Ние използваме храни, които се смятат за излишни, ненужни. Това означава, че те са годни за употреба, но не могат да бъдат продадени поради някаква причина. Например, не е позволено хляб да се продава ден след като е бил изпечен, защото той става много сух. Плодовете и зеленчуците не могат да се продават когато са доста узрели или имат странна форма. Ние използваме тези продукти, за да създадем пюре, което е годно за консумация и след 3d принтиране храната изглежда доста привлекателна за хората. Ние използваме хранителни излишъци, защото разхищението на храната е голям проблем. В света една трета от всичката произведена храна се изхвърля, а това от друга страна има и огромен отпечатък и върху околната среда. Ние смятаме, че има по-добър начин да използваме тези храни и целим да вдъхновим хората да не изхвърлят толкова много. Именно хлябът, плодовете и зеленчуците са групите храни, които най-често се изхвърлят в Европа.

- Колко дълго удължавате живота на хранителните отпадъци след като са принтирани?
- След изпичане на принтираните храни, те могат да бъдат запазени до 1 година, разбира се, ако се съхраняват правилно.

- Но каква гаранция давате на потребителите, така че те да са сигурни, че хранителните отпадъци, използвани в 3d принтирането няма да увредят тяхното здраве?
- Ние използваме само качествени продукти. Ако изглеждат добре, миришат добре и са вкусни, значи са напълно подходящи за употреба. Ние дехидратираме хляба, за да предотвратим появата на мухъл и замразяваме пюретата(от плодове и зеленчуци -б.а.) до тяхната употреба. Ние работим с професионална кухня за стартъп компании, наречена Food Starter. На това място ние може да тестваме принтиране с различни съставки и да осигуряваме безопасност на храните.

- Какъв е профилът на вашите клиенти? Само в Холандия ли продавате вашите принтирани храни?
- В момента сме се фокусирали върху сътрудничество с ресторантите. Ние направихме пробна премиера в Karpendonkse Hoeve, който е ресторант отличен със звезди Мишлен, тук в Айндховен. Преживяването е страхотно и ние правим първите си продажби сега. В момента се подготвяме и за Холандската седмица на дизайна. За момента работим основно в Холандия, но целта ни е да се разрастваме в световен мащаб.
Ще изхрани ли човечеството?

В последните години на 3D принтирането се залагат далеч по-големи цели като например осигуряване на истинска храна за космонавти, а също и алтернатива на ГМО за изхранване на населението. Още през 2013 г. американската компания Systems & Materials Research Corporation спечели поръчка за принтиране на храна за нуждите на НАСА. Компанията усилено работи върху формула за синтезиране на храна по време на дълги космически полети, които продължават около 15 години. Макар много да не се шуми как ще се разгадае загадката, от години е ясно, че усилията на компанията са насочени към раздробяване на храната на най-малките ѝ съставки – протеини, въглехидрати, мазнини и т.н. Т.е. под формата на прах, който може да се съхранява без проблем 30 и дори 40 години. След това чрез 3D принтиране от този прах ще се създава храна.


Eвтини къщи за милиони хора

Принтирането на домове е последният писък при конструкциите, но къщите от принтера невинаги са евтини и лесни за строене. Миналият март базираната в Сан Франциско неправителствена организация New Story и конструктивно-технологичната компания ICON от Остин, която създава 3D принтери, разбиха на пух и прах тези стереотипи. Те принтираха малка къща от 32,5 кв. м за 48 часа, чиято цена е едва $10 000, съобщи Business Insider. Принтерът действа, като съединява слоеве от цимент за изграждане на дома.

За този прототип принтерът на Icon, наречен Vulcan, работеше със скорост само 25%. Още тогава компанията изрази увереност, че когато машината е на пълна мощност, ще може да построи дом от 55 – 75 кв. м само за 24 часа срещу $4000 или по-малко за къща.

Съвсем скоро ще стане ясно дали това вече е факт, защото този март Icon представи Vulcan II – 3D принтер, който може да отпечата къща до 180 кв. м, като себестойността на конструкцията е два пъти по-ниска от тази при традиционния метод на строителство. Целта на ICON e да принтира първото си цяло селище в Ел Салвадор, след което да се насочи към Африка и Азия, където да осигури домове на милиони хора.
ПО ТЕМАТА ВИЖ ОЩЕ: ОТ ИНДУСТРИЯТА В ДОМА

Текстът е публикуван в брой 32/2019 г. на списание "Икономист" 16 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя