Изтребители в найлони

Димитър Гърдев, експерт по международни отношения и сигурност

На 1 октомври в Министерството на отбраната бяха разпечатани найлоните на дългоочакваните оферти за нов боен самолет за Българската армия. Процедурата е за покупка на 8 изтребителя и е на стойност 1,8 млрд. лв. Така месецът, седмицата и новият конкурс стартираха в присъствието на огромен брой журналисти, заместник-министъра на отбраната о.р. ген.-лейтенант Атанас Запрянов, членовете на междуведомствената комисия, която ще ги оценява, начело с командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков, представители на фирмите производителки, посланика на Кралство Швеция у нас и в странното отсъствие на министъра на отбраната.

След отварянето на офертите стана ясно, че имаме 4 предложения от 3 държави.

1. САЩ с нови F/А-18E/F Super Hornet на фирмата Boeing.
2. САЩ с новопроизведени F-16V (Viper) - Block 70/72 на Lockheed Martin.
3. Швеция с нови JAS39C/D Gripen на Saab Gripen.
4. Италия с втора употреба Eurofighter Typhoon EF2000 Tranche 1.

Въпреки поисканите оферти от Израел, Португалия, Франция и Германия, такива не бяха подадени. Запитвания за оферти бяха отправени до седем държави за 13 опции и въпреки многото свежи изказвания за голям брой евентуални участници реално изборът отново ще е между САЩ, Италия и Швеция.

След като вече всички участници станаха ясни, беше обявена процедурата за избор, според която всичко ще става на тъмно.



Предстои предложенията да бъдат проучени и до две седмици оценени от междуведомствена работна група в състав Министерството на отбраната, Министерството на икономиката и ДАНС. Тя ще разгледа постъпилите оферти и ще изготви доклад. През това време премиерът Бойко Борисов ще назначи втора военно-политическа група. И точно тук е тънкият момент за това, кой и как всъщност ще вземе окончателното решение за нов боен самолет за ВВС.

Окончателното решение ще е на премиера и то ще бъде политическо. Така че кой и каквито оферти да е запечатвал в найлоните, да се готви за политически преговори. В това няма чак толкова лошо, ако на тези преговори политиците ни наистина са способни да договорят по-добри условия за България.

Нека все пак да видим какви предложения имаме. Още в самото начало става ясно, че офертите на Boeing с F/А-18E/F Super Hornet и на Eurofighter Typhoon EF2000 са по-скоро поддържащи. Досега известните цени и последваща поддръжка и въоръжение и на F/А-18, и на Eurofighter ги извеждат от ценовите параметри на конкурса. При Eurofighter има и още една голяма въпросителна – самолетът е съвместно производство на европейски и британски консорциум от Alenia Aeronautica, EADS и BAE Systems. След очертаващия се твърд Брекзит не е много ясно и бъдещото участие на британската BAE Systems в по-нататъшното модифициране и усъвършенстване на точно тази модификация на самолета. Точка по въпроса постави и премиерът, който заяви, че иска само най-нови модели бойни самолети. „Държа самолетите да са нови. Когато пилотите свалят найлона от седалките, ще карат нещо добро и няма да са пушечно месо."

При това положение на подходяща цена и с найлони по седалките остават само Lockheed Martin с F-16V и Saab Gripen с JAS39C/D.



Има и още едно много важно условие и това е възможността за бързо обучение на пилотите, времето за доставка на първите машини и поемането на бойното дежурство по мисията Air Policing. България има изискване това да стане до 24 месеца, или до 2021 г. Шведският посланик Луиз Бергхолм на целева пресконференция през седмицата открехна малко от офертата на Saab, като заяви, че Gripen е предложил най-добрата си модификация с новия радар МК-41 с 50% подобрени характеристики и опция за далекобойната ракета Meteor. Но най-важното е, че цената за 8 изтребителя, напълно съвместими с изискванията на НАТО, е по-ниска от заложения от България бюджет. Освен това в офертата се включва и пакет от оборудване, пълна логистика за първите три години, инсталации и способности, които да дадат на България възможност самостоятелно да оперира със своите изтребители Gripen. Подчертани бяха много кратките срокове, в които може да се реализира доставката на изтребителите и да започне тяхната експлоатация. 12 месеца след подписване на договора в авиобаза "Граф Игнатиево" ще се изградят два хангара, в които ще се извършва поддръжката на машините, както и ще бъде развърната цялата необходима инфраструктура за бъдещата им експлоатация. По същото време ще започне и обучението на пилотския и техническия състав. На 21-вия месец в „Граф Игнатиево” ще бъдат доставени първите четири Gripen-а и техните екипажи ще са готови за поемането на бойното дежурство. Останалите 4 изтребителя ще бъдат получени на 30-ия месец, или всички 8 самолета ще бъдат доставени до края на 2021 г.

Проблемът тук е политически. Ако това е най-изгодната оферта и тя повтаря предишната, защо тогава загубихме толкова време и пари да стигнем до същия резултат, както в предишния конкурс, когато победител бе Gripen? Въпрос на политическа адекватност.

Другият кандидат F-16V (Viper) - Block 70/72 на Lockheed Martin, е наистина със смайващи характеристики, усъвършенстван двигател, нов радар APG-83, системи за радиоелектронно заглушаване и др. Проблемът при него е, че все още не се произвежда. Толкова е нов, че не само седалките, а производствената му линия е в найлони. Тя трябва да заработи през 2019 г. в Грийнвил, Южна Каролина, след като САЩ решиха, че няма да произвеждат повече този самолет и разглобиха завода във Форт Уърт, Тексас. Тази подробност прави сделката зависима от финансовата целесъобразност за изграждане на нова производствена линия, а тя от своя страна – от бройката поръчани самолети. Това е обвързано с решенията и доста неизвестни по веригата на други две държави, които го поръчаха – Словакия 14 изтребителя и Бахрейн 19, плюс още 20 по-стари F-16, модернизирани до ниво Viper. Официално САЩ заявиха, че могат да доставят първите машини на Словакия най-рано през 2023 г. Освен това цената е съществен въпрос - първоначално САЩ бяха оферирали 2,4 млрд. евро за 14 бр. F-16V, словашкото правителство успя да намали сумата до 1,6 млрд. евро. Това прави по 113 млн. евро на самолет, или 1,8 млрд. лв. за 8 машини.

Това обаче е въпрос наистина на политическо решение. И когато се слага такава клауза за избор, нека се има предвид, че от политиците ни се изискват и умения да постигнат политически мотивирано намаляване на цената (както Словакия с 30%) от евроатлантическите ни партньори, за които иначе ние винаги и с готовност жертваме икономически интереси. В противен случай за какво са ни политически решения без реална полза.

Текстът е публикуван в брой 40/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.