Гиганти в сянката на държавата

Електроенергията и природният газ захранват икономиката на България и неслучайно обемът на приходите от браншовете заема сериозна част от брутния вътрешен продукт. Според данните на консултантската компания ICAP България през 2017 г. приходите на най-големите 100 компании от секторите за производство, разпределение и търговия с електрическа енергия и газообразни горива възлизат на 15,370 млрд. лв. (15,6% от БВП). В сравнение с предходната година приходите в Топ 100 са нараснали с 5,8% (14,527 млрд. лв. приходи за 2016 г.), което надвишава с 2,2 процентни пункта ръста на икономиката за същата година.

Въпреки високите приходи електро-газовият бизнес не се характеризира с високи нива на печалба основно поради голямото участие на регулираните цени като дял на крайните продажби. Затова и нормата на печалба на стоте най-големи компании за 2017 г. е средно 2,2%, незначително повече от постигнатите 2% през 2016 г.

Но най-големите правят основната част от приходите в бранша. Приходите на 30-те най-големи фирми за 2017 г. възлизат на 13,8 млрд. лв. (виж таблицата на стр. 38), което е 90% от постъпленията в Топ 100.

Губещи държавни предприятия
В отрасъл „Енергетика“ са най-големите държавни предприятия. Сред първите 10 по приходи 6 са притежавани от държавата – НЕК, „Булгаргаз“, АЕЦ „Козлодуй“, „Електроенергиен системен оператор“, „Българска независима енергийна борса“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. Държавната енергетика е подвластна на тежки регулаторни и политически рамки, при които печелившите фирми преливат на губещите, но в процеса задълженията на най-голямата държавна фирма – НЕК, се увеличават.

Въпреки че през 2017 г. НЕК излиза на печалба, от предходни периоди натрупаната загуба е в размер на 1,193 млрд. лв., а според отчета за 2017 г. стойността на текущите пасиви на дружеството надвишава стойността на текущите активи с 562,252 млн. лева. Предприятието се връща „на червено“ през 2018 г., като за полугодието е натрупало загуба над 74 млн. лв. при 954 хил. лв. печалба за същия период на 2017 г.

ТЕЦ „Марица-изток 2“ е също пример за ръководена от държавата неефективност. Заради работата си на изкопаеми горива, доставяни основно от държавните Мини „Марица-изток“, за 2017 г. централата е платила за парникови емисии 196,5 млн. лв., със 118,8 млн. повече в сравнение с предходната година. Те са свързани с увеличеното производство на електроенергия и с по-високата борсова цена на квотите, както и по-малкия размер безплатни квоти. Така тецът е на загуба с повече от 182 млн. лева. А тази година загубата се очертава да е още по-голяма, след като само за първото шестмесечие е 116 млн. лв. – с почти 80 млн. лв. по-голяма, отколкото за същия период на м.г.

… и печеливши
За сметка на това АЕЦ „Козлодуй“ „блести“ със своите финансови показатели. През м.г. ядрената централа е подобрила значително резултатите си благодарение на повишаването на средната пазарна цена на продажба на ел. енергия, значителното увеличение на регулираната цена, както и ръста в търсенето на ел. енергия на пазара в страната и в региона. Така централата успява да регистрира печалба почти 118 млн. лв. за 2017 г. при скромните 1,4 млн. лв. за 2016 г.

Тази година се очертава още по-добра. През първото полугодие на 2018 г. АЕЦ „Козлодуй“ е произвела електроенергия (бруто) в размер на 7 978 573 МWh, което е с 342 331 (4,5%) МWh повече в сравнение с 2017 г. Завишеното производство е поради по-малката продължителност на плановия ремонт през тази година на блок №5 и поради устойчивата работа на блок №6 на новото ниво на мощност – 104%.

Допълнително продажбите по регулирани цени през първото полугодие на 2018 г. са с почти 23% по-малко в сравнение със същия период на 2017 г. Така ядрената централа отчита 526 млн. лв. приходи от продажби на електроенергия през първото полугодие, които са с 29% повече в сравнение със същия период на м.г. Съответно и печалбата преди данъци за шестмесечието е 109 млн. лв. – почти двойно повече, отколкото постигнатите за първото полугодие на м.г. 37 млн. лева.

Газовите гиганти продължават да са „на зелено“. При „Булгаргаз“ през м.г. приходите се увеличиха леко до 1,126 млрд. лв., но печалбата му намаля до 9,5 млн. лв. при почти 37 млн. лв. за 2016 година. За полугодието на тази година приходите му нарастват с 8% до 635,689 млн. лв., като предприятието е на печалба с 2,7 млн. лв. при загуба 14,5 млн. лв. за първото полугодие на 2017 г. Допълнителен положителен ефект за дружеството през втората половина на годината ще окаже и увеличението на цената на природния газ с 14% от 1 октомври.

През м.г. „Булгартрансгаз“ увеличи приходите си от 331,5 млн. лв. на 362,6 млн. лева, като декларира една от най-високите норми на печалба за държавно предприятие с 61,4 млн. лв. положителен резултат. За първото полугодие на 2018 г. монополистът в газовата транзитна инфраструктура повишава приходите си с 4% до 186 млн. лв., а печалбата му нараства от 34,7 млн. лв. на 47,1 млн. лева.

Новият държавен „гигант“ в енергийния сектор е Българската независима енергийна борса (БНЕБ), която беше създадена в процеса на либерализация на енергийния пазар. Вече притежавана от Българската фондова борса, компанията започна да функционира в началото на 2016 г. като организиран пазар за краткосрочна търговия с електрическа енергия и през 2017 г. нейните приходи надвишиха 600 млн. лева. Но това са приходи „на хартия“, защото те отчитат целия оборот на изтъргуваната енергия, от което БНЕБ събира като чисти приходи от такси само около 3,5 млн. лв. за цялата 2017 г. От началото на април БНЕБ е отворена за сключване на реални сделки и пазар „в рамките на деня”. Основен участник на новата платформа са производителите от възобновяеми източници (ВЕИ), които са и основната причина за създаването на сегмента.

БНЕБ има намерение да разшири портфолиото си от продукти, като добави към него и пазарни сегменти за търговия на природен газ.

Бъдещите проблеми
Развитието на либерализацията на енергийния пазар в България ще облагодетелства сектора на производители и търговци, защото все по-малка част от цените ще са регулирани. Но има и няколко основни проблема, които трябва да бъдат решени в дългосрочен план. Единият от тях е високата енергоемкост на икономиката, а другият – големият дял на електрическата енергия, произведена от лигнитните въглища. Не трябва да забравяме и диверсификацията на вноса на природен газ, след като през последните 5 години местното производство спада от 274 млн. куб м. до 65 млн. куб. м през 2017 г., което е едва 2% от общото количество.

Въпреки извършените реформи по данни на Евростат за 2016 г. (последно обновени на 19 март 2018 г.) България все още се нарежда на едно от последните места сред държавите – членки на ЕС, с висока енергийна интензивност на икономиката – 422,6 кг нефтен еквивалент (кгне)/1000 евро. Средноевропейската енергийна интензивност през 2016 г. е била 118,6 кгне/1000 евро.

Брутното производство на електрическа енергия през 2017 г. е 45,5 ТВтч, което е с 0,8% повече от производството през 2016 г. Но най-голям дял в производството на електрическа енергия имат централите, работещи с лигнитни въглища – 43%, следвани от ядрената енергия – 36% и съответно енергията от възобновяеми източници: 8% от водноелектрическите централи и 8% за енергия от вятър, слънце и биомаса.

Търговският износ на електрическа енергия през 2017 г. е 6 ТВтч, което е с 12% по-малко в сравнение с 2016 година и е 13% от брутното производство на ток.

През 2017 г. в сравнение с 2016 г. се забелязва най-голям спад – минус 23,5%, при производството на електрическа енергия от водноелектрически централи. Но технологията, която бележи ръст при произведената нетна електрическа енергия през миналата година, са централите, работещи с лигнитни въглища, като ръстът при тях е 8,7% спрямо 2016 г. При централите на биомаса също се наблюдава сходен ръст от 8,07%, но там количеството произведена енергия е малко.

Също така от анализа на крайното потребление на електрическа енергия на свободен и регулиран пазар по месеци се забелязва обръщане на тенденцията при съотношението свободен – регулиран пазар. От месеците март до септември се разширява свободният пазар за сметка на регулирания, като съотношението достига 60% за свободен пазар срещу 40% за регулиран. Тази тенденция се обръща в месеците ноември и декември и делът на регулирания пазар нараства, като през декември 2017 г. двата пазара се изравняват с по 50% дял. Това е неблагоприятно предвид осъществяваната политика по изпълнение на дългосрочната цел за пълна либерализация на електроенергийния пазар в България и присъединяването му към вътрешния енергиен пазар, част от Енергийния съюз.

Текстът е подготвен от "Икономист" и "ICAP България"

Материалът е част от специализираното приложение "Енергетика" в новия брой на списанието. Приложението подготвиха Стела Ненкова, Емил Петров и Пламен Енев

Текстът е публикуван в брой 39/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.