Разделена на два лагера, БСП влиза в новия парламентарен сезон. От едната страна е ръководството, което иска да демонстрира широки възможности за правене на политика чрез законодателни предложения. От другата страна са партийни активисти с дълъг опит като депутати, останали извън парламента и които смятат, че предложенията за закони на левицата страдат от сериозна липса на експертиза.
Неформален водач на втората група е бившият председател на БСП и на парламента Михаил Миков. В този отбор е и пловдивският бизнесмен и лидер на местната организация Георги Гергов, който показа „мощта“ си, организирайки 6000 социалисти да честват 9 септември в местността Копривките (известна като Малката Бузлуджа).
Обвиненията
Недоволството на опозиционерите се подхранва от провала на широко огласения проект на БСП за промени в изборното законодателство, лансирани в отговор на организирания от Слави Трифонов референдум за мажоритарни избори и електронно гласуване. Проектът на левицата предвиждаше да се въведе смесена система на гласуване, при която 120 депутати да се избират с мажоритарен вот, а други 120 чрез пропорционалните партийни листи. Системата не срещна сериозно одобрение в редиците на социалистите и замря. Масло в огъня на недоволните наля провалът на идеята за „приватизация“ на чинията на Бузлуджа, а в последните дни на мушката е антикорупционният закон на БСП, който в момента търпи критики както от страна на управляващите, така и на магистратите.
Според червени депутати именно проблемът с качеството на законите е принудил Нинова в началото на септември да създаде правен съвет към централата на БСП, в който включи юристи – членове на Изпълнителния съвет на партията. Михаил Миков публично отказа да влезе в новия орган с мотива, че това е „партийно лицемерие“, и заяви, че ако БСП наистина е искала да ползва експертизата на юристите с опит, е щяла да ги номинира за парламента, чиято работа те добре познават. Заради въведеното по инициатива на Нинова партийно правило социалистите да не могат да са депутати повече от 3 мандата, извън Народното събрание останаха хора като Михаил Миков, Атанас Мерджанов, Ангел Найденов, Георги Божинов, Янаки Стоилов и др. Част от тях периодично критикуват по различни поводи политиката на ръководството.
„Проблемът е, че законите, които се предлагат, са некачествени“, коментира пред „Икономист“ Миков. „Очевидно е, че настоящото ръководство практикува политиката на свършените факти – вземане на решенията в тесен кръг, огласяване, а след това търсене на експертиза и обсъждане, защото дежурните клакьори са недостатъчни, за да убедят обществото, когато се предлагат несъстоятелни решения. Надделява усещането, че създаването на правен съвет има за цел да служи като смокинов лист, когато житейските, юридическите и политическите аргументи не достигат. Очевидно има и една друга цел – да се демонстрира изкуствено вътрешнопартийно единство, включително по въпроси, по които не може да има такова“, обясни позицията си Миков чрез пост във фейсбук.
Неговото мнение донякъде съвпада с това на други членове от ръководството на БСП, с които „Икономист“ разговаря и според които истинската причина да се създаде правен съвет е желанието на Нинова да намери работа на недоволните, те да се почувстват значими и така да се тушират отчасти раздорите в редиците на партията.
Приятелски огън
Първият есенен удар ръководството на БСП понесе на пленума на Националния съвет на партията на 2 септември. На него повечето текстове от антикорупционният закон, който бе публикуван за обществено обсъждане в партията, бяха бламирани от по-голямата част от участниците в пленума. Затова е взето решение законът да бъде пренаписан.
„Да, имаше критики към проекта, но и съгласие по три основни неща – ролята на президента при назначаване на ръководителя на тази институция, нейните разследващи функции и структурата на органа. Има съгласие той да включва специализирани дирекции от ДАНС и Съдебната палата, без в него да влизат Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, както и Комисията за конфликт на интереси. Променяме десет области от предложения законопроект, като най-значимите са процедурите по назначение на шеф на този орган и неговата отчетност“, коментира пред „Икономист“ депутатът от БСП Крум Зарков.
След успеха си в демонстрирането на партийна мощ на 9 септември, в критиките към законопроекта се включи и пловдивският лидер на БСП Георги Гергов. Той бе принуден да напусне оперативното партийно ръководство след скандала, известен като „Цумгейт“ (организираната от него среща между главния прокурор Сотир Цацаров и бизнесмена Сашо Дончев). Пред медиите Гергов открито заговори за недостиг на компетентност сред юристите от обкръжението на Нинова, които се нуждаели от външна експертиза за законодателните инициативи на левицата и заяви, че проектите се пишат от външна правна кантора.
Шефът на Върховния касационен съд Лозан Панов, с когото Нинова се срещна на 8 септември, също разкритикува проекта, с който според него се създава паралелна структура с дублиращи функции без ясни механизми за контрол и отчетност. За негативи в проекта говори и главният прокурор Сотир Цацаров, с когото Нинова също се срещна – ограниченията на лицата, които ще може да разследва новата агенция, както и възможността ѝ да разполага с технически потенциал за използване на СРС-та. От БСП отговориха, че ще консултират проекта с Венецианската комисия, запознаха с него посланиците на ЕС и обявиха името на кантората, с която работят - „Илиев и партньори“.
Към момента основният политически спор по проекта е кой и как да назначава шефа на задаващия се нов мегаорган. БСП предлага това да е президентът, ГЕРБ категорично отхвърля такъв вариант. Шефът на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов наскоро заяви, че България не е президентска република, за да прави държавният глава такива важни назначения. „Само допреди няколко месеца, във връзка с районирането при мажоритарните избори, се настояваше от същите хора (ГЕРБ, бел.ред.) това да бъде направено от президента като равно отдалечен от всички власти и натоварен с огромно обществено доверие. Сега нещо смени ли се?“, контрира Румен Радев, който открито показа съгласието си да изпълнява подобно правомощие.
Според депутати от БСП обаче вътрешнопартийните раздори не са нещо ново за Столетницата и едва ли ще доведат до смяна на лидера. Процедурата по избор на нов председател, която бе приета на конгрес на БСП през февруари 2017 г., предвижда той да се избира пряко от членовете на БСП, които са малко над 100 хиляди. Председателят има 4-годишен мандат и практически е несменяем в този период, освен ако не реши сам да си подаде оставката.
Различия има и вътре в парламентарната група на БСП. Един от законопроектите, който не е в дневния ред на ръководството, но се подкрепя от социалистите, е за закриването на Комисията по досиетата. В миналия парламент той бе предложен от тогавашния зам.-председател на ПГ на БСП Атанас Мерджанов. В това Народно събрание негов инициатор е Красимир Янков, сочен за конкурент на Нинова за лидерския пост при следващ избор. Пред „Икономист“ Янков обяви, че ще внесе законопроекта в правния съвет на „Позитано“ 20.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.
