Протести, преминаващи в сблъсъци между граждани и жандармерия, противопоставяне между фермери, инвеститори във ветропаркове и голф игрища, от една страна, и природозащитници, от друга. Всичко това успяха да постигнат само за седмица управляващите чрез опитите си да приложат у нас евронормите на НАТУРА 2000 в района на Калиакра. Чиновническата некомпетентност постигна истински йо-йо ефект от противоречива информация и хаос.
Първо министърът на околната среда и водите Нено Димов издаде заповед за рестрикции в зоната „Комплекс Калиакра“ - забрана за нови строежи, ограничаване за земеделие в степните райони на областта и допълнителни мерки за защита на птиците. Мотивите му бяха, че така България ще си спести милиони евроглоби заради вече построени в нарушение на нормите ветропаркове и голф игрища. След вълната от протести на хората от района последва персонална намеса на премиера Бойко Борисов, който първо отмени заповедта на Димов, но после я върна.
Ябълката на раздора
Шумните протести от последните дни са само видимата част на скандала, който всъщност гръмна през януари 2016 г., когато Съдът на ЕС осъди България заради допуснато изграждане на ветропаркове в защитена зона „Калиакра“ и едно голф игрище край Балчик в защитена зона „Белите скали“. До съдебната сага се стигна, след като през лятото на 2008 г. Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) сезира ЕК, че зона „Калиакра“ е с орязан обхват и не защитава всички местообитания на птиците. По време на тромавата съдебна процедура бе установено, че нашите чиновници са осигурили защита само на две трети от важните местообитания. В решението на съда на ЕС се посочват и конкретни проекти, които са изградени в нарушение. Там обаче ясно личи, че виновни са не инвеститорите, а чиновниците, които не са определили правилно обхвата на зоната. „Като е одобрила проектите „АЕС Гeo Eнeрджи“, „Уиндтех“, „Брестиом“, „Дисиб“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“ в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, Република България не е изпълнила задълженията си по Директивата за птиците“, пише в решението на Съда на ЕС. Друга част от проектите директно са одобрени за строеж във вече обособени НАТУРА-зони - „Калиакра уинд пауър“, „ЕВН Енертраг Каварна“, „ЦИД — Атлас“, „Вертикал — Петков и с ие“ и голф игрището „Трейшън клифс голф енд спа резорт“ на предприемача Красимир Гергов, става още ясно от съдебното решение. Тези проекти попадат в защитените зони „Калиакра“, „Белите скали“ и „Комплекс Калиакра“.

„Ветропарковете, освен че привличат и убиват дивите птици, имат и бариерен ефект по миграционния им път. Лишават ги и от местообитания“, разясни пред „Икономист“ Ирина Матеева от БДЗП. За голф игрището тя уточни, че е построено върху защитени понто-сарматски степи. По време на делото България е успяла да докаже, че степите там са били унищожени преди влизането на страната в ЕС, но страната ни е била наказана въпреки това, защото с изграждането на обекта са унищожени и местообитания на птиците. „Европейското право директно казва, че дори даден проект да бъде разрешен преди влизането на страната ни в ЕС, неговото изграждане може да се спре, ако в момента на строежа му се установи, че погазва евронорми“, добави Матеева. От думите ѝ става ясно, че теоретично първият кабинет на ГЕРБ е можел да сложи край на някой от спорните проекти, а премиерът Бойко Борисов лично присъства на откриването на голф игрището край Балчик през 2011 година.
Един път номерът не мина
Казусът има и любопитна предистория. През есента на 2013 година кабинетът „Орешарски“ се опита да отърве задаващите се евроглоби за нарушенията в Калиакра, като създаде нова компенсираща зона „Било“ за опазване на дивите птици, която бе с площ 86 210 дка, обхващащи територии от общините Генерал Тошево, Шабла и Каварна. Тогава бе разширена и зона „Калиакра“ с още 52 890 дка. „Ние създадохме нова защитена зона (“Било“ - б.а.), за да компенсираме унищожените от ветропарковете и голф игрища местообитания. Т.е. държавата вкара едни частни собственици в НАТУРА, които не бяха там, за да може да компенсираме това нарушение. Европейското законодателство казва: „Да, вие може да увредите някой приоритетен хабитат като степите и да го компенсирате със създаване на нова защитена зона, но това се позволява само в изключителни случаи, при доказан обществен интерес. А голф игрището и ветропарковете с 93 турбини не са обществен интерес“, коментира пред „Икономист“ екологът Тома Белев. Той е категоричен, че номерът на българските чиновници не е минал пред ЕК и именно затова е последвало осъдителното решение от 2016 г. Отделен въпрос е, че зоната „Било“ се намира на 20 км от зоните „Калиакра“ и „Бели скали“, които са съседни. „Доста трудно е да се убеди ЕК, че едната зона ще компенсира нарушения в другата. На практика в „Било“ се срещат предимно диви гъски, които се изхранват от нивите на хората и нощуват в езерото Дуранкулак, докато в „Калиакра“ има много повече щъркели, пеликани, жерави, царски орел, ловен сокол, степен блатар“, допълни Ирина Матеева.
Тайни договорки на прицел от Темида
Сравнително новият екоминистър Нено Димов се похвали на 21 юли т.г., че е постигнал най-благоприятни договорености с ЕК за страната ни. Според него е постигнато съгласие да се забрани ново строителство в Калиакра, а в замяна на това България няма да плаща евросанкции по загубеното дело. По предварителна информация на България се очаква да се наложи еднократна глоба от 1,5 млн. евро и 20 000 евро на ден, считано от януари 2016 г. Споразумението между София и Брюксел било да не се премахват изградените до момента в защитените зони ветропаркове, голф игрище, къщи, хотели, вилни селища и инфраструктура, стана ясно от съобщение на пресцентъра на МОСВ. Но тази новина избухна като тапа от шампанско и доведе до протести сред местните в Крайморска Добруджа броени дни след като стана ясна заповедта за управление на зона „Комплекс Калиакра“. Това е НАТУРА зона, определена по директивата за местообитанията на видовете, и части от нея се покриват с територии от споменатите вече зони „Калиакра“ и „Белите скали“, които са определени по директивата за птиците (виж картата). Целта е със забраните в нея да се засилят ограниченията в спорната зона „Калиакра“. Конкретно „Комплекс Калиакра“ обхваща територии от общините Шабла, Каварна и Балчик. Сред засегнатите села са Тюленово, Камен бряг, Свети Никола, Българево, Божурец, Топола. Зоната е с обща площ 483 362, 770 дка, от които 437, 272 кв. км морски пространства. „Министърът успя да договори мерки, които, ако ги изпълним, няма да се стигне до санкционната фаза на процеса“, коментира пред „Икономист“ Мирослав Калугеров, директор на дирекция Национална служба за защита на природата в МОСВ.

НАДЕЖДА: Екоминистърът Нено Димов подчерта, че в Натура зоната „Комплекс Калиакра“ не се предвижда тотална забрана за земеделие, а само частична за районите със степи Икономист
Случайно или не, рестрикциите в заповедта на министъра бяха приети от местното население като тотална забрана за земеделие и за риболов в защитената зона. След четири дни протести екоминистърът разсея съмненията. Димов посочи, че по никакъв начин не се забранява риболовът в акваторията на Черно море, а земеделската дейност ще е ограничена само на територията на т.нар. понто-сарматски степи – земя, която така или иначе не би трябвало да става за земеделие. В закъснялото си разяснение министърът посочи още, че по-голямата част от степите и в момента са държавни, но има и 7600 дка на частни собственици, за които ще се търси вариант да бъдат компенсирани чрез изкупуване или замяна. Той подчерта, че не само е спасил перките и голф игрищата, но и "всичко с разрешение за строеж и започнато може да продължи".
Изненадващо в спора за степите и птиците се включи и държавното обвинение. В понеделник Върховната административна прокуратура обяви, че ще провери заповедта на екоминистъра, и направи уточнение, че се е сезирала от медийни публикации. В мотивите се посочва, че с нея се въвежда "и забрана за разораване, залесяване и създаване на трайни насаждения на територията, плодови и зеленчукови култури, зърнено-бобови култури, листно-стъблени зеленчукови култури, кореноплодни зеленчукови култури, луковично-зеленчукови култури, маслодайни култури, влакнодайни култури, етеричномаслени култури, едногодишни или многогодишни фуражни култури на територията на защитена зона "Комплекс Калиакра". „Икономист“ потърси екоминистерството за разяснение на конкретните договорености между министър Димов и Еврокомисията, но оттам посочиха, че нямат практика да разгласяват такива детайли. Изданието изпрати запитване за подробности и до Главна дирекция „Околна среда“ в ЕК, но до приключване на броя отговор не бе постъпил.
Природозащитните организации не споделят оптимизма на Димов. Според тях заповедта за управление на НАТУРА зоната едва ли ще да доведе до избягване на евроглобите за нарушенията в Калиакра. „Ние предлагаме нещо елементарно – да спазваме законите и да премахнем тези неща, които са били изградени в нарушение на закона, т.е. ветропарковете и голф игрищата. Това не означава, че ние сме срещу определени инвеститори. След като имаш едни паркове, които са изградени в нарушение, а част от тях дори без процедура по ОВОС, само с едно писъмце в рамките на една страница, то явно мястото им не е там“, коментира Тома Белев. Той дори пресметна, че изместването на тези мощности само на 1 км ще струва 5 млн. лева. На такова разстояние те щели да са вече извън НАТУРА зоните. Еколозите настояват още и ветропарковете, заради които страната ни е осъдена, да върнат и субсидиите от преференциалните цени за изкупуване на ток. От гледна точка на бюджета този вариант обаче също няма да излезе евтин. Според юристи България почти сигурно ще бъде осъдена от инвеститорите в обекти, които евентуално ще бъдат премахнати, защото те са ги изградили с разрешението на държавните органи.
Едно е да го пишеш в София,
друго – на място
Традиционно, когато даден конфликт в обществото ескалира до определена фаза, и сега нещата опряха до премиера Бойко Борисов. Първата му намеса дойде на 5 август, когато отмени заповедта за НАТУРА зоната на екоминистъра Нено Димов. Нещата обаче претърпяха обрат във вторник, когато след среща със заинтересованите страни в Министерския съвет бе постигната договорка заповедта с рестрикциите да остане в сила, докато чиновници и кметове не уточнят конкретните терени, които влизат в обсега ѝ. Тогава стана и ясно, че протестиращите от Добруджа не правят разлика между проекта за Плана за управление на НАТУРА зоните „Калиакра“, „Белите скали“ и „Комплекс Калиакра“, изготвен от БАН, и заповедта на екоминистъра Нено Димов. Кметицата на Каварна Нина Ставрева обясни пред „Икономист“, че планът е доста рестриктивен и включва както забрана за земеделие извън района на степите, така и забрана на риболов – главно на дънни миди и рапани. За да няма недоразумения, бе решено да започнат обществени обсъждания и всичко да се прецизира на място. „Започвайте да преглеждате плана за управление на защитената територия залив по залив, бостан по бостан. Едно е да го пишеш от София, друго е да го представиш на място. Страхът е голямо нещо. Не проявим ли всички толеранс и разбиране, тогава ще стане другата част от България: от къде накъде ние ще плащаме“, тегли засега чертата на спора премиерът Бойко Борисов. И след толкова много противоречиви информации и игра на счупен телефон тепърва предстои да видим дали този път номерът ще мине пред ЕК, или отново сметката ще бъде връчена на данъкоплатците. Практиката е показала, че в такива случаи почти не съществува сценарий от типа „И вълкът сит, и агнето цяло“.
Текстът е публикуван в брой 32/2017 г. на списание "Икономист" от 11 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.