По преценка на министъра

Забраните и ограниченията в защитените зони от мрежата "Натура 2000" винаги са били предмет на спорове. Към момента запазването на ценните птици и местообитания става със заповеди за обявяване на дадена местност за защитена, в които са описани въпросните забрани. Сега Министерството на околната среда и водите (МОСВ) предлага нов модел на управление на "Натура", става ясно от публикувани за обществено обсъждане поправки в Закона за биологичното разнообразие. На практика те променят сериозно съществуващия модел, като дават на министъра на околната среда сериозна власт, която той може да прилага субективно.

Идеята е занапред забрани и ограничения за цели зони да има само по преценка на министъра, и то при необходимост. Въвежда се и възможността екоминистърът да дава препоръки за постигане на целите на дадена защитена зона. Новите текстове дават възможност и за промяна на статута на защитените зони. За еколозите моделът е твърде субективен и предразполагащ към корупция. МОСВ пък твърди, че такава е практиката в целия ЕС, която тепърва щяла да проработи у нас.

Опасенията на еколозите
"Липсата на заповеди и режими създава условия за административно изнудване", категоричен бе пред "Икономист" Тома Белев от управата на Асоциацията на парковете в България. Относно възможността по преценка на министъра освен забрани да могат да се издават и препоръки, Белев смята, че не може да има административен документ, който да узаконява препоръки. Подобен документ нищо не казвал, защото препоръките нямат задължителен характер. "Заповедта с режимите и забраните за съответната зона дава правна сигурност за бизнеса. Например в заповедта за "Натура" зона по река Янтра има забрана за изграждане на нови минивецове. Така бизнесът знае, че това е забранено и ще насочи инвестиционния си интерес на друго място", добавя неговият колега Катерина Раковска. Експертът Стефан Аврамов от фондация "Биоразнообразие” заостря вниманието за голямата власт, която се дава в ръцете на екоминистъра. "Занапред законът вече ще гласи, че режими в "Натура 2000" ще се въвеждат по преценка на министъра. Т.е. едва ли не министърът се превръща в една божествена фигура, подобна на аятолах Хомейни. Така се ликвидира целият смисъл на „Натура”, убеден е екологът.

МОСВ: Собствениците пазят най-добре
Според МОСВ и досега забраните и ограниченията били налагани субективно, а европейската практика не била такава. "В крайна сметка тези забрани и ограничения, налагани по един строго административен ред, по-скоро отдалечават собствениците и ползвателите и отделните хора от идеята за „Натура 2000“, отколкото да ги сближават”, коментира пред "Икономист” Мирослав Калугеров, директор на Националната служба за защита на природата в МОСВ. Той направи разграничение, че когато става въпрос за приоритетни местообитания, каквито са степите в Калиакра например, които в ЕС ги има само в България и малки части от Румъния и когато заплахата за тях е строителство, ще има изрична забрана за тази дейност за територията на цялата „Натура“ зона. “Във всички останали случаи по-скоро идеята е да не се слагат забрани и ограничения, а стимули за хората, така че те сами да пазят територията. Принципът е: най-добрият стопанин на територията е собственикът и ползвателят, защото тя е негова”, заключи експертът. Ако занапред бизнесът иска да реализира инвестиционно намерение в „Натура“ зона, за която няма издадени забрани и ограничения, то той ще трябва да премине задължителна оценка от Регионалната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ), която се прави и сега чрез т.нар. преценка дали инвестицията му ще навреди на защитеното местообитание.

Предупреждение от Брюксел
И докато проектозаконът е предмет на обществено обсъждане, на 24 януари ЕК предупреди България, Италия и Германия да завършат мрежата "Натура 2000", като издадат за целта заповедите за всички зони. В противен случай тези страни са заплашени от наказателни процедури.

От съобщението на ЕК стана ясно, че България е определила само 9 от 230 зони за местообитанията. За сравнение Германия не е определила 787 от общо 4606, а в Италия трябва да се определят още 463 места. По-важното обаче е, че наред с това от Брюксел посочват, че държавата трябва да установи необходимите мерки в тях за опазване с цел поддържане или възстановяване на защитените видове и местообитания в благоприятно състояние. Страната ни има 2 месеца, за да представи свой екшън план пред ЕК за постигане на целта с издаване на заповедите.

Според Катерина Раковска и Стефан Аврамов това съобщение на ЕК доказва, че МОСВ се е заблудило, че заповедите могат да се издават без ограничения и забрани. “Ако от тях нямаше нужда, в съобщението на ЕК нямаше да пише, че страните трябва да установят и необходимите мерки за опазване и възстановяване на местообитанията. Въпросните мерки са именно забрани и ограничения”, убедена е Раковска. Очаквано, МОСВ не разчита предупреждението по този начин. Според Мирослав Калугеров в него се говори за мерки, а не за забрани и ограничения. “Директивата предвижда да има договорни, административни или друг тип мерки, които обаче не означава, че трябва да са забрани и ограничения”, аргументира се той пред "Икономист".

По административната карта
Предлаганият от МОСВ нов модел за управление на зоните "Натура" предвижда те да се управляват с 6-годишни планове, които ще се изготвят от съответната РИОСВ, като за целта структурите ще назначат допълнително кадри и ще усвояват общо 17 млн. лева по оперативна програма "Околна среда".

Първоначалната визия бе органите за управление на зоните да са към областните управи, но стана ясно, че те нямат никакъв капацитет, нито знания по отношение на природозащита. Затова в крайна сметка бяха избрани РИОСВ. До момента „Натура“ зони, за които са издадени всички заповеди, имат 5-годишни планове за управление, които бяха изготвяни предимно от екосдружения.

Голямата изненада на новия модел е, че когато една зона попада на територията на няколко РИОСВ, то за нея ще важат различни 6-годишни планове за управление, подготвени от съответните инспекции, на чиято територия попада зоната. “Мечката няма как да се появи с един режим в Пловдив и преминавайки в Стара Загора, да й се смени режимът. Това е пълно безумие, непознато нито от природата, нито от правото”, казва Тома Белев, според когото това предложение е несъстоятелно. Катерина Раковска смята, че новият модел се предлага само за да се усвоят парите по оперативната програма. От фондация “Биоразнообразие” добавят, че хаосът ще стане пълен по отношение на Националните паркове, в които също има „Натура“ зони. Експертът Стефан Аврамов посочи например, че парк Централен Балкан попада в териториалния обхват на пет РИОСВ, отделно самият парк има свой План за управление, изискван от българското законодателство. “Със сигурност ще стигнем до парадокс тези планове взаимно да си противоречат”, смята Аврамов. Мирослав Калугеров не смята, че подобно объркване може да се случи, защото планът за управление следва националното законодателство и се управляват от специално изградени за тази цел дирекции, а регионалните планове - евродирективите.

Сито за природозащитниците
Визията за ново управление предвижда още министърът по закон да се явява и национален орган за управление на мрежата "Натура 2000". Националният съвет по биологично разнообразие, който в момента консултира министъра, ще бъде сменен от “Национален консултативен съвет от мрежата "Натура 2000". Ще има такива и на регионално ниво.

Природозащитници обаче посочиха пред "Икономист", че критериите за допускането им в "Националния консултативен съвет от мрежата Натура 2000” са силно завишени и целят да ограничат тяхното присъствие. “Сред новите дискриминационни условия е изискване за национална природозащитна организация да се признава такава, която оперира с клонова мрежа в териториалния обхват на не по-малко от две регионални инспекции по околната среда и водите. На много малко от екосдруженията им се е налагало до момента да регистрират териториално присъствие”, посочи Стефан Аврамов. По думите му субективно може да се интерпретира и критерият “да има прозрачно управление с регулярно информиране и активно участие на всички членове чрез изградена и функционираща система за комуникация с членската маса, гарантираща участието на членовете в процеса на вземане на решение”. Друго доста спорно изискване е “лицата или организациите, които набират и анализират първични данни за местообитанията и видовете, да ги предоставят на Министерството на околната среда и водите преди тяхното използване”. Аврамов определи това безплатно предаване на данните като "национализация".

И докато споровете текат, часовникът на Брюксел тиктака, а ЕК иска признати "Натура" зони с мерки за запазване на видовете в тях.

Текстът е публикуван в брой 5/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.